The Last But The Best

22. Караш го да се усмихва докато пее

- А-аз... - започна много тихо - не съм сигурна, че искам да чуя причината.

- Любов... - приближих се до нея и я прегърнах, за щастие, този път тя не се отдръпна. - Казах ти, че ще сме заедно във всичко. Ще съм до теб и в най-тежките моменти. Няма да позволя да си тъжна. Не искам да те виждам разплакана, чу ли? - Погалих нежно бузата й и докоснах устните й с моите. Целувката беше нежна и не продължи дълго, но след като се отделихме Стела изглеждаше видимо по-добре.

- Кажи ми, защо трябва да си толкова прекрасен? - Попита ме с широка усмивка и бързо седна върху коленете ми, обвивайки ръцете си около врата ми и започна да оставя кратки целувки по устните, бузите ми и врата ми.

★ ★ ★

- Скъпа, хайде ще закъснеем!

- Хари, за първи път ще срещна майка ти, трябва да изглеждам възможно най-добре! - Стела ми отговори, дооправяйки очната си линия.

- Знаеш, че майка ми ще те хареса, защото си умна и забавна, а не защото изглеждаш като модел, нали?

- Ооо, това беше много мило! - Обърна се към мен и ме целуна, но точно когато щях да я придърпам по-близо до мен, се отдръпна и пак започна да се оглежда в огледалото.
- Амии... - погледна отражението си от глава до пети и каза доволно - мисля, че сме готови.

- Всъщност, аз съм готов от половин час. - Подсмихнах се.

- Скъпи, запомни едно от мен: аз винаги закъснявам. - Каза го сякаш е нещо напълно естествено.

- Нали знаеш, че кралицата никога не закъсняват, а просто всички други подраняват. - Намигнах й и най-накрая успях да получа по-дълга и страстна целувка.

- Това е толкова банално, но едновременно сладко. - Разсмя се.

- Хайде сега да тръгваме, че майка ми доста е подранила. - Хванах я за ръката и излязохме от къщата.

В колата цареше мълчание. Когато спряхме на един светофар имах възможността да отделя вниманието си от пътя и погледнах към Стела. Тя изглеждаше доста нервна.
- Скъпа, всичко наред ли е? - Попитах загрижено и хванах ръката й, преплитайки пръстите ни.

- Даа, просто... - издиша дълбоко - Хари, майка ти ще ме хареса ли? Но честно! - Не вярвах, че ме попита това.