Хендери отвори очите си щом чу силния вик на съквартиранта си, който явно току-що се бе прибрал. Той се изправи в седнало положение и се загледа в момчето, което тъкмо влизаше в стаята.
-Не, че се хваля ама моето гадже е уникално.-каза Кун и се строполи на леглото си.-Не помня много от вчера, но знам, че Сиченг няма днес да може да отиде на лекции.
-Тогава защо не си при него? Ами ако има нужда от помощ за нещо?-попита чернокосия, карайки другия да замръзне на място и да ококори очи.-Не се сети за това нали?
-Май и аз ще пропусна днес лекциите.-русия се почеса нервно по тила и тъкмо щеше да излезе от стаята, когато се сети за нещо. Той се намръщи и се приближи до съквартиранта си, който също се мръщеше, не разбирайки защо се бе върнал.
-Какво? Защо не тръгна?
-Ти не трябвали да се оправяш?-Кун вдигна въпросително едната си вежда, гледайки към другия.
-Какво? За какво да се оправям? Днес нямам лекции.-отвърна му нормално чернокосото момче и се излегна на леглото си.
-Но днес е рожденият ден на дядо ти. Нали ми повтаряше, че майка ти не спира да ти плямпа за това как е трябвало да отидеш много по-рано и как трябвало да се държиш с гостите. Също и че трябвало да танцуваш с една от братовчедките си, която ненавиждаш.
Щом чу това, Хендери веднага се изправи в седнало положение, очите му разширени от всичко това, което бе чул. Беше си спомнил всичко това.
-К-колко е часа?!-почти извика той, карайки другото момче да се стресне леко.
-Ами беше десет, като си тръгнал от стаята на Сиченг, така че би трябвало сега да е някъде около десет и двай...
-Мамка му, закъснявам! Майка ми ще ме изкорми!-той веднага се изправи на крака и застана пред гардероба си, започвайки да търси въпросния си костюм.-Къде ми е костюма, който майка ми иска да нося!? Кун, виждал ли си го!?
Русокосия премигна няколко пъти, след което застана пред своя гардероб и извади въпросния костюм, поставяйки го върху леглото на съквартиранта си. Другото момче изобщо не бе забелязало неговите действия и Кун му се наложи да се изкашля, за да привлече вниманието му.
Чернокосото момче се обърна и очите му веднага се разшириха, виждайки дрехата да седи на леглото му. Той погледна към най-добрия си приятел, който само вдигна рамене.
-Къде беше!?
-Беше ми казал да го сложа в моя гардероб.
Хендери отвори уста готов да попита още нещо, но тогава пред очите му изскочи ядосания образ на майка му и той съвсем забрави за това, което щеше да пита. Взе бързо дрехите, обличайки се в тях и на бегом излезе от апартамента.
-Защо се облече, като юбилея ще се проведе вечерта? Сега трябваше просто да помогне на майка си да настанят гостите.-Кун поклати глава и тъкмо щеше да си легне в леглото, когато се сети за лежащия Сиченг.-Да бе, Сиченг! Идвам при теб, миличък!-извика той и също като другия изхвърча от стаята.
°•°•°•°•°•°•°•°
Хендери се подпря на една стена и въздъхна изморено. Както и очакваше, майка му му прочете едно голямо конско за това как не трябвало още сега да облича костюма и че бил закъснял с десет минути. Но това не беше единственият му проблем. Докато посрещаше гостите си и ги настаняваше едвам успяваше да се измъкне от досадните си братовчедки, които половината не спираха да го целуват, а другата да го дразнят.
-Най-после сам!-въздъхна той, затваряйки уморените си очи.
-В хотел си, няма как да останеш сам.-чу се до болка познат за него глас, при което той се обърна към въпросния човек, гледайки го леко изумено.
-Ш-Шяоджун!? Ти какво правиш тук!? Преследваш ли ме!?-каза леко ядосано той. Вече му писваше да вижда навсякъде русокосия, а това че винаги се повтаряше едно и също нещо го ядосваше още повече.
-И аз бихте питал същото. Защо си тук?-попита Джун, гледайки го скептично.
-Аз първи попитах.
-Такова си дете.-русия извъртя с досада очи.-Гаджето на брат ми живее тук. Трябваше да му донеса едни документи на брат ми. Ами ти за какво си тук?
-Дядо ми има юбилей, ще си празнува рождения ден тук и трябва да настаня гостите от Китай.-обясни той, при което другия кимна.-Сега няма да...
-Да те докосна по някакъв начин ли? Абсурд!-възкликна Шяоджун, скръствайки ръце пред гърдите си.-Ако го направя накрая ще ме вкарат в затвора, защото съм ти причинил смъртоносни рани.
-Толкова много ли ме мразиш за това от преди години?! Аз ти се извиних!
-Не става дума за инцидента в училище, Хендери! Говоря за нещо, което не може да бъде забравено просто ей така!
-Тогава к...
-Хендери!-извика радостно някой встрани от тях, при което и двамата насочиха погледите си на там.
Щом видя това кой го викаше, очите на чернокосия се разшириха, а той се вкамени на място. Не можеше да повярва, че отново се среща с него.
В следващия момент въпросния човек се приближи до него и обви силно ръцете си около него, прегръщайки го.
-Много ми липсваше, Хендери! Не сме се виждали от година може би.-каза той, усмихвайки му се широко.-Липсваше ми стария съквартирант!
Джун наблюдаваше цялата случка с присвити очи и стиснати в юмруци ръце. Усещаше ревността в себе си, но това не биваше да го разсейва.
-З-здравей, Тен хьонг.-каза заеквайки чернокосия.
-Ох, колко пъти да ти казвам да не ми викаш "хьонг"? Чувствам се стар така!-скара му се тайландеца и леко го удари по рамото.-Не съм много по-голям от теб!
-С-съжалявам.-заекна отново Хендери, а другия премести погледа си върху русокосия.
-О, това да не е гаджето ти? Да не би и ти да реши да пробваш със същия пол? Аз ти казах, че след като го направим може и на двамата да ни хареса да бъдем с друго момче.-Тен се усмихна на Джун, който ококори очи и погледна изненадано към чернокосото момче. Нима Хендери е спал с друго момче?
Хендери беше забил погледа си някъде встрани, не поглеждайки нито един от тях. По изражението му си личеше колко болезнена и тъжна бе тази тема за него.
-Надявам се и вие да сте щастливи, като нас!
-Значи вие още излизате, така ли?-попита едва доловимо Хендери, което направи впечатление на русия. Той веднага усети нотката тъга в гласа му, което го накара да предложи, че явно другия има някакви симпатии към това момче.
-Да, даже скоро имахме годишнина.-похвали се Тен.-Ами ти и той от кога...
-Шяоджун и аз не сме такива.-прекъсна го Хендери.-Ние...
-Ние сме още по-влюбени от вас.-възкликна високо Шяоджун и бързо обви ръка около кръста на другия китаец, карайки го да го погледне объркано.-Нали така, любов моя?-той не изчака отговор и просто сля устните си с тези на момчето до себе си.
-Ой, че сте сладки! Толкова обичам младата любов!-каза тайландеца и плесна с ръце щастливо.-Но все пак аз и моето гадже сме много по-влюбени от вас хлапета.
-Нима? Как ще го докажеш?-каза надменно Джун, гледайки предизвикателно ниския тайландец пред себе си. Нещо в това момче го дразнеше толкова много, но не знаеше какво точно.
-Ами ние...
-Тени, хайде.-чу се дълбок и дрезгав глас, при което тайландеца се усмихна широко и се обърна с гръб към тях.
-Джони, ела тук! Искам да те запозная с едни момчета!
-Джони ли?-попита объркано Шяоджун. Това име му беше толкова познато.
След малко пред тях се появи високо кестенявокоско момче, което беше до болка познато на русокосия китаец.
-Шяоджун?-попита Джони, щом забеляза по-малкия.
-Хьонг.-отговори Джун, продължавайки да го гледа изумено.
-Скъпи, познавате ли се?-попита изненадано Тен, а Хендери само местеше погледа си ту към по-високия, ту към момчето до себе си.
-Да, това е брата на Те.
Шяоджун преглътна звучно. Сега наистина го бе загазил.
°•°•°•°•°•°•°•°
❤️❤️❤️