9. Да знаеш каква изненада имам за теб

Start from the beginning
                                    

- Скъпа, готова ли си?? Трябва да сме тръгнали максимум след 10 минути. - Майката на Стела се провика от долния етаж на къщата им.
- Готова съм от половин час. Хайде, ще тръгваме ли? - Стела започна да слиза по стълбите, а когато родителите й я видяха я гледаха безмълвно няколко секунди, след което майка й каза с възхищение:
- Боже скъпи, погледни малкото ни момиченце.

- Хайде пак... - Момичето въздъхна, знаейки перфектно какво ще си говорят родителите й.
- Изглеждаш невероятно, принцесата на татко. - Баща й се развълнува щом я видя.
- Казвате го само защото сте ми родители! - Отвърна им тя, слизайки и от последното стъпало.
- Повярвай ни, ти си най-красивото момиче, а с тази рокля си наистина като принцеса! - Убеждаваха я.
- Щом казвате... благодаря ви! Сега ще тръгваме ли? - Стела ги дари с усмивка и семейството тръгна към хотела, където щеше да се проведе празненството.

Стела изглеждаше наистина невероятно. Сякаш не отиваше на рожден ден на майката на "гаджето си", а на собствения си 18-ти рожден ден. Роклята й беше с дължина малко над коляното. Беше розова, с камъчета и мъниста по колана и бюстието. Високите, бели токчета удължаваха и без това дългите й, стройни крака. Дългата й светла коса падаше свободно до кръста. Като цяло не обичаше да прекалява с грима и този път също не го направи. Родителите й не преувеличаваха когато казаха, че е като принцеса, защото тя наистина изглеждаше като такава.

Найл паркира пред дома на Хари и му звънна по телефона, защото знаеше, че ако влезе ще се забавят още повече.

- Хаз, пред вас съм. Излизай, защото вече закъсняваме. - Русокоското каза притеснено.
- Окей "г-н Аз винаги закъснявам, но обвинявам приятелите си за това" - Хари се разсмя.
- Ха-ха-хаааа. - Найл се разсмя саркастично. - Хайде по-бързо.

След минута Хари вече се беше настанил на мястото до шофьора и поздрави приятеля си, с който не се бяха виждали от доста време. В началото и двамата си разказваха как са прекарали тези дни, докато Найл не отвори темата, която с нетърпение чакаше да обсъдят.

- Ее, разкажи ми малко за това момиче - Стела. Защото си я държал за ръка, а след това си казал, че между вас няма нищо. Познавам те перфектно и знам, че ти не си мъж, който би държал ръката на момиче, към което няма никакви намерения. - Хари знаеше, че няма да се размине само с "това е дълга история", а и Найл му беше един от най-близките приятели и нямаше какво да крие от него. Изкашля се за да прочисти гърлото си и започна бавно и спокойно да разказва.

The Last But The BestWhere stories live. Discover now