-Кун, наистина ли ще продължаваме с това?!-прошепна ядосано Хендери, продължавайки да следва тихо най-добрия си приятел.
-С кое? Ние не правим нищо лошо.-отвърна му тихо Кун и отново върна вниманието си към русокосото момче пред тях.
-Ние преследваме горкото момче! Кажи ми какво в това е правилно!?-едвам успя да се спре да не извика чернокосия. Цялото нещо, което правеха му се струваше твърде лошо и то си беше. Навлизаха в личното пространство на невинното момче, а това изобщо не беше правилно.
-Ние се опитваме да му покажем какъв отвратителен използвач е гаджето му. Ние вършим нещо много добро!
-Ние му навлизаме в личното пространство!
-Вие ми спукахте тъпанчетата!-извика ядосано ЯнгЯнг, поглеждайки към двамата по-големи.-Защо през целия ден ме преследвате?! Дори ти се опита да ми влезеш в лекцията, но добре, че бе лектора, за да ти бие шута!-той посочи към Кун, гледайки на кръв.-Вие да не сте ми някакви преследвачи!? Автограф ли ми искате, какво?!
-Ние искаме да те отървем от Шяоджун.-каза Кун и хвана ръката на по-малкия, гледайки го сериозно.-По-рано мисля, че не разбра, но моя приятел.-той посочи чернокосия, който от своя страна го изгледа объркано.-Вчера е бил сексуално нападнат от гаджето ти и зато...
-Колко пъти да ти казвам, глупако!-Янг издърпа ръката си от захвата на другия и го изгледа доста гневно.-Не ми пука Шяоджун с кой се е натискал или е правел секс! На мен не ми пречи. Също и ние с Шяоджун не излизаме.
ЯнгЯнг се обърна на другата страна и тъкмо щеше да тръгне, когато не фокусира позната фигура на Шяоджун. Той се усмихна широко и се втурна да го прегръща.
-Шяоджуни!-възкликна радостно той.-Нима вече е 13?!
-Мхм, защо да не искаш да имаш още лекции?-попита Джун подсмихвайки се леко.
-Не, няма да мога да издържа дори тези, които сега ми остават. А и изобщо не искам да виждам тези двамата повече.-оплака се той и се сгуши в момчето до себе си, забивайки глава в ризата му.
Щом чу какво каза по-малкия, Шяоджун се намръщи. За какво точно говореше Янг? Кои са тези двамата? Той повдигна поглед от ЯнгЯнг и погледна право напред, срещайки пред себе си Кун и Хендери. Усмихна се самодоволно, гледайки право към Хендери.
-Шяоджун, това, което правиш е нещо изключително ужасно и отвратително! Не мисля, че това момче заслужава подобно отношение от теб!-развика се гневно Кун, привличайки погледите на много от другите студенти.-Трябва да спреш да правиш подобни неща! Или ще се превърнеш в...
-Отрепка? Грешка?-попита той скептично.-Аз не съм ли вече такова? Нали все пак харесвам същия пол и това ме прави отрепка, грешка, провал?! Нямам право на живот нали?!
Чувайки това, Хендери заби погледа си в земята вцепенявайки се на място. Още помнеше тези думи. Думите, които той самия бе изрекъл на Шяоджун в деня, който и го бе вкарал в болница. Не знаеше, че другия ги помнеше и тайно се надяваше да не ги. Срамуваше се от всичко това, което бе казал. Но всичко вече бе минало, колкото и да се извиняваше нямаше как да промени онзи ден.
-За какво говориш?-попита Кун, не разбирайки какво точно се опитваше да му каже другото момче.
-Не питай мен. Питай най-добрия си приятел, Кун. Той може да ти каже какво точно имах в предвид с това.-отвърна заядливо Джун и тъкмо смяташе да се приближи повече към тях,усети как някой го задърпа леко за ризата и той погледна надолу към ЯнгЯнг.
-Шяоджун.-изкимтя тихо по-малкия, колкото само Джун да го чуе.
Шяоджун веднага обви ръцете си около него и целуна нежно главата му. Не трябваше да се занимава с тях, докато беше с ЯнгЯнг. По-малкия бе твърде чувствителен и не можеше да си позволи да го разплаче.
-Янги, имаме лекции. Нека влизаме, искаш ли?-попита го със сладък глас той, при което ЯнгЯнг кимна и се отдели от него. Постави бърза целувка върху устните му и заедно тръгнаха по коридора на някъде.
Кун погледна към приятеля си, който продължаваше да седи със забит поглед в пода. Хендери още се опитваше да се съвземе от думите на Шяоджун, но не можеше. Вината го изяждаше жив и нямаше начин да я игнорира.
-Хендери, кажи ми какво точно искаше да каже Шяоджун с това?
-Не мога да говоря...за това.-едва успя да каже чернокосото момче.
-Свързано ли е с този ден?-попита русокосия, а любопитството го изяждаше. Не знаеше много добре какво се бе случило в деня, в който Шяоджун бе вкаран в болница, но знаеше долу-горе как се е случило всичко.
Хендери само кимна.
-Знаеш, че можеш да ми споделиш всичко нали? Ние сме най-добри приятели, можем да си споделяме всичко, което ни мъчи.-русия постави ръката си на рамото му и го погледна със загрижен поглед.
Мълчание.
Това изобщо не се хареса на Кун. Той хвана за раменете приятеля си и започна да го тресе, надявайки се, че така ще може да го изкара от транса, в който бе попаднал.
Усещайки силното разтресване, Хендери погледна към другия китаец, гледайки го объркано.
-К-Кун?! Спри!-той бутна другия от себе си, отделяйки се на достатъчно далечно разстояние от него.-Какво ти стана?! Защо ме тресеше така?!
-На мен ли какво ми става?! Ти седеше като вцепенен и наблюдаваше как вървяха мравките по пода.-извика Кун, гледайки скептично най-добрия си приятел.-Какво ти стана?
-Просто вината ме съсипва. Още не мога да си простя за това, което сторих на Шяоджун. Наистина тогава прекалих твърде много.-той наведе унило глава.
-Затова и той ти направи смучки, целуваше те, отъркваше ти се, възбужда те и беше на път да те изчука. Личи си колко много е зле в момента!-каза саркастично русокосото момче и скръсти ръцете си пред гърдите.-Трябва да преглътнеш всичко случило се през онзи ден и да се изправиш пред Шяоджун. Стига си му позволявал да се държи с теб като някоя секс играчка!
Хендери погледна натъжено към другия. Кун бе прав, но и той самия си заслужаваше всяко едно нещо, което му бе причинено от Джун.
°•°•°•°•°•°•°•°
Съжалявам, че качвам късно, просто тези седмици ми е много натоварено 😥
❤️❤️❤️