Шяоджун облегна глава на рамото на по-малкия, след което затвори очи.
-Ще спиш ли?-попита го Янг, поглеждайки го любопитно.
-Може и да си поспя за няколко минутки.-отговори Джун и несъзнателно облиза устните си, което накара малкото момче да затаи дъх и да се вгледа в тях.
ЯнгЯнг хвана с две ръце главата на другия, повдигайкия и поставяйки я в скута си. Започна да гали нежно косата му като не отделяше поглед от устните му.
-Кои бяха тези двамата и защо толкова настоятелно искаха да ме откажат от теб?-говореше си сам Янг изобщо не очаквайки отговор от някой.-Този с черната коса да не би да е някой от твойте...
-Снощи преди да ми звъннеш бях с него. Не правехме секс, но наистина смятах да правим. Просто исках да му го върна.-отговори Шяоджун и отвори очи, гледайки право към момчето срещу него.
-Т-ти си бъден? Мислех, че спиш. Друг път веднага заспиваш.-каза тихо ЯнгЯнг, а бузите поруменяха.-Не исках да те притеснявам, съжалявам.
-Янги, ти никога не ме притесняваш. Вчера когато ти звънна аз си тръгнах веднага от него само, за да дойда при теб.-Джун се усмихна сияйно и вдигната дясната си ръка, погалвайки бузата на другото момче.-Ти си най-ценният човек на света за мен, ЯнгЯнг. Запомни го!
Щом чу това, ЯнгЯнг се зачерви още повече и побърза да закрие лицето си с ръцете си. Толкова много обичаше по-големия да му казва подобни неща. Обичаше начина, по който Шяоджун го караше да се чувства специален. Обичаше самия Шяоджун.
-Не,Янги,не си скривай красивото личице от мен. Нали знаеш колко ми харесва да виждам зачервените ти бузки, срамежливата усмивка и блестящите очички, които всеки момент биха се разплака ли, но не е от тъга, а от радост.
Янг послуша другия и махна ръцете си от лицето и заби срамежливия си поглед в него.
-Обичам те, Шяоджун.-прошепна той, надявайки се да не бе чут, но за негово съжаление всичко бе чуто от по-големия.
-И аз също те обичам, Янги.
Шяоджун се надигна леко колкото да успее да стигне устните на ЯнгЯнг и ги сля със своите. Започна бавно и лениво да движи устните си, искайки напълно да се наслади на вкуса на другия. Прокара ръката си през косата му, оставяйки я на тила му.
Обичаше да целува по-малкия. Обичаше всичко в него. Тази негова невинност, срамежливостта му, сладкото му личице, острият му характер, толкова много го подлудяваха.
ЯнгЯнг първи се отдели от целувката, карайки другото момче да се изненада.
-Какво има, Янги? Нещо тревожи ли те?-попита загрижено Джун, а от лицето му си личеше колко много се тревожише за него.
-Щом и ти ме обичаш, защо не може да бъдем заедно?-той го загледа с големите си тъжни очи.
-Янги, говорили сме много пъти относно това.
-Но защо?!-настоя той.
Янг винаги е обичал Шяоджун. Още откакто се бяха запознали в училище, когато Джун го бе спасил от децата от класа му, които го тормозеха всеки ден. От тогава до сега двамата винаги бяха заедно. Но двамата винаги са били само приятели нищо повече. Можеше да правят секс, да се целуват и дори да се държаха като влюбена двойка, но те си оставаха само приятели.
-Защото те обичам твърде много.
-Но това не е ли причина, поради която двамата трябва да сме заедно?! Обичаме се, Шяоджун! Защо тогава предпочиташ да сме си приятели?!-проплака той.
-Именно защото те обичам не искам да сме заедно.-Шяоджун постави двете си ръце върху лицето му, обгръщайки го цялото.-Ако се съберем и станем двойка, аз ще те нараня.
-Не, няма! Ти не би ми направил ни..
-ЯнгЯнг, аз съм такъв. Във всяка моя връзка се държа като пълен задник и винаги наранявам партньора си. Не мога да се променя, такъв ме направиха и такъв останах.-обясни му Джун и целуна нежно носа му.-Аз наистина много бих искал да бъда с теб, Янги. Наистина те обичам с цялото си сърце, но не искам да рискувам да те нараня. Не бих си го простил ако го направя. Още веднъж ще ти го кажа, ти си ми най-ценният човек на света. Ти си единственото нещо, което ме крепи и единственото нещо, за което ми пука изобщо.
По-малкия не каза нищо,а просто сля устните им. Очакваше другия да му каже нещо подобно, винаги повтаряше едно и също. Не, че Янг не вярваше в думите му, но просто му се искаше веднъж да приеме идеята двамата да се съберат. Колко по-различно щеше да бъде от сега? Най-много ако някой ги попита дали са заедно те да отговаря, че са. Нищо по-различно.
Той се отдели от Джун и го погледна в очите.
-Гладен съм, Шяоджуни! Направи ми нещо за ядене, бързо!-измрънка той и започва да ръкомаха с ръце, което се стори ужасно сладко на другия.
-Щом малкия ми ЯнгЯнг е гладен, веднага ще му приготвя нещо вкусно.
Шяоджун се изправи на крака и тръгна към кухнята следван плътно от по-малкото момче.
°•°•°•°•°•°•°•°
-Ауч!-извика от болка Кун.
-Какво викаш?! Аз дори още не съм почнал да стискам пъпката?!-извика ядосано Сиченг, гледайки гаджето му, което седеше плътно до него със затворени очи.
-Ето затова казвам, че Кун трябва да запише драматургия вместо да се мъчи да става психолог.-обади се Хендери, който седеше на съседното легло и ги наблюдаваше внимателно.
-Съгласен съм с теб.-каза Уин и този път наистина стисна пъпката, при което Кун извика много по-силно.-Ето сега поне имаш причина да викаш.
-Сиченги, това боли!-изхленчи русокосия.
УинУин извъртя очи, но отново стисна пъпката, като този път нарично го направи по-силно, искайки другия да го заболи още повече.
-Ауч, Сиченги! Боли ме!
-Да не беше искал да ти стискам пъпката тогава.-отвърна гаджето му, след което се отдръпна от него и отиде до бюрото, взимайки си телефона.-Ще пиша на Джехьон да дойде да ме вземе.
-Къде ще ходите с Джехьон?-попита любопитно Хендери.
-Дойонг има рожден ден и ще си го празнува в един клуб.
-Ще ходиш на клуб без мен!?-извика ядосано Кун и веднага се изправи заставайки пред гаджето си.-Никъде няма да ходиш без мен и аз идвам!-той погледна към Хендери и в следващия момент сграбчи ръката му, принуждавайки го да стане.-И двамата идваме!
-Чакай какво?!-попита объркано Хендери.
-Идваш с нас, Хендери!-съобщи му русокосия и погледна с широка усмивка към любимия си, който изобщо не изглеждаше щастлив.-Сиченги, моля те!
-Оф, добре! Голям досадник си Кун.
Сиченг тръгна към вратата следван плътно от Кун, който влачеше Хендери за ръката, докато той се опитваше да се освободи.
°•°•°•°•°•°•°•°
❤️❤️❤️