『Please stop』

¦47¦

-Какво си шепнете?-попита любопитно Джун, повдигайки вежда и накланяйки леко главата си.-Криете нещо от мен ли?

-А? Не, не, спокойно.-засмя се за малко Юта, след което леко изръчка гаджето си в ребрата.-Внимавай.-предупреди го той, гледайки го с усмивка.

Тейонг се засмя, което още повече обърка китаеца.

-Май не трябваше да идвам само с вас тук. Вие само си шепнете неща! Чувствам се като трето колело!-измрънка Шяоджун, нацупвайки устни. Скръсти ръцете си пред гърдите и се направи на обиден, знаейки че така ще привлече вниманието на двамата по-големи.

И както си знаеше, другите двама веднага се приближиха до него и започнаха да го питат дали не иска нещо да му купят или пък е гладен. Това го разсмя леко, но той успя да прикрие усмивката си и да запази самообладание. Държанието на двамата по-големи го накара да си припомни миналото и как постоянно ги изнудваше, правейки се на сладък, за да му купят нещо.

-Хайде да отидем да ядем. Гладен съм.-заяви той, след което ги хвана за ръцете и ги задърпа към един от близките ресторанти.

°•°•°•°•°•°•°•°

ЯнгЯнг тъкмо излезе от първата си лекция за деня. Беше само девет сутринта, но той вече се чувстваше уморен. Снощи не бе спал, защото ума му постоянно се въртеше около Шяоджун и мисълта, че може да го загуби. Не искаше това да се случва. Обичаше по-големия и не искаше отново да остава без него.

Докато вървеше към следващата зала, в която се очакваше да му се проведе лекцията, неволно се блъсна в някого, при което падна на пода, разпръсвайки си всички записки. В такива моменти му се искаше наистина да бе послушал Шяоджун и да си бе взел тетрадка вместо от време навреме да си взима по няколко листа, на които да пише, ако случайно вземе да чуе нещо.

-Извинявайте, не гледах къде ходех.-каза той без да поглежда момчето, в което се бе блъснал.

Хвана се за главата, която по някаква причина го болеше страшно много и започна да събира листите си със свободната си ръка. Другият клекна до него и започна да му помага, но Янг все още го гледаше. Не защото се чувстваше засрамен или нещо подобно. Просто не намираше смисъл да го гледа. И без друго няма да го запомни, и няма да го срещне отново, тогава защо му трябваше да го поглежда?

-Както си те помня. Все същия непохватен Янги си.

Чувайки добре познатия глас на Лукас, ЯнгЯнг веднага настръхна и усети как страха го обземаше. Трябваше да се махне по най-бързият начин от него. Не трябваше да остава повече с него.

Опита се да вземе листите, които се намираха в ръката на другия, но той не му позволи. Това само изплаши още повече русокосият и той преглътна звучно и трудно. Беше го страх, много страх. Сам с Лукас, как се очакваше да се измъкне? Шяоджун бе кой знае къде, а без него нямаше как да успее да се изрепчи на Юкхей.

-Значи това е бившият ти, така ли?-чу се глас, който бе напълно непознат за Янг.

-Да, скъпи.-отвърна на другия Лукас, изненадвайки с това ЯнгЯнг.

По-малкият прехапа долната си устна и колебливо вдигна погледа си нагоре, виждайки двете прегърнати момчета. По някаква причина сърцето му се сви, но той реши да не показва слабост и скри поглед, гледайки към пода.

Беше преодолял Лукас, но, мамка му, той беше първата му истинска любов. Болеше го да го вижда с някой друг, особено след като все още твърдеше, че го иска. 

-Тъпи чувства.-измънка под носа си без да бъде чут от никого.

Изправи се, вече събрал последните листи от земята, след което сграбчи записките си намиращи се в ръката на Лукас и ги издърпа рязко, изненадвайки го. 

-Приятно ми е да се запознаем. Аз съм Джънгу и се радвам, че...

-Аз съм ЯнгЯнг.-прекъсна го той, след което им обърна гръб.-Довиждане.

Без да изчака някой да му каже нещо, тръгна в обратната посока, на която се бе запътил преди малко. В началото вървеше нормално, но постепенно започна да забързва крачката си, докато накрая не започна да бяга.

Стигна тоалетните и побърза да влезе. Заключи вратата зад себе си без да проверява дали има някой в кабинките, така че се надяваше да е сам. Насочи се към един от ъглите на помещението и се сви там, започвайки тихо да ридае.

Мразеше факта, че все още изпитваше нещо към Лукас. Мразеше самия Лукас, че има толкова добро и мило гадже, а все още се опитваше да го накара да се върне при него. Мразеше себе си, защото бе накарал Шяоджун да замине някъде сам и да го остави. Мразеше Хендери по същата причина.

Мразеше всички.

-ЯнгЯнг?

°•°•°•°•°•°•°•°
В тази глава може да има повече греши от обикновено, защото я писах, докато бях в час, така че предварително се извинявам 😅
❤️❤️❤️