『Please stop』

By Kpoparmy307

28.5K 3.1K 2.7K

В гимназията, Шяоджун е бил тормозен от Хендери. Седем години по-късно ролите им се разменят. More

¦0¦
¦1¦
¦2¦
¦3¦
¦4¦
¦5¦
¦6¦
¦7¦
¦8¦
¦9¦
¦10¦
¦11¦
¦12¦
¦13¦
¦14¦
¦15¦
¦16¦
¦17¦
¦18¦
¦19¦
¦20¦
¦21¦
¦22¦
¦23¦
¦24¦
¦25¦
¦26¦
¦27¦
¦28¦
¦29¦
¦30¦
¦31¦
¦32¦
¦33¦
¦34¦
¦35¦
¦36¦
¦37¦
¦38¦
¦39¦
¦40¦
¦41¦
¦42¦
¦43¦
¦44¦
¦45¦
¦46¦
¦47¦
¦48¦
¦49¦
¦50¦
¦51¦
¦52¦
¦53¦
¦54¦
¦55¦
¦56¦
¦57¦
¦59¦

¦58¦

171 18 17
By Kpoparmy307

Джони и Тен се насочиха към кухнята в мълчание. Тайландецът се взираше с ядосан и намръщен поглед другия без негово знание. 

-Ядели ти се нещо определено за вечеря? Смятам да поръчам храна.-заговори Йонгхо, след което седна на един от столовете до масата. 

Погледът му най-после се озова върху по-дребното момче, успявайки да забележи как то му се мръщеше. Учуди се и също се обърка от това как го гледаше гаджето му. Повдигна вежда като леко се намръщи.

-Миличък, нещо не е наред ли? Защо ме гледаш по този странен начин?-попита той, облягайки се назад и скръствайки ръцете си пред гърдите.

-Дали има нещо, което не е наред? Джони, та ти майтапиш ли се с мен!?-едва не извика другият, стискайки пръстите на ръцете си в юмруци.

-Какво ми намекваш, миличък?

-Ти направо си флиртуваше с ЯнгЯнг! За сляп ли ме взимаш!?

-Какво? Не е вярно, Тени. 

-Нима!? А какво беше това преди малко!?-Тен вече извика.-Та ти дори не се усмихваш така, когато сме заедно! Него ли харесваш повече от мен!? 

-Не разбира се! Обичам теб, Тени. Просто се държах мило с Янг, защото явно му се е случило нещо лошо. Нищо повече.-възкликна Джони, след което се изправи, доближавайки се до него.-Миличък.-той нежно хвана ръката му.-Аз обичам единствено и само теб. Никой друг не ме интересува.

Читафон извърна поглед настрани, но след малко погледна към хванатата от другия ръка. Прехапа долната си устна, след което вдигна поглед нагоре, поглеждайки го в очите. По-високото момче го гледаше мило и влюбено, което единствено караше сърцето му да трепти от радост.

-Не мога да ти се ядосвам, тъпа маймуно.-каза нацупено той и леко се намръщи.

По-голямото момче се усмихна, макар и другия да го обиди току-що. Той се възползва от това, че държеше ръката на русокосия, и го дръпна към себе си, прегръщайки го в гръб. Обви здраво и двете си ръце около тялото му, след което се наведе и целуна врата му.

-Обичам те, миличък.-прошепна тихо в дясното му ухо, след което лекичко захапа меката част.

Тайландецът изстена тихо, прехапвайки устните си, за да не издаде по-силен стон. Знаеше, че Джони си играеше сега с него и мамка му, добре му се получаваше.

-Гадняр.-изръмжа той, но все пак не се противи на действията на другия.

-Нали искаше внимание, Тени.-подла усмивка се прокрадна по лицето на кореецът, която бе добре забелязана от тайландеца.

Читафон вдигна глава нагоре, карайки другото момче да прекъсне контакта си с ухото му. Йонгхо се изправи, заглеждайки се в лицето на гаджето си от високо. Двамата се взираха един в друг няколко секунди, преди Тен да освободи едната си ръка и да дръпне яката на по-високия, карайки го отново да се наведе. Щом другия се наведе, Тен не изчака нито секунда и сля устните си с неговите, целувайки го страстно и с нетърпение.

°•°•°•°•°•°•°•°

ЯнгЯнг покри лицето си с ръце, след което легна назад. Сърцето му биеше като лудо, а лицето му започваше да става все по-червено и по-червено. 

-Мамка му.-изруга тихо, след което плъзна ръцете си надолу, махайки ги от лицето си.

Погледът му се озова върху белият таван, а мислите му отлетяха към вчерашния ден. Замисли се над това, което се бе случило, но най-вече над момента, в който Джони го бе открил. Незнайно за него защо, започна да се поти и сърцето му ускори рязко ритъма си.

-Чудесно.-измрънка недоволно с тих глас.-Влюбих се в гаджето на Тен.

След като установи това, той отново покри лицето си с ръце, след което изръмжа гърлено. 

По принцип бе от типът хора, които много лесно се влюбваха, което той много добре си го знаеше. За негово щастие, тези чувства много бързо изчезваха и влечението му не траеше дълго, освен ако нещата с дадения човек са потръгнали, както се бе случило при Шяоджун и Лукас. Той много бързо се бе влюбил и в двамата, които му бяха отвърнали на чувствата и започнаха да се срещат.

Но съдейки по факта, че Тен и Джони бяха заедно, надали чувствата му към Йонгхо щяха да продължат да говорят дълго време. Най-вероятно до вдругиден щеше да забрави, че изобщо си бе падал по-високия. До тогава обаче не биваше да се издава по никакъв начин и изобщо да не предизвиква ревност у Тен. Познаваше добре тайландеца и знаеше на какво бе способен той.

-Ако Тен научи, че си падам по гаджето му, ще ме зарови жив в нечий гроб.-измрънка под носа си той, започвайки да клати глава уплашено.-Аз и тъпото ми сърце. Защо трябва да биеш толкова бързо за Джони, а!? 

Постави едната си ръка върху сърцето, докосвайки го нежно. След малко сви пръстите на ръката си в юмрук и започна да удря мястото, където се намираше сърцето му, с лека сила, така че да не го заболи толкова много.

-Спри се, глупаво сърце.-продължаваше да мрънка, изнервяйки се все повече и повече.

Докато го правеше, в съзнанието му изскочи спомена за целувката му с Хендери. Тогава тялото му сякаш се вледени на едно място и той спря всяко свое движение и действие, вцепенявайки се. В същият момент сякаш усети устните на чернокосия върху своите, което единствено накара сърцето му да полудее още повече. Лицето му мигновено придоби по-тъмен цвят на червеното и гърлото му пресъхна.

-Т-тъп... Х-хендери.-едва успя да го каже, докато заекваше.-З-защо не с-спирам да м-мисля за т-теб.

Пред очите му се появиха образите на Хендери и Шяоджун, които бяха протегнали едната си ръка към него. И двамата го наблюдаваха с усмивка на лице и сякаш го подканваха да избере един от тях. 

Янг обаче седеше на едно място и не помръдваше. Със сигурност би избрал Шяоджун, защото по-големия русокоско бе направил толкова много за него, а и му бе дал предостатъчно любов, за да може той да се почувства обичан. Обаче сега след целувката му с Хендери, мозъкът му не можеше да си го избие от главата. Постоянно мислеше за чернокосото момче и това как му хареса да го целува. Това го ядосваше, но и доста влияеше над избора му кой да избере.

-Янг, може ли да влезем?-чу се гласът на Йонгхо, изваждайки го от транса.

Образите на Шяоджун и Хендери веднага изчезнаха, а сърцето му започна да бие за Джони вместо за Шяоджун и Хендери, както преди малко.

-Д-да.-отвърна тихо той, но толкова силно, че да може да бъде чуто от двамата по-големи.

Вратата се открехна и през нея се показа усмихнатия Джони, причинявайки му силна болка в сърцето.

-Янг, ще имаш ли проблем, ако те оставим сам тук? С Тен се налага да отидем спешно до едно място, а няма как да те вземем с нас.-обясни по-големият, като през няколко секунди се обръщаше назад явно поглеждайки към тайландеца.

-Н-не, няма п-проблем.-измрънка в отговор китаецът, при което усмивката на Джони стана по-голяма.

-Благодаря ти, Янги! Когато се върнем се надявам да ни споделиш какво ти се е случило снощи и защо те открихме в това състояние.-след като каза това кореецът, излезе от стаята, затваряйки и се върна при другия русокос.

ЯнгЯнг стоеше в седнало положение, наблюдавайки тихо към входната врата на стаята. Погледът му бе намръщен, защото много добре се досещаше какво се правя по-големите.

-Изоставиха ме, за да могат да правят секс.-въздъхна, след което извъртя очи. Легна и затвори очи, опитвайки се да заспи и да се отпусне.

°•°•°•°•°•°•°•°
Главата не се получи много добре, но дано ви хареса. Ще се постарая повече за следващата😅
❤️❤️❤️


Continue Reading

You'll Also Like

150K 6.8K 37
Започнал от нищото, постигнал огромни успехи и създаващ впечатление на строг и честен мъж - това е Лиъм Пейн. Един от най-големите бизнесмени в Сиатъ...
227K 9.2K 87
Къдриците по косата. Дразнещият смях. Глупавите физиономии. Детето в нея ме подлудяваше. Всичко малко и така на пръв поглед незначително ме караше да...
104K 3.1K 52
В планера ѝ не съществува нещо, като "провал". Не е имало обрати на 180 градуса. За Алисън живота ѝ винаги е бил перфектен - има пари, семейство и д...
13.4K 1.6K 52
По това време всеки бе наясно за съществуването на вампирите, или по-точно за техният главнокомандващ - Юнги. Той бе всял страх във всеки един човек...