The Last But The Best

22. Караш го да се усмихва докато пее

- Звездичке, ама естествено, че ще те хареса! Та кой не би се влюбил в невероятния ти характер и прекрасната ти външност?! Майка ми е ценител на красивите неща, ще те обикне още от първия момент, точно както аз го направих. - Приближих ръката й до устните ми и я целунах нежно. Боже, колко е мека кожата й.

- Благодаря ти! - Усмихна се и забелязах, че бузките й се бяха изчервили. Точно щях да кажа нещо, когато колата зад нас изсвири.

- Този пък какво иска? - Попитах ядосано.

- Може би да тръгваме, защото вече е зелено. - Изкикоти се. Аз само погледнах към светофара и да, беше зелено. Разсмях се заради неловката ситуация и натиснах газта.

★ ★ ★

- Е, пристигнахме. - Обявих с усмивка. Винаги е хубаво да се прибереш в родния си дом. Слязох от колата и побързах да отворя вратата на Стела преди нея.

- Хайде скъпа. - Подадох й ръка, а тя я хвана и излезе от колата.

- Защо си още притеснена? - Попитах, докато вървяхме по алеята.

- Не знам. - Отговори ми тихичко и повдигна рамене.

- Не се тревожи! - Звъннах на звънеца и стиснах ръката й по-силно. - Пак ти казвам: ти си очарователна и майка ми ще те хареса. - Щях да я целуна, но вратата се отвори.

ГТС

Хари точно щеше да ме целуне, но вратата се отвори.
- Хариии! - Майка му ни посрещна с огромна усмивка. - Влизайте, влизайте, няма да стоим на вратата! - Покани ни.

- Така, преди всичко: мамо, това е Стела... - приятелят ми започна да ни запознава, но майка му го прекъсна:

- Знам коя е! - Каза високо и ме прегърна много силно, беше се усмихнала широко. - Каква майка ще съм ако не знам как изглежда момичето, което кара скъпия ми син да е толкова щастлив докато пее?!

- Какво? - Хари я погледна объркано.

- Как какво? Мислиш ли, че собствената ти майка не гледа видеа от концертите ви? Сияеш най-много докато пееш Little Things, но и по време на всички останали си супер щастлив и съм сигурна, че тази прекрасна дама е причината за това. - Тя се усмихна след думите си, Хари гледаше неловко, а аз се замислих как изглежда той по време на концертите. - Аз съм Анн, мила. Много ми е приятно да те видя! Хайде сега, елате да седнем, приготвила съм толкова много неща. Все пак това е първият път когато Хари води момиче тук по негово желание.

- Така ли? - Попитах изненадано, докато вече вървяхме към трапезарията.

- Да. - отговори ми ентусиазирано - Преди все го молех да доведе приятелките си тук за да се запозная с тях. Не че това се случва често. Когато снощи ми се обади и каза "Мамо, утре вечер ще дойда с едно момиче, много искам да ви запозная" , не повярвах, че го казва наистина. Аз вече бях разбрала за вас де, но това, че беше толкова ентусиазиран и искаше да ни запознае беше много приятна изненада. - Ан разказваше с усмивка, а аз бях на седмото небе. Почувствах се специална.

Майката на Хари наистина се беше постарала с вечерята. Всичко беше много вкусно, но това не беше най-важното. Ан е невероятно мила и очарователна жена. Харесах я и мисля, че тя също ме хареса. Бързо се отпуснах и си говорехме толкова много. Хари също беше щастлив от това, че с майка му се разбираме така добре.

-Скъпи мои дами... - красивият къдръвелко плесна с ръце - Радвам се че се харесахте толкова, но полунощ отдавна мина, а аз утре имам полет, така че със Стела ще трябва да тръгваме. - Бях забравила, че утре заминават пак. Как ми се скапа настроението.

- Това, че ти заминаваш не означава, че и Стела трябва да си тръгва. - Ан се подсмихна, а Хари се направи на засегнат. - Шегувам се скъпи. Защо не останете тук? Стаята ти те чака от толкова време. - Той ме погледна сякаш ме пита дали искам, а аз кимнах в знак на съгласие.

След като си казахме лека нощ с Ан, Хари ме поведе към детската му стая. Не знам какво съм очаквала да видя, но когато влязохме, определено бях изненадана: стените бяха боядисани в приятно зелен цвят, по тях имаше налепени плакати, както и снимки на него и Джема. Леглото му беше заето от десетки плюшени играчки и това ми се стори най-сладкото нещо на света.

- Запази си шегите за играчките, моля те!

- Шеги? Хари, играчките са толкова милички! Определено са любимото ми нещо в стаята ти. - Казах и се обърнах към него.

- Хееей, аз също съм в тази стая...

- Добре, добре, играчките ти са любимото ми нещо в стаята, след теб. Доволен? - Разсмях се заради изражението му като на доволно детенце.

Той сложи ръката си на кръста ми и ме придърпа към себе си. Господи, как обичам когато прави така! Знаех какво следва, затова се надигнах на пръсти. Секунда след това устните ни се докосваха. Преместих ръцете си зад врата му, а той сложи и свободната си ръка на кръста ми.
- Какво ще кажеш да се преместим на леглото, сигурен съм, че ще ни е по-удобно? - Попита ме, а аз само кимнах преди да ме вземе и да ме принесе там.