『Please stop』

¦14¦

-Янги, миличък, мисля, че се бяхме разбрали нещо. Ти няма да бягаш от мен и момчетата, няма да се влюбваш в други и дори няма да ги поглеждаш, а аз в замяна ще те направя мой.-говореше с нормален темп на гласа брюнета, усмихвайки се някак страховито на дребното момче.-Нали не искаш отново някой да те дразни, да те обижда или още по-зле да те притисне в някоя тъмна уличка и да те изчука.-последното го прошепна в ухото на другия, но бе достатъчно силно, за да може Шяоджун да го чуе.

-Лукас, аз...-в очите на дребното момче започнаха да се появяват сълзи.-Н-не искам да съм т-твое момче в...

В следващия момент златокоското получи силен шамар от брюнета, а лицето на високия бе придобило сериозен вид.

-Никой не те е питал. Ти си мой сега и нямаш право на глас.-в гласа на високия брюнет се усещаше, колко студено и грубо бе държанието му към малкото момче.

Щом чу това, Шяоджун стисна ядосано зъби и сви ръцете си в юмруци. Случката пред него му напомняше толкова много на това, което Хендери му бе сторил. Не понасяше да гледа как се държат с момчето.

Джун се изправи на крака и без да казва и думичка, потупа рамото на брюнета и щом другия се обърна го удари силно в лицето. Този Лукас залитна, падайки на земята и поглеждайки яростно Шяоджун.

-Кой си ти, по дяволите, и защо го направи?!-извика яростно Лукас, докато избърсваше кръвта от устата си.

-Този, който ще спаси горкото момче от вас, боклуци.-каза Джун и в следващия момент удари чернокоското в корема, при което то пусна момчето и се хвана за корема, падайки на колене. Шяоджун сграбчи ръката на дребния златокоско.-Ела с мен.

Той задърпа момчето и двамата заедно тръгнаха надолу по улицата, бягайки колкото се може по-бързо, за да не могат другите двама да ги настигнат.

След няколко минути бягане, Шяоджун зави в една тъмна уличка и зачака няколко минути, заслушвайки се дали ги бяха последвали. Чу виковете на двете момчета, но щом ги видя да ги подминават си отдъхна и погледна малкото момче до себе си.

Усмихна му се топло, след което разроши малко косата му. Дребното момче седеше със забит поглед към земята, но щом усети топлата ръка на другия да роши косата му, надигна поглед вглеждайки се в очите му.