『Please stop』

¦39¦

-Кой е? Викал ли си някого?-попита любопитно червенокосия, обличайки халата си. Завърза го добре, но нарочно остави гърдите си по-открити, надявайки се по този начин да съблазни другия.

-Румсървис!- чу се от външната страна на врата, карайки японеца да се намръщи.

-Поръчал си румсървис?! Кога го направи това!? И защо не ме попита дали не бих искал нещо!?

-Поръчах го, докато се къпеше. Поръчах за теб суши.-отговори му той, след което отвори вратата.

Те направи място на момчето с количката да влезе вътре и след това тръгна след него.

-Това е поръчката ви господине и...-момчето замлъкна щом видя червенокосия и се усмихна съблазнително.-Здравей, красавецо!

-Изчезвай!-каза едновременно Тейонг и Юта, а кореецът даже избута момчето извън стаята.

-Какъв глупак!-възкликна възмутено Накамото, след което побърза да се приближи до другото момче и да го прегърне.-Те, моля те, не се сърди на мен и на Шяоджун. Нека да не се караме помежду си, най-добре ще е да се подкрепяме.

Кореецът въздъхна, след което обви ръце около любимият си и постави целувка върху главата му.Не можеше да се сърди дълго на Юта и брат си, но се чувстваше обиден от постъпката им.

-Не искам да съм ви ядосан и сърдит, но...се чувствам наранен. Най-вече от теб, че не ми каза. От теб очаквам да ми споделяш всичко, но...

-Те, знаеш, че го скрих само защото не исках да се почувстваш зле. Винаги съм ти споделял всичко и така ще продължи да бъде, но това просто не можех да го направя.-червенокосото момче се отдръпна леко от него, колкото да може да го погледне в очите.-Обичам те твърде много и не искам да те виждам тъжен.

-Знам.-той постави целувка върху челото му.-Знам, че ми мислиш само щастието, но знаеш, че се тревожа за брат ми. Ако му се случи нещо отново и той влезе в болница отново? Няма да мога да си го простя, ако това стане.

-Според мен Хендери и ЯнгЯнг няма да позволят това да се случи. Вярвам, че и двамата са си взели поука от миналото и не биха направили същите грешки.-Юта му се усмихна сияйно.-А и Джун вече е голям. Може сам да взима решения за живота си, не бива вече да му се месиш.

-Но той е малкото ми братче.

-И винаги ще бъде малкото ти братче, но трябва да го оставиш да порасне и сам да разбере какво е да се справя с отговорностите на решенията си.