Шяоджун паркира колата си пред общежитието, в което живееше Хендери. Малко по-рано двамата бяха се върнали в клуба, за да вземат колата на русокосия и сега се намираха пред дома на другия.
-Тук живееш, така ли? Не мислех, че ще си на общежитие.-заговори Джун, оглеждайки сградата пред него.-Но поне е хубаво местенцето. Този квартал поначало не е много шумен, близо е университета и също на последния етаж би трябвало да има страхотна гледка на града. Също тук има доста страхотни заведения. Две сладкарници, в които правят уникални шоколадови и плодови торти, пет ресторанта, от който в единия правят невероятен рамен, в друг пък десертите им са превъзходни. А за малкия парк, който е на близо да не говорим. Прелестен е.
Чернокосия го изгледа объркано. Как така Шяоджун знаеше толкова много неща за мястото, в което той живееше. Та той самия дори не знаеше някой от тези неща.
Русокосото момче се обърна към другия, виждайки объркания му поглед.
-Какво?-попита той и се намръщи.-Защо ме гледаш така?
-Откъде знаеш толкова много за дома ми? Да не би да си ме следял?
-Ти полудя ли?! За какво ми е да те следя?!
-Ами аз...-чернокосия се смути и извърна поглед настрани, не искайки да срещне погледа на другото момче.-О-откъде знаеш тези неща?
-Живеех по едно време в онзи блок.-русия посочи към високия тъмнолилав блок, който бе в близост до този, в който живееше Хендери.-Преди няколко години се преместих в сегашния ми блок, но все още апартамента е мой. Трябва някой ден с ЯнгЯнг отново да го посетим.
-Живял си тук? Но отколко години? Нали преди живееше в другия край на града?-попита любопитно Хендери.
-Дълга история, но живеех там през повечето години от живота си.
-Защо си се преместил? Не си ли харесвал това място?
-Харесваше ми,но имаше твърде много спомени там, които ме измъчваха. Спомени, които трябваше да забравя.-от изражението на Шяоджун се виждаше колко замислен и натъжен бе той в момента. То накара Хендери да се почувства гадно, че го разпитваше толкова много и за подобни сантиментални неща. Не знаеше, че другия ще реагира така.
Чернокосия постави ръката си върху рамото на русокосия, който го погледна за момент и след това ръката му. Следяха така няколко секунди, когато Джун не бутна ръката му и не извърна поглед.
-Няма ли да слизаш най-после?! Пак ти казвам! Мен ме чакат вкъщи!-извика ядосано русокосия.
Хендери не искаше да изнервя повече другото момче, затова тихо и внимателно отвори вратата, след което му махна леко и затвори вратата, тръгвайки към входа на общежитието си.
Шяоджун го гледаше леко тъжно. Защо трябваше да се срещат отново?! Защо не можеше просто да избяга от този си живот, който мразеше толкова много?!
Той се облегна назад и затвори очи, а пред него се появиха образите от миналото му. Образи, които мразеше от дъното на душата си.
Отвори очите си и погледна напред. Запали бързо колата и тръгна към дома си. Трябваше да се види с ЯнгЯнг, той единствен щеше да успее да го успокои и да го накараха да спре да мисли за тези неща.
°•°•°•°•°•°•°•°
ЯнгЯнг гледаше как водата започва да кипи и бавно сложи спагетите вътре, след което постави капака върху тенджерата. Обърна се назад, доближавайки се до плота и започна да реже зеленчуци.
-Шяоджуни, дали ще искаш да ядеш салата Цезар?-той се подсмихна.-Сигурно ще яде.
Усети как някой обви ръцете си около кръста му, при което се стресна и леко подскочи, за малко да се пореже.
-Внимавай, Янги. Не бих искал да се порежеш.
-Шяоджун?
-Да, миличък.-Джун целуна нежно врата му, при което другото момче настръхна от допира му.-А за салатата, с голямо удоволствие бих се радвал да я опитам. Все пак моя любим ЯнгЯнг я е направил за мен.
-Шяоджуни!-по-малкия се изкикоти и остави настрана ножа и дъската, за да бъде сигурен, че няма да се пореже. Обърна се към другия и обви ръцете си около врата му, усмихвайки му се широко.-Наистина дойде много бързо.
Джун се наведе и сля устните им. Придърпа другия повече към себе си, притискайки го към тялото си и по този начин успя да задълбочи целувката.
-Шяоджун хьонг...-изстена в целувката по-малкия и затвори очи, наклонявайки леко главата си настрани.
Двете момчета водеха страстна война с езиците си, в която по-големия взимаше надмощие. Той отмести едната си ръка от кръста му, заравяйки я в златистата му руса коса.
Поради липсата на въздух Янг се отдели от целувката, но продължи да седи със затворени очи. Отвори ги чак когато усети как другото момче ощипа носа му.
-Хей!-извика той и се засмя.-Не ми прави така!
-Усмивката ти ми казва обратното.-Шяоджун целуна устните му за кратко, след което се премести на врата му. Започна да го обсипва с малки целувки някой, от които оставяха синьо-лилави петна.
-Шяоджуни хьонг...-изстена малкия и изви гърба си назад, давайки несъзнателно повече място на другото момче за целувки.-Н-няма ли да ядем вече?
-Съгласен ли си днес да сме на фотосинтеза и вместо това да направим нещо друго?-Джун вдигна глава от врата му, връщайки се отново към устните му. Той ги погълна жадно, не можейки да им устои. Това момче го побъркваше.
Той го повдигна леко, при което по-малкия веднага разбра какво искаше другия, затова бързо изпълни молбата му и обви краката си около него. Джун задълбочи целувката, като наклони главата си настрани и облизвайки устните на златокосия.
По-големия разчисти плота и постави другото момче да седне на него. Спусна ръцете си надолу по тялото му, минавайки го цялото. Стигна до края на блузата му, повдигайки я ловко и премахвайки я от тялото на дребното момче.
Ръцете му попаднаха върху копчето на дънките му, откопчавайки го, след което дръпна ципа надолу. Смъкна дънките му бързо, сваляйки ги до коленете му у откривайки издутината в боксерките му.
Той се отдели от целувката и се усмихна съблазнително.
-Уникален си, Янги. Толкова прекрасен и красив.-каза той, наблюдавайки разголеното тяло на другото русокосо момче.-Искам да бъдеш само мой и да не искаш никой друг.
Шяоджун отново погълна устните му, не можейки да му устои.
°•°•°•°•°•°•°•°
Надявам се главата да ви хареса. ^^
❤️❤️❤️
Дано те разведря малко.
😊💜💜💜
mYuNNiverse