strong | camila cabello and harry styles

6.Да не би да имаш обрив или нещо? ✔

-Пак предлагам да си наемем някаква къща.

-Макс-хванах ръката му.
-Ако е заради мен бъди спокоен.Не гледам в миналото,както знаеш,пък и ще съм с хората, който обичам най-много.-погледнах към останалите,които седяха пред нас.

-Ела тук, силното ми момиче!-рече тя и ме прегърна.Звучеше като майка ми, докато ме изпращаше.Дори не мога да повярвам, че разреди графикът си за да ме изпрати.Чувствах се специална, честно.

-Вие ме научихте да съм такава.-свох рамене.Не беше лъжа, че всипко което представлявах сега, го научих от приятелите си.

-И аз те обичам Ема!

Макс много добре знаеше,че не понасях да ме нарича така и пак продължаваше.Погледнах го с присвити очи, а пък той ме сръга в ребрата.

-Моля седнете по местата си и затегнете коланите.След пет минути кацаме.Приятен следобед!-изрече пилотът,най-вероятно,след което всички изпълнихме нарежданията му.

-Все едно ще е приятен.-промърморих.

Секунди по-късно телефоните ни извибрираха.

-Чакаме ви пред изхода.-гласеше, явно, съобщемоето, което Ариана ни прочете.
-От Найл е.-допълни

-От Найл и още някой.-прощепнах на себе си,но явно приятеля ми ме чу.Нормално,все пак седи до мен.

-Успокой се!-побутна рамото си в моето.Въздъхнах и се заслушах в Ариана.Време беше да си отвори устата.Направо се чудех, как успя да си държи езика зад зъбите толкова дълго време.

Понякога си беше найстина досадна,особено когато вземеше да ни казва какво да правим, обаче по време на някаква задача дадена ни от Грег и дума не обелвахме срещу нея.

Самолетът се приземи,а ние обсъдихме до последно кой какво ще прави.Бях забравила за часовата разлика и ме налегна едно странно чувство.Беше едва седем часа,но тъмно и студено и си беше зловещо. Нищо,че имаше поне още сто човека около нас ,но все пак.

Както и да е.Макс и Сашо веднага се запътиха към автокъщата, като планът беше да вземат някаква кола,а ние двете се наложи да им мъкнем куфарите.Направо великолепно.