-Не мислиш ли, че е прекалено Дийтън?-сопнах му се, наблюдавайки завързаното момиче.
-Давам й всичко,което имаха Докторът и приятелчето му.Това са тридесет процента на черният пазар Хоран.Тридесет процента.
-Не й ги даваш ти!-изсъсках,стискайки кожения диван за облегалката.
-Млъквай!И да не си посмял да кажеш на кякой от другите трима.Следя всяко твое движение..обаждане.
-Нямаш правото Блек.Организацията беше на Маркъс,правилата негови.Следователно нямаш никакво право да я подлагаш на шибаните си болни изпитания.Нямаш!
-Пробвай пак, Хоран.-озъби ми се и върна погледът си отново на малкият екран.
-Как изобщо ти повярваха?Как успя да излъжеш другите барони?-въздъхнах.Вече ми се ревеше,честно.
-Пък и мацката си я бива.
Това беше.
-Случи ли й се нещо старче, -приближих се и затворих лаптопът - ще те съсипя или името ми да не Грегъри Хоран.Ще те съсипя чуваш ли?-ударих по бюрото му.
-Внимавай и с приятелката си или името ми да не е Блек Дийтън.-усмихна се подло.
-Посмей.Само посмей да я пипнеш!-изкрещях.
-Ще те погреба жив,кълна се.Излязох от скапания склад,затръшвайки вратата.
За какъв се мислеше този шибаняк.
**
Хареса ли ви💝💙?
Шегувам се, знам че не.И знам че е къса, но sorry not sorry😋😘.
YOU ARE READING
strong | camila cabello and harry styles
FanfictionЛондон? Да! Хари Стайлс? Да! Лошо момче и добро момиче? О, да! Заминава ли момичето? Заминава. Връща ли се със самочувствие готова да им покаже каква е станала и да им срита задниците? Връща се! Дотук с клишето да преминем към по-интересната и заба...