91.Марио и Матю?

180 16 5
                                    

Размърдах се и отворих очи, само че слънцето блесна точно върху лицето ми.Протегнах се и се завъртях към средата на спалнята, опипвайки мястото до себе си.Когато не докоснах Макс, рязко се изправих.Огледах се.
Дори не бях в стаята си, нито в неговата.Тогава в главата ми нахлуха спомените от снощи, непознатия глас и кърпичката върху носа ми.

Изправих се и се огледах.Бях си с дрехите, само якето ми липсваше, но го забелязах на края на спалнята.
Стаята беше с тъмносини стени и черни дантелени завеси.Всичките мебели бяха в черен цвят.Дори крушката на лампата върху нощното шкафче беше от тъмно стъкло.Що за психопат е обзавел тук?

Въпреки слънцето в помещението си беше студено, все пак бе месец март.
Облякох якето и огледах още веднъж стаята.Забелязах гардероб и се насочих към него.Вътре имаше мъжки костюми, подредени по цветове.Потърсих някакво оръжие, нещо с което да мога да се защитя, но нямаше нищо.

Излязох от стаята и първото нещо, което хвана окото ми беше огромна семейна снимка поставена в изящно изработена рамка.На снимката имаше три момчета, момиче, мъж и жена.
Изглеждаха щастливи.Позагледах се в тях и останах шокирана.Та малкото момиче бях аз..От малкото снимки, който мама ми е покавала знаех как съм изглеждала..А мъжът..Толкова ми е познат.Думите на Маркъс изскочиха в съзнанието ми.Цял живот живея в лъжа..

Тръгнах надолу по коридора, след което слязох по стълбището, озовавайки се срещу огромна входна врата.Исках да разбера защо съм тук, както и каква е онази снимка горе, затова подминах бялата врата и тръгнах надолу по друг коридор откъдето се чуваха гласове.

-Какво да ѝ кажа?

Последвах гласът.Стигнах до края на коридора и пред мен се откри нещо като огромна всекидневна.Нямаше врата, затова се подпрях точно до входа, оставайки скрита.Две момчета на около двайсетина години стояха на два срещу положени дивана.

-Това е лудост!-каза единият.

Беше облечен само с долната част на костюма си и крачеше из стаята, размятвайки ръце наляво и надясно.Лицето ми беше красиво, с остри черти.Изглеждаше някак респектиращо.Имаше стройна фигура и определено не си губеше времето във фитнеса.Другият, неспокойно потропващ с кракът върху килима, беше сякаш копие на мъжа от снимката горе.С тъмносин панталон и незакопчана бяла риза.

strong | camila cabello and harry stylesWhere stories live. Discover now