Когато Тейонг отвори очите си, погледът му се срещна с този на по-малкият му брат, при което се намръщи. Скръсти ръце и извърна поглед от по-малкия, поглеждайки широко усмихнатото си гадже.
-Трябваше да се досетя, че си замислил нещо подобно.
-Изненада, Тейонги!-Накамото се усмихна още по-широко и още по-сияйно.
Тейонг поклати глава и отново погледна брат си, гледайки го безизразно. Все още се чувстваше ядосан и наранен от Джун и не смяташе да му прощава толкова скоро.
-Съжалявам, хьонг. Не искам да се караме и да се държим отдръпнато един от друг.-започна Шяоджун, разчупвайки неловката тишина, която се бе настанила около тях.-Знам, че ти ме обичаш много и също искаш да съм в безопасност, но...
-Джун, не е нужно да си казваме един и същи неща няколко пъти.-прекъсна го Те, което до някаква степен притесни китаеца.-Ние сме братя и винаги ще се подкрепяме и обичаме. Няма смисъл да ми го казваш.
-Но аз исках да ти се извиня и да...
-Оправиш отношенията ни?-Те поклати глава.-Няма нужда да ми се извиняваш. Аз исках да знам, че ти ще си добре и няма да си наранен или влязъл в болница. Просто ме е страх за теб, но все пак не искам да оставаш сам.-той въздъхна.-Ако наистина ги обичаш, аз няма да ти преча да бъдеш с тях. Само те моля да бъдеш жив и здрав. Само това искам.
Чувайки думите му, китаецът се усмихна леко, а в очите му заблестяха сълзи. Беше щастлив. Много щастлив от това, че вече се разбираше с брат си.
-Благодаря ти, хьонг.-Шяоджун сведе надолу поглед, усещайки как скоро щеше да се разплаче.
Кореецът веднага разбра това и се приближи до него, обвивайки ръцете си около тялото му, прегръщайки го силно. Притисна главата му до гърдите си и започна нежно да прокарва ръката си по гърба му.
-Какви сте ми сладки само.-възкликна Юта, доближавайки се до тях.
Двамата братя го погледнаха с малки усмивки на лицата. Те разтвориха ръце, подканвайки го да се присъедини към тях. Накамото се усмихна и отиде при тях , прегръщайки ги силно.
-Това ще бъде една страхотна ваканция.
°•°•°•°•°•°•°•°
-Най-после сме на остров Чеджу!-възкликна радостно Тейонг и обви ръце около любимият си.
-Да и сигурно си купихме повече сувенири преди да стигнем до тук.-въздъхна Юта, гледайки към Те с изморена усмивка.-Нужно ли бе да взимаш толкова много сувенири?
-Бяха много хубави.-засмя се кореецът и се почеса нервно по тила.-Нямаше как да ги прескоча.
-Юта хьонг, ако смяташ да прекараш целия си живот с Тейонг хьонг, трябва да свикнеш с фетишът му към сладки неща и шоколад. Това са неговата слабост и главната причина да му се изпразва банковата сметка.-обади се Джун, като също се засмя заедно с брат си.
Юта поклати уморено глава, докато на лицето му имаше усмивка. Той също се засмя с тях, след което застанаха помежду им, преметвайки ръцете си върху раменете им. Това му действие изненада и обърка и двамата братя, но нито един от тях не му каза нищо.
-Е, тази ваканция е свързана с това Шяоджун да си събере мислите и да вземе правилното решение за бъдещето си, така че се налага да си прекараме страхотно.-каза им той, карайки двамата братя да го изгледат подозрително.
-Юта, да не си намислил нещо от сега? Някакви планове ли си си направил?-Те го стрелна с недоверчив поглед, но все пак реши да го дари с целувка по бузата.
-Прав си, Те.-Юта се усмихна самодоволно и погледна към по-малкото момче.-Реших да вляза в ролята на личен психолог на Джун и да му помогна да вземе правилното решение и да си почине, както трябва. Но освен, че ще помогна на теб, Джун.-той се обърна към гаджето си, увивайки двете си ръце около врата му и притискайки се към него.-Ще мога да ти помогна и на теб да си починеш, Тейонги.
След като чу думите на японеца и ги осмисли добре, Шяоджун се намръщи.
-Добре, схванах частта, с която ще ми помогнеш на мен.-започна той, скръствайки ръцете си.-Как ще помогнеш на брат ми да си почине?
-Лесно. Сутринта ще бъда твой психолог, а вечер ще бъда с брат ти и ще си правим нашите работи.-Юта не погледна към китаеца, а вместо това целуна страстно Те, който веднага му отвърна.
Джун направи отвратена физиономия и извърна погледа си от тях.
-Дано имаме отделни стаи.-измънка под носа си той и покри част от лицето си, за да не може да вижда другите двама с периферното си зрение.
°•°•°•°•°•°•°•° ❤❤❤
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
