ЯнгЯнг преглътна звучно, гледайки притеснено и уплашено по-големия.
-Янг, защо си тук?-Тейонг отново попита, при което притеснението в малкото момче се увеличи.
-А-ами...
-Тук е, за да му покажа как се решават едни задачи по висша математика, хьонг.-обади се Шяоджун, който току-що влезе в стаята заедно с японеца.-Има ли някакъв проблем, че дошъл да търси помощ? Все пак ние сме приятели от доста дълго време, нормално е да си помагаме.
-Той е прав, Те. Стига си им се месил в нещата.-японеца обви ръцете си около врата на любимия си.-И ние някога бяхме студенти, които нищо не разбираха.
-Миналата година завършихме, не беше толкова отдавна.-каза Те и поведе Накамото към дивана, бутайки го да седне.
Юта послушно седна на меката мебел до най-малкото момче. Обърна се към ЯнгЯнг и обви силните си ръце около него, прегръщайки го.
-Малкия Янги е все същото мъниче, което беше преди. Изобщо не ми прилича на студент.-възкликна той, продължавайки да души с прегръдки малкия китаец.
-Съгласен сън с теб, хьонг. Янг наистина не прилича на студент.-обади се Джун с широка усмивка на лице, при което си спечели цупене от страна на ЯнгЯнг.
-Аз приличам на студент!-възкликна Янг и щеше да скръсти сърдито ръце, но японеца продължаваше да го гушка.
-Спокойно, Янг, според мен и Шяоджун не прилича на студент.-обади се Тейонг, при което малкото му доведено братче го погледна шокирано.
-Как така не ти приличам на студент?!
-Много лесно, просто ми изглеждаш твърде невинен и сладък. Сигурен съм, че ако някой те види на улицата ще те помисли за гимназист. Надявам се само да не опитат да те изнасилят.
-Това не е вярно!-извика ядосано Шяоджун и тропна с крак. Не обичаше брат му да го смята за слаб и безпомощен.
Много добре знаеше защо Тейонг мисли така за него, но това вече го вбесяваше. Той не беше същото момче, след инцидента Шяоджун вече беше напълно друг човек. Той беше този, който разиграваше другите, подиграваше се с тях, разбиваше ги, унижаваше ги, той беше вече този, който определяше техния живот.
Но за Тейонг, Шяоджун все още бе онова невинно малко момченце, което бе потрошено на малки парченца и смазано емоционално от свой съученик.
-Тейонги, е прав. Вие и двамата сте твърде младолики.-подкрепи го Накамото.
-Хьонг!-изхленчи ЯнгЯнг, опитвайки се да се измъкне от клопката на по-големия.-Задушавам се!
Червенокосия пусна малкия китаец и се изправи на крака отново обвивайки ръце около гаджето си. Тейонг го погледна подозрително, като бе повдигнал вежда.
-Накамото, какво си намислил?-попита Те, гледайки недоверчиво към любимия си.
-Какво ще кажеш вече да оставим Шяоджун и ЯнгЯнг да учат и ние просто да се приберем? От седем сутринта си ме помъкнал да по задачи, спи ми се, Те!-измрънка японеца, цупейки се.
-Но не съм видял още Шяоджун...
-Видя ме, хьонг! Сега може да се приберете и да оставиш Юта хьонг да се наспи като хората.-Джун хвана едната ръка на Тейонг и заедно с Юта го задърпаха към входната врата.
Джун я отвори с крак, след което бутна брат си и гаджето му навън.
-Много се радвам, че дойдехте. Следващия път дано поостанете по-дълго. Довиждане!-той затвори вратата пред лицата и на двамата без да остави възможност на Тейонг да каже това, което бе напът да каже.
Върна се при по-малкото момче и бързо обви ръцете си около него, поставяйки сладка целувка на блузата му.
-Ох, мислех си, че няма да си тръгнат скоро!-възкликна той и започна да се отърква в Янг.
-Аз си мислех, че Тейонг хьонг ще ме изгони от тук.
-Стига за това, Янги. Хьонг не би направил такова нещо, той просто е загрижен за мен. Не иска отново да се забърквам в неприятности.
-Да, но...
-Няма "но", Янги, от двама ни единственият, който е в опасност си ти. Много добре знаеш, че аз съм най-опасния човек, който познаваш.-Шяоджун хвана с два пръста брадичката на ЯнгЯнг, карайки го да го погледне в очите.
Янг се загледа в очите на другия. Другия го гледаше сериозно, очите му бяха тъмни и загадъчни,което го объркваше. Не знаеше дали да се страхува от него или да продължава да се влюбва в него още и още.
Преглътна звучно и затвори за минута очи. След няколко секунди ги отвори, усмихвайки се. Не биваше да се страхува от Шяоджун. По-големия винаги се е грижел за него и винаги го е защитавал от всеки.
-Знаеш, че винаги ще бъда до теб и винаги ще накарам този, който те дразни да страда, нали?-каза Джун, а в гласа му се усещаше колко сериозен бе той и колко много му пукаше за другото момче.
ЯнгЯнг кимна, след това скри лице в гърдите на другото момче, сгушвайки се в него. Тейонг бе прав да си мисли, че той кара Шяоджун да си навлича неприятности. Янг не искаше да го прави, но някакси винаги се оказваше в центъра на неприятностите и така завличаше и Шяоджун със себе си.
-Искаш ли да спрем да учим и да отидем да поспим малко?-предложи по-големия, но не изчака отговора на Янг.
Взе го на ръце и го поведе до спалнята, носейки го като булка. Изкачи стълбите и отвори с ритник стаята си, влизайки вътре заедно с по-малкото момче на ръце.
Постави внимателно ЯнгЯнг на леглото и се насочи към гардероба си. Съблече блузата си, хвърляйки я вътре в гардероба, след което махна медельона си, поставяйки го на близкото шкафче. Хвърли бърз поглед на другото момче, което изобщо не беше помръднало от мястото, на което го бе оставил.
Той поклати глава. Много добре знаеше защо ЯнгЯнг се държеше така. Чувстваше се виновен за това, че го бе карал да се замесва в толкова много неприятности заради него, но това не беше вярно. Шяоджун сам бе избрал да се замеси в тях, той сам реши да бъде добър приятел и да му помогне в трудностите, дори това да означаваше, че се налага да се сбие с някого.
Той се върна при него, хващайки го нежно за ръката, придръпвайки го към себе си. Целуна нежно челото му, след което устните му.
-Ти не си виновен за нищо, Янги. Аз сам избрах да ти помогна в онзи ден.
°•°•°•°•°•°•°•°
От цяла седмица се опитвам да я напиша тази глава и най-сетне успях!😅
Надявам се, че ще ви хареса.
❤️❤️❤️