HIDDEN | 『YOONKOOK』

∅56 | 09.10 вторник

-О, ама всичко от това беше инцидентно, само да ти кажа! – отсече Те с накърнено его.

-Да, да, знам... Допада ми, между другото, вкусовете ни съвпадат... "Двама доминанти, заба-"

-Я да млъкнеш! – Те бе наистина засрамен. Дори през непукистичното изражение, което се опитваше да запази се бяха прокраднали порозовяли от срама бузи.

-Само не разбрах дали това означава, че най-после се съгласяваш с твърдението, че мога да съм доминант? – Хосок обаче не спираше да изказва задоволство от цялата ситуация, залепил си крива усмивка. – Май си го приел отдавна, щом си намерил и материал...

-Абсолютно ми се иска да те ударя в момента...

-Видях във видеото, да...

-ХОСОК, БЕ! – Те надигна тон, Хоби кискайки се от другата страна на линията. Наистина се забавляваше. – Не ми говори за това повече.

-За кое? – веднага чатна кога трябва да спре. – Не разбирам за какво ми говориш, аз само ти връщам обаждането... На среща ли се опитваш да ме поканиш или?

-А? – последното, което по-големият очакваше беше да получи въпроса зададен така. 

-Цялата схема, за да ти чуя гласовата поща, сладко е... – призна си Хосок, като по гласа му можеше да се усети, че се е усмихнал.

-А, да, схема, да, да, точно това направих...

-Ама да не си решил, че ще ти-...

-А, не, не! – веднага го прекъсна Техьонг, усещайки се накъде върви казаното. – Нищо не съм решил. Просто ми е такъв хумора, знаеш...

-В колко, къде?

-Ще... Те взема? – прозвуча повече като "може ли да те взема?"

-Знаеш ли къде живея като си такъв доброволец... – смеха на Хоби отново се разнесе.

-Е... Ти ще ми пратиш адреса. В шест? Не, в седем...

-Ще съм готов в шест, в случай  вълнението ти е по-силно от теб... – напери се по-малкият, изкисквайки се.

-Добре... – Техьонг най-после се отказа и се отпусна, засмивайки се. – До към шест и десет значи...

-До шест и пет, ще сляза да те чакам... – Хосок бе решил, че хич не е лоша идея да му нахрани малко егото, след като видя колко се бе спекъл.

-Супер... – по-големият се усмихна на коментара му, погаленото му его веднага почувствало се по-добре.

-Супер... – отвърна Хоби, без интонацията му да се различава много много от тази на момчето от другата линия.

-До тогава...

-Чао, Те. – засмя се по-малкият.

-Чао, чао...

Разговорът приключи

Продължителност - 4 минути и 32 секунди

Техьонг се вгледа в телефона си веднага след като затвори. Усмихна се леко. Нямаше никаква представа как използва толкова грешна формула, но получи правилното решение. Това му стигаше да се зарадва.