Хендери и Кун вървяха към общата им стая и двамата изобщо не изглеждаха в добро настроение. Кун беше тъжен, защото Сиченг изобщо не се бе вързал на приятеля му, а Хендери беше ядосан, защото Сиченг отново го бе замервал с учебниците си по анатомия.
Двете момчета влязоха в стаята си и се проснаха на леглата си изморени.
-Ще си остана сам за цял живот! Без Сиченг не мога да живея! Ще се самоубия!-викаше неудържимо Кун, с което накара чернокосия да си запуши ушите.
Винаги едно и също. Сиченг отказва да прости на Кун, Кун изпада в някакъв вид странна депресия и след два дена ги виждаш да се натискат по коридорите и в тоалетните.
-Стига преиграва! След два дена пак ще си се натискате в тоалетните, не се тревожи.-увери го Хендери, след което усети нещо в джоба му да извибрира.
Той извади въпросното устройство от джоба си, което бе телефона му. Отключи го и остана доста изненадан от съобщението, което бе получил. Това бе покана за целия му випуск, за да се съберат някъде и да се поздравят.
-Ще има среща на випуска.-обади се Кун, който също явно бе получил това съобщение.-Съобщението е от випуска ни в седми клас.
-Да, разбрах. И аз го чета в момента.-той плъзна надолу, искайки да види кои бяха в списъка, защото изобщо не си спомняше с кои хора беше до седми клас.
-Не мога да повярвам, че минаха цели седем години от както бяхме седми клас. Имам чувството, че до вчера не спирахме да си говорим за това какво ще прави, за да можем да препишем при Мърмота,а сега се чудя как да не ме скъсат на изпитите.
-Това е така защото си глупав.-разсмя се той, спечелвайки си удар с възглавница.-Хей,не ме удряй! Аз само казвам истината.
-Да бе, затова аз съм с по-хубавия успех от двама ни.
-Това така, защото ти си зубър!
-Нали бях глупав?
-Глупав зубър!
Двете момчета се засмяха, след което чернокосия отново си върна вниманието към устройството в ръката си. Той забеляза едно до болка познато име и очите му се разшириха. Беше ли наистина възможно той да е в списъка?
-Не мога са повярвам. Той е в списъка! За бога, Кун, той е в списъка!-възкликна изненадано Хендери, карайки приятеля си да се учуди.
-Кой е този той?-попита объркано Кун.
-Шяоджун! Шяоджун е в списъка с гости, Кун! Той сигурно ще присъства! Ще мога да му се извиня!-извика радостно чернокосия, докато другото момче го гледаше разтревожено.
Ако Хендери беше прав и Шяоджун присъстваше на тази среща на випуска, то тогава Хендери можеше да е в опасност. Изобщо не му се вярваше, че Шяоджун би простил на чернокосия затова, че го вкара в болница и че не спираше да го тормози.
Кун имаше лошо предчувствие за срещата. Очакваше Шяоджун да направи нещо на Хендери, затова трябваше да е нащрек и да се подготви за всичко.
-Какво си се умислил толкова?-попита го чернокосия,изкарвайки го от мислите му.-Ако е пак някой откачен плана за това как да се събереш със Сиченг, като този от преди малко, мен не ме брой!
-Не мислех за друго, но като стана въпрос за връзката ми със Сиченг изобщо не си мисли, че няма да се включиш!-каза русокосия и стана от леглото си отивайки към бюрото си. Взе в ръка една от снимките на там и я приближи повече към себе си. На снимката бяха той, Хендери и Шяоджун по времето, когато още бяха най-добри приятели.-Сигурен ли си, че Шяоджун ще ти прости?
-И защо да не го направи?
-Ами ти го вкара в болница и на всичкото отгоре го измъчваше доста жестоко, затова изобщо не смятам, че той ще ти прости.-говореше сериозно Кун, продължавайки да гледа снимката.-Нямаше ли да е по-добре ако изобщо не бе постъпил по този начин с него и да го приемеш такъв какъвто е, както направи с мен. Не казвам сега да започнеш и мен да тормозиш, не го разбирай така.
-Тогава бях твърде млад и глупав. А и ти още не беше станал гей тогава.
-Значи само заради мен спря да мразиш гейовете? Защото съм ти най-добър приятел?
-И сам знаеш, че не бе само заради теб и заради него най-вече, но нека сменим темата.-каза чернокосия и също се изправи.-Ти смяташ ли да отидеш на срещата на випуска?
Русокосия остави снимката на мястото ѝ, след което погледна замислено към съквартиранта си. Трябваше ли да отиде с Хендери на срещата и да му помогне да се извини на Шяоджун или да се опита сам да се сдобри с гаджето си? Да, определено предпочиташе да си върне гаджето от колкото да се занимава с нещата на чернокосия. Той сам бе избрал да дразни Шяоджун и сега трябваше сам да се справя с проблемите си.
-Не, ще се опитам да си върна Сиченг. Ти отиди сам, вече не си малък, а и не смятам, че е нужно да ти оправям неприятностите. Казах ти преди да не тормозиш Шяоджун, казах ти да не го обиждаш и също ти казах да го приемаш като приятеля, който беше до сега. Ти сам избра да го тормозиш и накрая прекали толкова много, че чак го вкара в болница.
-Сега конско ли ще ми четеш?! Ти също си виновен!
-Аз ли?! И как по-точно съм виновен?! Нито съм биел или измъчвал Шяоджун с нещо, нито съм го обиждал!
-Но не ме спря нали! Ако наистина му беше истински приятел щеше да ме спреш и щеше да продължиш да бъдеш и негов приятел! Ако беше така сега щеше да знаеш къде, дали е добре и дали изобщо е жив все още!-Хендери започна да вика неудържимо.
-Знам! Ти си прав, но какво трябваше да направя?! И аз бях млад и глупав като теб! И аз направих подобни грешки като теб! И сигурно затова сега и аз съм в същото положение като Шяоджун! Аз обичам хора от същия пол или по-точно обичам Сиченг!-Кун също започна да вика, а отвън в коридора, къде минаха студенти, се чуваха всичките им караници.
-Щом си го обичаш толкова си отиди при него!
-Точно това и смятам да направя!-русокосия грабна сака си и взе най-необходимите си неща, излизайки от стаята и оставяйки Хендери сам с мислите си.
°•°•°•°•°•°•°•°
Чудно ми е засега дали ви допада?
❤️❤️❤️