- Семейството ми е много уважавано, а твоите родители са сред любимците на баровците не само в Лондон. Знаеш - майка ти урежда командировките, ваканциите и пътуванията им по възможно най-добрия начин, а баща ти е най-добрият хирург изобщо! - Момчето се стараеше да обяснява бързо, но и разбираемо.
- Тик-так, тик-так... - Стела се подсмихна.
- Молбата на майка ми е довечера на тържеството, когато всички баровци ще са там, ти и аз да се правим, че все още сме заедно.
- Ти побърка ли се? - След няколко секунди неловко мълчание Стела успя да каже, но не изчака отговор и веднага се опита да излезе от колата.
- Не, не, Стела, моля те! - Раян я хвана за ръката и я върна на мястото й, след което с един бутон успя да заключи вратите на превозното средство. - Сериозен съм! Стела, моля те, от сърце ти се моля! Това е много важно за мен и майка ми.
- За майка ти разбирам, но защо е важно за теб? - Красавицата кръстоса ръце пред гърдите си.
- Защото тя ми обеща, че ако успея да те убедя, ще ми позволи да си хвана работа за лятото в Италия.
- В Италия? Защо искаш да работиш в Италия по дяволите?
- Защото искам да изкарам собствени пари. Искам да знам, че мога и аз да свърша нещо. Омръзна ми да получавам всичко на готово! А в Италия, защото брат ми е там. Замина преди две години и от тогава не съм го виждал, липсва ми много! - Момчето обясни с ентусиазъм.
Стела мислеше около минута над казаното от Раян.
- Какво точно трябва да правя аз?
- Чакай, това значи ли, че се съгласяваш? - Очите на младежа се разшириха.
- Радва ме това, че си станал отговорен и самостоятелен. Честно казано, това, че чакаше всичко на готово много ме дразнеше в теб, но не ти го казвах, защото бяхме гаджета. - Стела започна да се хили. Бившият й я гледаше няколко секунди и започна да се смее с нея.
- Да, хубави времена бяха тогава. - Каза той накрая, опитвайки се да спре смеха си.
- Знаеш ли, всъщност като изключим моментите, когато се лигавеше и ме дразнеше, наистина ни беше хубаво. - Стела каза вече сериозно.
След няколко секундна тишина, Раян попита:
- Значи мога да разчитам на теб?
- Правя го повече заради майка ти, но да, ще дойда! - Усмихна се накрая.
Момчето подскочи от радост и започна да прави някакъв странен танц. Беше наистина щастлив.
- Раян, Раян... - Стела се опитваше да го укроти, но също се смеше. - Раян, по-полека човече!
YOU ARE READING
The Last But The Best
Fanfiction- Стела, знаеш че винаги бих изпълнил всяко твое желание. Изпълних и последното ти: не съм те търсил, макар че всеки ден се обвинявах за това. Сега обаче се срещнахме без да сме се търсили. Скъпа, това няма как да е просто случайност! - Хари, ти н...
8. Няма защо да ревнуваш
Start from the beginning
