strong | camila cabello and harry styles

73.1.Добър вечер, майко. ✔

Повече от половин година не бях виждала майка си.Повече от половин година не бях усещала прегръдките и целувките й.Повече от половин година не бях дарявана с майчинска любов, внимание и дори досадната й мания да обикаляме магазини през свободното й време, което по дяволите си, беше страшно малко, ми липсваше.

Вярно, че се чувахме по телефона, но беше изключително рядко.

Разбирах я напълно и знаех на сто процента графикът й, който беше препълнен.Не хвърлях вината за отпуснатите ни отношения
майка-дъщеря върху работата й и самата нея, защото аз също имах много неща на главата и също не я търсех.

Тези и още стотина мисли за това как мога да надхитря Маркъс, се прокрадваха из главата ми докато чаках майка си през последните няколко часа да приключи ангажимента си, конференцията или каквато глупост там беше и да се прибереше в хотелската стая.

Да чуех гласът й, дори ако първото нещо, което щеше да направи е да ми потърси сметка за отсъствията.
Исках най-после да я прегърна, да усетя аромата и топлината й.

До толкова се бях вглъбила в заобикалящите ме неприятности и проблеми, че изобщо не се бях сещала за нея.

За единственият човек, който си имах.

А трябваше!

Трябваше да се сещам да и звъня от време на време, дори и ако не мо вдигаше.Защото да си лекар и то хирург не беше работа мечта.Това го бях осъзнала още в първите и месеци на работа.

Помня, че почти не се виждахме.
Когато не беше на смяна или не караше дежурство, прекарваше свободното си време с спане.
Рядкост беше да излезем някъде само двете просто така.

Но това не беше проблем за мен нито тогава, нито сега.По онова време тъкмо бях започнала обучението си и найстина ми беше от голяма полза, че не ме виждаше насинена и куцукаща.
Говорихме си сутрин и то ако изобщо се засечехме, защото тя се прибираше капнала от умора, а аз отиваща на училище и от там на тренировки.
Когато се връщах вечерта, тя вече беше тръгнала.

Не знаех точно каква беше тази глупост и до колко щеше да продължи, но започвах да се дразня от закъснението й.

Бях забравила колко гадно беше чувството, да я чакам с часове, за да се прибере и да си поговорим малко.
По-рано, когато шофьорът й Бил ме взе от летището и ме докара в хотела, ме беше предупредил, че тя можеше да се позабави малко.