『Please stop』

¦45¦

-Ти глупак ли си!? Разбира се, че говоря за Шяоджун!-озъби му се Янг.-Цял ден не ми вдига, нито ми пише! Опитах се да отида у тях, но той не ме пуска! Сигурен съм, че ти си го накарал да ме остави! Знам, че го искаш само за себе си!

-Какво? Шяоджун ли?-Хендери се намръщи.-Не съм казвал на Шяоджун нищо. Днес дори не съм говорил с него.

-Не ми се прави на невинен! Знам, че си го накарал да ме забрави! Знам също, че си и използвал факта, че си първата му любов, за да го манипулираш!

-Какви глупости дрънкаш?!

-Не са глупости, а истина!

Чернокосото момче поклати уморено глава, след което въздъхна. Хвана ръката на другия, която държеше яката му, и я махна от себе си. След това отдръпна по-малкия, като сложи ръцете си на раменете му и лекичко го побутна.

-Първо-не съм говорел с Шяоджун. Второ-не съм се опитвал да го манипулирам. Трето-дори да се опитвах да го манипулирам, за да те остави, той нямаше да ме послуша. Четвърто-Шяоджун е голям и сам взима решенията в своя живот. Пето-защо си мислиш, че те отбягва? Шесто-това...

-Ти на числата до десет ли ще ме учиш? Какви са тия първо, второ, трето, че и чак шесто?! Хората до три спират, а ти дори и десет сигурно ще минеш!

-Сега за това ли ще ми викаш!?

Янг се нацупи и извърна поглед на другата страна. Толкова много се ядосваше на Хендери и на самия себе си. Ако Хендери всъщност наистина не му бе казвал нищо, тогава защо Джун не му отговаряше или не му вдигаше. Какво бе сторил на Шяоджун, за да получи такова отношение.

По-големият разбра, че другия е решил да спре да му вика затова и си отдъхна. Извади телефона си и започна да търси контакта на Шяоджун. Искаше да разбере какво се случваше с Джун и защо не отговаряше на ЯнгЯнг.

Набра номера му, но щом веднага му бе затворено се намръщи. Опита се да го набере още няколко пъти, но отново не успя да се свърже с по-големият русокос. Това го изнерви леко, но реши да запази самообладание. Отвори чата си с Шояджун и започна да му пише, като се надяваше да получи отговор. Съобщенията му бяха прочетени, но така и не получиха отговор.

-Мамка ти, Шяоджун!-изрръмжа той вече изпускайки си нервите. Набра отново номера му и зачака.-Вдигни, вдигни.

ЯнгЯнг го погледна изненадано, но след няколко секунди се намръщи. Защо Джун не вдигаше и на Хендери? Той пък какво му бе направил?