『Please stop』

By Kpoparmy307

28.6K 3.1K 2.7K

В гимназията, Шяоджун е бил тормозен от Хендери. Седем години по-късно ролите им се разменят. More

¦0¦
¦1¦
¦2¦
¦3¦
¦4¦
¦5¦
¦6¦
¦7¦
¦8¦
¦9¦
¦10¦
¦11¦
¦12¦
¦13¦
¦14¦
¦15¦
¦16¦
¦17¦
¦18¦
¦19¦
¦20¦
¦21¦
¦22¦
¦23¦
¦24¦
¦25¦
¦26¦
¦27¦
¦28¦
¦29¦
¦30¦
¦31¦
¦32¦
¦33¦
¦35¦
¦36¦
¦37¦
¦38¦
¦39¦
¦40¦
¦41¦
¦42¦
¦43¦
¦44¦
¦45¦
¦46¦
¦47¦
¦48¦
¦49¦
¦50¦
¦51¦
¦52¦
¦53¦
¦54¦
¦55¦
¦56¦
¦57¦
¦58¦
¦59¦

¦34¦

385 49 60
By Kpoparmy307

Хендери погледна въпросително към по-големия русокос, чакайки го да продължи да говори.

-Как трябва да ти върна жеста?-реши се да попита той, усмихвайки се леко.

Джун си пое дълбоко дъх, след което въздъхна. Трябваше да измисли добре как да каже на чернокосия.

-Оказа се, че брат ми познава Тен, а гаджето на Тен-Джони, е най-добрият му приятел.-започна той, но веднага бе прекъснат от учудения Хендери.

-Брат ти познава Тен и Джони хьонг! Сигурно за това Джони хьонг ми се ядоса когато се видяхме.-коментира чернокосия, изнервяйки ЯнгЯнг и карайки Шяоджун да кимне в съгласие.

По-малкото момче стисна ръцете си в юмруци и започна да гледа яростно по-големия пред себе си. Не можеше да повярва колко нагъл бе другия. Не стига, че бе пребил Шяоджун до стигане в болница, а сега се правеше на ударен и искаше от Джун да му прости и да му се остави. Този бе пълен задник.

-Разбира се, че би ти се ядосал! Та ти си вкарал Шяоджун в болница и то само защото си пада по момчета! Ти не си в ред, за да направиш подобно нещо!-изръмжа той и бутна чернокосия, карайки го леко да залитне, но успя да запази равновесие.-Ти кучи сине!

Шяоджун бързо реагира и хвана по-малкото момче за кръста и го задърпа към себе си, така че да не е близо до чернокосия. Притисна го към себе си и започна тихо да шепти в ухото му, опитвайки се да го успокои.

-Янги, спокойно, миличък.-той целуна мястото малко под ухото му.-Недей се ядосва.

Това му действие бе положително и успяваше да успокои по-малкия русокос. ЯнгЯнг бе започнал да се успокоява, но Хендери започваше да се ядосва. Чернокосия се бе намръщил и гледаше неодобрително интимността между другите две момчета.

На Хендери изобщо не му беше приятно да гледа как любимият му целува, прегръща или пък говори сладко на други освен него. Чувстваше как гнева го обземаше, а ревността направо го изяждаше.

Пое си дълбоко въздух и реши да игнорира пристъпите си на ревност и гняв. Той прехапа вътрешната страна на бузата си и сведе погледа си надолу, не можейки да понася гледката пред себе си.

Джун усети неловката атмосфера, която се бе настанила между тях тримата. Вдигна погледа си от по-малкия русокос и погледна към чернокосия, забелязвайки странното му държание. Отдели се от ЯнгЯнг и се изкашля, привличайки вниманието на другите двама.

-Така де, нека довърша. Хендери, става ли да дойдеш с нас на среща с брат ми, гаджето му, Джони и Тен хьонг?-пита той, усмихвайки се нервно.

-Ами аз...-Хендери замълча за момент, обмисляйки. Ако сега приемеше, можеше да успее да се сближи с Шяоджун, а точно това му трябваше сега.-Добре. Ще дойда с вас.

-Много ти благодаря.-Джун му прати облекчена усмивка, а ЯнгЯнг го изгледа кръвнишки.-Но и ще имам още едно условие за теб.

-Какво е то?-попита чернокосия. В очите му се виждаше огромно любопитство, което успя да разсмее леко по-големия русокос.

-Ще носиш някои от официалните дрехи на Шяоджун, за да направиш някакво добро впечатление на Тейонг хьонг.-обади се Янг и извърна поглед от него.-Дрехите са в колата, ще отида да ги донеса.

ЯнгЯнг не изчака отговор и тръгна към стълбището, оставяйки ги сами. Джун проследи с поглед по-малкия и щом другия изчезна от погледът му, прехвърли вниманието си към чернокосия, който му се усмихна.

-Има ли някаква по-специална причина да искаш да се срещна с брат ти и приятелите му?-пита Хендери и се подпря на касата на вратата.

-Понеже ти се направих на гадже пред Тен и Джони хьонг, а тези двамата са големи клюкарки. Казали са на брат ми и гаджето му и сега те искат да те видят.-русокосия въздъхна уморено.-Брат ми ще те убие, когато те види, но и аз и ЯнгЯнг ще умрем заедно с теб.

-Брат ти ще ме убие защото те докарах до болница, а вас двамата ще ви убие защото?

-Защото с Янги си имаме наше общо минало.-отвърна му Джун, а погледа му беше студен и отдръпнат.-Ако може, недей да любопитстваш толкова много. Ако не заради ЯнгЯнг, то заради мен.

-Това явно е някаква ваша си тайна.

-Нещо такова. Ако обичаш, недей рови в нея, моля те.-Шяоджун погледна назад и видя идващия ЯнгЯнг носещ в едната си ръка дрехите за чернокосия.-Облеклото ти пристигна.-отбеляза той, след което се обърна към Хендери.-Искам по най-бързия начин да се облечеш. Вече закъсняваме,а брат ми не обича модерните закъснения.

Хендери кимна и щом Янг се спря пред тях, взе дрехите от ръцете му. Влезе навътре в апартамента, минавайки през Кун и Сиченг, които вече бяха съвсем на друга вълна от тази да гледат някакъв филм, драма или сериал.

Той ги погледна, правейки погнусено изражение. Реши да ги игнорира и влезе в общата им спалня, преобличайки се в дрехите на русокосия. Мина още веднъж през приятелите си, които както предния път не го отразиха, и се върна при Шяоджун и ЯнгЯнг.

-Отиваме ли?

°•°•°•°•°•°•°•°

Юта удари русокосия по рамото и го изгледа намръщено. След което скръсти сърдито ръце пред гърдите си и нацупи устни. Тейонг пък от своя страна се усмихна нервно и се опита да го прегърне, но японеца се отдръпна от него.

-Юти, недей ми се сърди за това.-Те се опита да го целуне, но другия не му позволи.-Моля ти се, миличък. Не ми се сърди.

-Кога смяташе да ми кажеш, че всичко това е само, за да видиш гаджето на Шяоджун!? А за това, че родителите ти са на ваканция!?

-Щях да ти кажа след като всичко свърши, но ти рано научи и...

-Тейонг! Обеща ми, че няма да криеш нищо от мен!-извика ядосано червенокосия и бутна гаджето си.

-Ти също криеш неща от мен, Юта!-Тейонг също се привикна.

-За какво говориш!? Нищо не крия от теб!

-Знам, че криеш нещо от мен и то заедно с брат ми! Оня ден си говорехте и съм сигурен, че е свързано с гаджето му!

Японеца замръзна на място, след което поклати глава.

-Това не е моя тайна. Шяоджун сам ще ти каже днес. На срещата.-отвърна му той, след което се приближи до русокосия кореец.

Обхвана лицето му в шепите си и доближи челото си до неговото.

-Ще съм ти нужен след днешната среща.-заговори отново.

-Защо ми говориш загадъчно?

-Ще разбереш скоро.

°•°•°•°•°•°•°•°
Надявам се главата и историята да ви харесват. Сега имам един въпрос към вас.
Имате ли си любима история/любими истории тук и на коя моя бихте искали да кача ъпдейт?
Съжалявам, че ви досаждам с тези въпроси, просто съм любопитна😅
Ще се опитам да изпълня всяко ваше желание в най-скоро време.
❤️❤️❤️

Continue Reading

You'll Also Like

6.5K 287 18
Трой Бренан Всяко момиче в Бостън знае името му. Син на мафиьот. Разбивач на сърца с стоманено сини очи. Трой Бренан мъжа заел мястото на баща си в м...
50.1K 1.7K 75
Тя беше неговото обсебване. Тя беше неговият лъч светлина. Тя беше лекарството за всичките му рани. Тя беше надеждата му за един по-добър живот. Тя...
Stalker By scec

Fanfiction

322K 25K 65
Аз съм Елизабет Грант.Аз съм една нормална колежанка.С нормално ежедневие,нормални родители,нормални приятели,нормален живот.Когато се загледаш в мен...
16.9K 1.7K 36
🔞❤️✈️☠️🗽Част от семейството.. Завършена Амбърли Рийд е 19 годишно момиче, родено и израснало в Ню Джърси. Израснала със спомените за своята майка и...