Хендери влезе в залата, в която щеше да му бъде следващата лекция. Мина покрай няколкото насъбрали се хора и се намести на едно от крайните места.
Излегна се на него, покривайки лицето си. Смяташе просто да си поспи малко, но явно човека, който се намести на свободното място до него смяташе точно обратното.
-Хендери, ставай! Няма да ти позволя да спиш точно в тази лекция!
Чернокосия чу познатия дразнещ глас на най-добрия си приятел и веднага се намръщи. Отвори си очите и го изгледа кръвнишки. Защо трябваше точно тази лекция да я кара с Кун?! И защо, по дяволите, Кун не му позволяваше да си поспи?!
-Защо, по дяволите, не ми позволяваш да се наспя поне в лекцията?!
-Защото тази лекция е твърде специална, за да я проспиш!
-Лекция по висша математика да бъде специална? Кун, ти ума ли си изгуби?-попита объркано Хендери.-Да не би да имаме някакъв специален тест или нещо, за което не сме учили или знаели, за да имаме специални двойки?
-Ти мислиш само за това, откъде да си изкараш двойката.-русокосия го изгледа безизразно, а другия просто вдигна рамене.
-Какво да направя, че това е най-честата оценка, която получавам по математика.-Хендери отново си легна, но бързо бе сръчкан в корема от другото момче.-Спри се!-скара му се той, гледайки го с убийствен поглед.
-Трябва да видиш това момче.
-Кое момче? За какво говориш? Какво момче?
-Точно това е специалното на тази лекция!-Кун му се усмихна насреща му.-Тази лекция няма да ни бъде преподадена от лектора ни, а от един от студентите. Всички разправят, че бил много умен и ужасно красив.
-Чакай теб защо те вълнува това? Ти нали си имаш Сиченг?-попита объркано чернокосото момче и повдигна едната си вежда объркано.-Нали знаеш, че пак ще си навлечеш неприятности ако заглеждаш други момчета? Но този път няма да ти помогна, за да си го върнеш.
-Знам, знам. Сиченг ще ме убие жив ако го направя, но това е само една лекция, какво толкова? Сигурно никога повече няма да се засека с това момче, а и Сиченг няма откъде да разбере.-на лицето на русия се бе настанила широка усмивка, която изобщо не се харесваше на другия.
Хендери поклати глава и се загледа напред. Погледа му мина през учителя, който седеше близо до огромната дъска и след това през младо русокосо момче... Чакай ама това не е ли Шяоджун?!
Очите му веднага се разшириха, а той продължаваше да зяпа напълно объркано другия русокос. Какво, по дяволите, правеше Шяоджун тук?! Той ли беше това момче?!
-Хей, какво толкова гледаш?
-Ш-ш...
-Шрек?-попита объркано Кун, смръщвайки вежди.-Къде пък виждаш Шрек?-той също започна да се оглежда и когато също забеляза русокосия, ококори очи.-Хендери, зарежи този Шрек, който си видял! Виж там, това е Шяоджун! Какво прави той пък тук?
-Не исках да кажа Шрек, а Шяоджун!
-Добре, все тая! Но какво прави той тук?!
-Не знам!
-Моля всички за внимание! Днешната лекция ще бъде преподаде вашия състудент Шяоджун.-лектора посочи Джун, който се усмихна приветливо и се поклони уважително.
Шяоджун огледа всички в залата и когато забеляза бившите си най-добри приятели, се усмихна подло. Не можеше да повярва, че точно на тях двамата ще се натъкне.
Той се замисли за момент дали да не ги подразни или пък да ги изложи пред целата им група, но все пак реши да не ги пипа. Щеше да се позабавлява с тях, след като лекцията свърши. Нямаше да си губи времето и възможност да научи хората, които искат да знаят нещо, за едни глупаци.
-Здравейте, аз съм Шяоджун и днес ще аз ще водя вашата лекция. Моля всички да слушат внимателно и да си записват.-той се обърна към дъската, а онази подла усмивка продължаваше да седи на лицето му.
°•°•°•°•°•°•°•°
ЯнгЯнг седеше пред вратата на залата, в която би трябвало да се провеждаше лекцията, която Шяоджун щеше да изнесе пред някаква група от ученици.
Искаше да изненада други, но за негово нещастие нито знаеше кога започва лекцията, нито кога свърша. Ето затова седеше пред вратата и наблюдаваше, докато някой не отвори вратата и не излезе от нея.
-Хайде де, Шяоджуни, няма ли да свършиш с глупавото говорене за тази висша математика?! Искам да си те нагушкам!-той нацупи устни и скръсти сърдито ръце пред гърдите си.
Толкова много му се искаше да види другото момче. Изобщо не му стигнаха няколкото дни, в които двамата бяха неразделни. Искаше още повече да бъде целуван от по-големия, искаше да усеща повече аромата му по ризата си, искаше още повече да го чувства.
Видя вратата да се отваря и щом забеляза огромната група души, които се изсипаха през нея, се усмихна радостно. Най-сетне щеше да види Шяоджун.
Той бързо влезе навътре, щом забеляза, че по-големия явно нямаше да излезе скоро. Направи си път между многобройните студенти и щом вече беше вътре очите му се разшириха.
Шяоджун седеше пред онова чернокосо момче от преди, като беше го притиснал към стената. Ръцете му бяха поставени от двете му страни, така че да не може чернокосия да избяга, а на лицето му имаше подла усмивка. Очите му бяха пълни с желание, такова което никога не бе смятал, че ще види. Никога не бе предполагал, че Шяоджун би могъл да гледа така някой различен от него. Нима това момче можеше да го замени?!
-Шяоджун, пусни Хендери! Спри да си играеш с него, той не е играчка, а истинско човешко същество!-извика ядосано русокосото момче до тях, което бе свило ръцете си в юмруци, гледайки другите двама.
-Играчка? Аз играчка ли бях, Кун? Хендери как се държеше с мен преди?-попита Джун, обръщайки се към русото момче. Думите му звучаха все едно бе ужасно наранен, но изражението му показваше друго.
Шяоджун го гледаше с подигравателна усмивка и сякаш така им го връщаше.
-Шяоджун.-прошепна тихо ЯнгЯнг, а очите му пареха. Усещаше сълзите, които искаха да излязат на показ.
Джун веднага чу познатия глас на по-малкия и веднага обърна главата си назад, срещайки натъженото изражение на Янг.
Той бързо се отдалечи от Хендери, с което изненада другите двама. Бавно се приближи до по-малкото момче, увивайки защитно ръцете си около него.
Целуна нежно главата му, след което повдигна леко брадичката му, срещайки красивите му очи.
-Искаш ли да отидем да хапнем, Янги?-той му се усмихна топло, при което Янг единствено кимна и се залепи за него.
Шяоджун се засмя леко, след което поведе другия към изхода на залата. ЯнгЯнг хвърли бърз поглед на чернокосия, който от своя страна също го наблюдаваше.
-Шяоджун е само мой.-прошепна тихо той и стисна по-силно ръката на Джун, която той държеше здраво.
Двамата излязоха от залата, оставяйки Хендери и Кун сами. Кун погледна към най-добрия си приятел разтревожено, след което постави едната си ръка на рамото му.
-Добре ли си?
-Имам чувството, че съм ядосан за нещо.
-Какво?-попита объркано русокосия.-Защо пък да си ядосан? Заради това как се държи Шяоджун с теб ли?
-Не знам, може би.-чернокосия въздъхна, след това отново погледна към изхода.-Нещо наистина ми става. Може би се разболявам.
-А без такива! Няма да ме оставяш сам да се мъча тук!-пошегува се Кун, удряйки леко рамото на другия.-Здрав си ти, здрав си! Като бик си здрав!-Хендери се засмя.-Стига се смя, а вместо това ела и ме почерпи обяд. Умирам от глад!
Той тръгна към изхода, докато другия го следваше послушно.
°•°•°•°•°•°•°•°
❤️❤️❤️