The Last But The Best

2.6. Принц и Принцеса

- Къде е шефът ти? Искам да говоря с него! - Луис беше повече от ядосан и викаше на младия стажант, който е асистент на главния мениджър.
- Няма да може да дойде и затова прати мен. - Момчето отговори плахо.
- МОЛЯ?! - Луис отново извика. - Аз единствен от цялото ми семейство ще пропусна рождения ден на майка ми, а този идиот дори няма да си довлече задника?!
- ЛУИС! - Лиам и Найл извикаха едновременно, карайки вбесения Лу да погледне към тях.
- Не си изкарвай гнева върху момчето. - Хари също се обади. - Хайде, да отидем да се подготвим.

Оставих Дарси и Джуниър да си играят с малката сладурана Лукс, а Лоу каза, че ще ги гледа. С момчетата излязохме от гримьорната и отидохме в някаква по-малка и уютна стая. Имаше места за всички и седнахме. Няколко минути цареше пълна тишина и напрежението се усещаше във въздуха.
- Не мога да повярвам, че го направиха отново. А ние, глупаците, им повярвахме когато казаха, че вече ще се съобразяват с личния ни живот. - Луис стоеше, вече по-спокоен и клатеше глава.
- Трябва да можем да направим нещо. - Хари прикова вниманието на всички. - Да помислим, цялата музикална компания изкарва парите си благодарение на нас. Ако изискаме някакви условия и покажем, че сме наистина сериозни, може би ще започнат да се съобразяват с нас.
- ХАРОЛД, ТИ СИ ГЕНИЙ! - Луис подскочи от мястото си. - Ако ни изиграят още веднъж такъв номер и да ни кажат, че имаме концерт един ден преди самия концерт, просто ще откажем да присъстваме. Ние не сме циркови маймунки и мениджърите не могат да се държат с нас като с такива.
- Но феновете ще са разочаровани. - Лиам каза тихо.
- Лиам, приятел, знаеш че феновете също не харесват Модест! Те са на наша страна. - Луис изглеждаше много убедителен.
- Не знам, не съм сигурен. - Найл звучеше притеснен.
- Найлър, колко още пъти искаш мениджърите да те отделят от Мелиса? Защото повярвай, ако не им се опълчим, те ще го правят отново и отново!
- Аз съм съгласна с Луис. - Макар че аз не можех да направя нищо, идеята ми хареса.
- Благодаря ти, бонбонче! - Луи ми се усмихна и отново се обърна към колегите си. - Момчета, трябва да сме заедно в това! Без One Direction, Модест са нищо!
- Аз съм с теб! - Хари пръв от тях се съгласи!
- Браво Хари! Винаги си ми бил любимеца. - Луис се пошегува, карайки ни да се разсмеем и да променим напрегнатата обстановка.
- Бройте ме. - Лиам вдигна ръка.
- За къде ще сте без мен, хаха. - Найл също се включи.
- ДА! Това са моите най-добри приятели! Момчета, все още не съм сигурен как ще го направим, но ви обещавам, че ще измисля перфектния план срещу Модест! - Луис беше най-развълнуван. - А сега, време е да зарадваме феновете.

- ЗДРАВЕЙТЕ! НИЕ СМЕ ONE DIRECTION, УДОВОЛСТВИЕ Е ЗА НАС ДА СМЕ ТУК С ВАС ТАЗИ ВЕЧЕР! - С тези думи започва всеки концерт на най-известната и обичана група. Емоцията, която феновете предават е неописуема, настръхвам цялата, очите ми се навлажняват, сърцето ми започва да бие по-силно, а дори не съм на сцената! Не мога да си представя как го усещат момчетата...

Концертът беше в разгара си, Хари, Найл, Луис и Лиам се справяха перфектно, както винаги, феновете пееха, плачеха и снимаха, Дарси и Хари танцуваха и скачаха на любимите им песни и се радваха на вниманието, което получават. Аз ги наблюдавах и също пеех песните. Когато започнаха "18" се сетих за първия път, когато я изпълниха на живо и Хари я посвети на мен. Беше един от най-хубавите моменти в живота ми. Изведнъж мислите ми бяха прекъснати от Дарси, която бягаше към сцената.
- Я, кой дойде тук! - Хари се засмя щом я видя и бързо разтвори ръце, прегърна я и я вдигна във въздуха. - Харесва ли ти концерта, принцесо? - Попита я и доближи микрофона до устата й.
- Много! - Тя му отговори без да се замисля.
- Дарси, сладурче, кажи сега пред всички тези хора, кой от нас пее най-добре? - Найл се доближи до нея и я попита.
Този път Дарси се замисли за малко и каза:
- Тати! - Феновете се зарадваха на отговора й и можех да чуя как повечето казват "толкова е сладка!"
- Благодаря ти, съкровище! - Хари я целуна и по двете бузки. - Коя е любимата ти песен, която пея? - Попита я, а този път тя не се нуждаеше да мисли толкова, защото перфектно знаеше отговора.
- Блести, блести, звездичке! - Каза го силно и изненада всички. Хари им пее тази песен преди да заспят. Той запя малко от песничката и след като Дарси се сбогува с феновете, баща й я върна отново при мен.
- Дарси, не те ли беше страх да отидеш пред тези хора? - Джуниър попита удивен.
- Не, Хари. Тези хора не са от лошите, а апаратите им не светят толкова силно като на другите и очите не те болят. - Малката разказваше развълнувана.

Очевидно "другите" са папараците. Щом децата казват, че се страхуват от тях, трябва да предприемем някакви мерки.

Авторска бележка:
Качвам главата малко по-рано, надявам се никой да няма нищо против :D Бързах да я напиша за да я кача възможно най-рано и не съм се връщала на ново за да я редактирам, ще го направя веднага щом мога, но за сега се извинявам!
Какви са ви мненията за албума между другото? На мен любимата ми песен е What A Feeling...... добре де, една от любимите :D ♥