Шяоджун отвори съсено очи и се усмихна, виждайки гледката пред себе си. Янг спеше толкова спокойно, устните му бяха леко притворени, подмамвайки го да ги целуни.
Той се приближи до него и целуна тези така любими устни. Вкара езика си в устата на другия и щом усети как той му отвръща се усмихна леко и прекъсна целувката.
По-малкия измънка недоволно, но все още седеше със затворени очи. Притисна се към Джун, надявайки се той да му изпълни желанието.
-Янги, трябва да ставаш.
-Ммм, не.-измърка той и започна да търси устните на другия, но единственото, което получи бе сладка целувка по челото.-Ммм,Шяоджуни, искам да ме целунеш.
-Ти трябва да ставаш.-
-Не е нужно. Нямам ранни лекции днес.-каза той и се сгуши повече в по-големия.
-Имаш. Знам ти програмата.-каза му Шяоджун и сля за кратко устните им в целувка. Щом се отдели отново целуна челото му и се изправи в седнало положение.-Хайде оправяй се.
Джун стана от леглото и набързо се облече. Огледа се на огледалото, което бе вградено в гардероба, оправяйки косата си. Обърна се към по-малкия и се усмихна сладко. Другото момче просто си седеше и го наблюдаваше внимателно, докато от време на време прехапваше устни.
По-големия се надвеси над него и сля устните им, оставяйки се на въздействието на другия. ЯнгЯнг наистина можеше да го докара до лудост само с една целувка.
Отдели се от него и го погледна в очите. Очите на по-малкия бяха толкова красиви. Той ощипа носа му и го целуна по челото, след което се отдръпна от него.
-Янги, бързо се оправи или иначе ще закъснееш. Аз ти направя закуска и ще те закарам.
-Наистина ли?!-попита радостно ЯнгЯнг, а очите му веднага блеснаха от щастие.-А ще може ли да ям в леглото?
-Не прекаляваш ли?-попита го с усмивка на лице той, след което излезе от стаята.
°•°•°•°•°•°•°•°
Хендери крачеше бавно към стаята на Сиченг, искайки да намери най-добрия си приятел. Трябваше да сподели това, което му се бе случило и единият човек, който можеше да го изслуша бе Кун.
Той почука на вратата и след няколко минути вратата се отвори рязко, разкривайки Сиченг. Ризата, с която бе облечен Уин, бе разкопчана, косата му бе разрошена, а на врата му си личаха пресните смучки.
-Сиченги!-чу се глас от вътре.-Ела да довършим...-Кун замлъкна щом видя най-добрия си приятел да седи на прага.-Здравей, Хендери. Какво те води тук?
-Дойдох за...
-Не ми пука за какво си дошъл, но си взимай проклетия съквартирант!-прекъсна го УинУин,гледайки на кръв гаджето си.-От него не мога да се съсредоточа, а изпита ми е утре! Затова веднага си го взимай!
П
реди Хендери и Кун да разберат какво става, Сиченг вече бе изнесъл всички неща на Кун, бе го изритал от стаята и също бе затворил вратата пред носа им. Другите двама се спогледаха объркано, но все пак Кун си взе нещата в ръце и двамата заедно тръгнаха към общата им стая.
-Е, за какво бе дошъл освен да ме вземеш?-попита русокосия, поглеждайки го за момент.
-Вчера нали отидох на срещата на випуска ни.
-Да и? Срещна ли Шяоджун, за да му се извиниш?
-Да, но...
-Но той не приеме извинението? Знаех си, че така ще стане. Просто трябва да продължаваш, докато накрая просто той сам не се примири да ти прости.
-Той май ми прости, но каза, че ще ми покаже какво му е било на него и също ще ми покаже ада.
-Моля?! Какви са тези глупости?!
-След това ме целуна и започна да си играе с мен по доста... еротичен начин.-изшептя чернокосия, забивайки погледа си в земята.
Щом чу това Кун се спря на място и ококори очи. Правилно ли бе чул или просто от това, което правеше със Сиченг главата му е пълна с подобни мисли?
-Може ли отново да повториш? По какъв начин?
-Еротичен.-лицето на другия бе станало доста червено.
-Искаш да ми кажеш, че Шяоджун е искал да те изчука!?-почти извика Кун, спечелвайки си силен удар в корема от най-добрия си приятел.-Ауч! Защо го направи?!
-По-силно защо не го кажеш, а? Може някой да не те е чул?! Вземи го извикай по-силно, така че всички да го чуят!-викаше ядосано чернокосия.-А и не точно така. Той искаше да ме възбуди.
-Не знам как трябва да реагирам.
-По-добре да вървим към университета има ме лекции.
Кун кимна и двамата се запитаха първо към стаята им, а после щяха да отидат на лекции.
°•°•°•°•°•°•°•°
Ш
яоджун спря колата си пред университета, след което слезе и отиде от другата страна на колата, отваряйки вратата на ЯнгЯнг. Щом по-малкия излезе, той не загуби време и обви ръцете си около него, след което сля устните им в целувка. Притисна ЯнгЯнг към колата, като постави единия си крак между неговите.
-Не нужно да влизам в лекции.-спомена по-малкия, когато Джун се отдели от целувката.
-Трябва да влизаш в лекциите си, Янги.-каза му той и започна да поставя малки целувчици по врата му.
-Ммм, кажи как да искам да вляза, като ти се държиш с мен толкова прекрасно? Направо не мога да престана да искам още и още от твойте ласки.-измърка по-малкия, а усмивката не напускаше лицето му.-Защо и ти нямаш лекции сега?
-Мойте почват в 13.
-Оф, мойте свършват в 16 и няма как да се приберем заедно.-ЯнгЯнг наду бузките си и сега приличаше на хамстерче.
По-големия се засмя, виждайки сладкото личице на другия и разроши косата му.
-Ако искаш ще пропусна останала част от лекциите и ще си тръгнем и двамата в 16.
-Наистина ли?!-ЯнгЯнг го целуна за кратко, след което се отдели от него.-Обичам те, Шяоджуни!
През това време, Хендери и Кун наблюдаваха с широко отворени очи и усти гледката пред тях. И двамата наблюдаваха как Шяоджун се целуваше с някакво момче на главния вход на портите на училището и изобщо не му пукаше дали някой ги виждаше.
-Не мога да повярвам!-възкликна възмутено Кун.
-Моля те, кажи ми, че това момче учи тук, а не Шяоджун.-каза Хендери, гледайки някак уплашено към стария си приятел.
Чувайки това Кун удари чернокосия по главата, привличайки вниманието му.
-Не виждаш ли как разиграва горкото момче?! Нали вчера е правел подобни неща с теб!
-Да и се надявам да не стане отново.
-Не в това е проблема! Трябва да кажем на момчето, че Шяоджун го разиграва!-заяви Кун и хвана ръката на приятеля си, дърпайки го към останалите двама.-Хей, Шяоджун, задник!
Щом чу името си, Шяоджун се обърна в посока на гласа, който го викаше и щом видя старите си най-добри приятели на лицето му се появи злобна усмивка. Погледа му се заби върху врата на Хендери, на който ясно се виждаха смучките, които той лично му бе направил. Значи той изобщо не си бе направил труда да ги скрие, а?
-О, здравейте, Кун и Хендери.-на лицето му се намести престорена усмивка.-Каква случайна среща? Вие тук ли учите?
-Шяоджуни, кои са тези?-попита ЯнгЯнг, дърпайки леко ръкава на ризата му.
-Те са мой стари приятели и стари съученици.-отговори му Джун и се обърна отново към тях, погледа му втренчен в чернокосия, което изобщо не остана не забелязано от Янг.
-Шяоджун, ти си отвратителен задник! Как може да лъжеш така момчето, че го обичаш, а в същото време да прилагаш сексуален тормоз на Хендери!?-почти викаше Кун, карайки Хендери да се зачерви, а другите двама да се учудят.-Момче, моя приятел Хендери.-той посочи чернокосия до себе си.-Му бе нанесен сексуален тормоз от Шяоджун.
-И какво ме засяга мен?-попита ЯнгЯнг повдигайки едната си вежда и гледайки Кун отегчено.-Сега ако ме извините откачалки имам лекция.-той се обърна към Джун и постави кратка целувка върху устните му.-Трябва да звъннеш на Те хьонг или вече наистина ще се ядоса. Чу ли?
-Да, да, сега приятна лекция.-отвърна му Шяоджун и целуна челото му.
ЯнгЯнг се отдели от него и тръгна към входа на сградата, но преди да влезе хвърли последен поглед на останалите. Този Хендери изобщо не му харесваше. Имаше чувството, че Шяоджун има някакви симпатии към него и това изобщо не му се харесваше. Шяоджун бе само негов.
-И затова ли дойдохте при нас?-попита ги отегчено Джун.-Да се опитате да накарате ЯнгЯнг да спре да ми обръща внимание?
-Ти си станал пълен задник! Как може да разиграваш горкото момче така?!-викаше изнервено Кун.
-Аз не разигравам ЯнгЯнг. И двамата знаем кой какъв е, а и ние не сме във връзка.-Шяоджун погледна към чернокосия, който изобщо не се обаждаше, а погледа му бе забит в земята.-Хендери, изобщо не е прилично да седиш със забит в земята поглед.-той повдигна с два пръста главата му и сля устните им за кратко, стряскайки го.
-К-какво, по дяволите, пра-правиш?!-извика уплашено чернокосия, пораждайки смях у Джун.
-Много си наивен Хендери, а ти Кун си станал голям защитник на хората.-каза Шяоджун и тръгна към шофьорското място на колата си.-Ще ми се още да си поговорим, но имам да върша свой си неща. Затова чао!-той им помаха, като не забрави са намигне на Хендери, след което влезе в колата си, тръгвайки на някъде.
Спря на червен светофар и зачака да светне зелено. С два пръста докосна устните си, след което се усмихна злобно.
-Хендери сам ще видиш какво означава да си прелъстен и накрая изоставен.
°•°•°•°•°•°•°•°
Днес може и да има повече от един ъпдейт, понеже съм страхотно настроение, защото получих петица на контролното си пи математика 😅
Надявам се да ви зарадвам с тази новина.
❤️❤️❤️