strong | camila cabello and harry styles

82.Аз съм тук за теб, не забравяй.

-Какво търсиш в стаята ми?
И си с обувките на леглото, ах ти!

-Това прозвуча грубо.- засмях се.

-Мелинда!- скръсти ръце.

-Исках да си поговорим, знаеш- свих рамене- като в доброто старо време?-усмихнах се колкото се може по широко.

-Напуши се, нали?- захвърли чантата си на земята и свали високите си обувки.

-Какво?- повдигнах вежди.
-Не.Виж..Съжалявам, че не ти казах по-рано, но трябва да знаеш.

-Дявол го взел, знаех си, че е станало нещо, знаех си!- повиши тон.

-Би ли затворила вратата?Просто не искам някой да ни чуе.- преди да довърша вратата беше силно изтряскана от русокоската.

Облегна се на бюрото си и забарабани с пръсти по някаква тетрадка.

Кого заблуждавам, нямаше да й кажа.Не, не.По-добре да не разбира.
Ами да!Ще се направя, че нищо не е станало между нас двамата и ще се върна към връзката си с Харолд.

-Чудех се къде ще учим, ако ще учим, след като завършим.По-скоро какво ще учим.- засмях се нервно.

-Трябва да се шегуваш.- изсмя се.
-За колко руса ме имаш?- скръсти ръцете си.

-За какво говориш?

-Изплюй камъчето, Мелинда.

-Това беше, това исках да ти кажа.

-Не ме занасяй!- прекъсна ме.

-Не ми повишавай тон.-изправих се до седнало положение.

-Просто го кажи!

-Казах ти!

-Кажи го!- отблъсна се от бюрото и се приближи до мен.

-Казах ти!- извиках и аз.

Това момиче нямаше граници, заклевам се.

-За Бога Мелинда, кажи го най-после!- тропна с крак и сви ръцете си в юмруци.

-Казах ти по дяволите!- отвърнах й със същият висок тон.

-Знам!- каза с по-нисък тон.

-За какво говориш?

-За това, че си влюбена в Макс!

-Чакай, какво?- заекнах.

-Дерек ми каза всичко.

-Естествено.- легнах обратно на меките завивки и се завих през глава.

Ужас!Тъкмо се наговорих със себе си какво ще правя и сега това.

-Ами Харолд?- издърпа завивката и я оптпрати на земята.
-Как може да го забравиш толкова бързо?Как може да го забравиш?
Не беше ли той първата ти тръпка, първата любов?Започна на чисто
с него след всичко, което ти причини! Прости му!Ами всичко през което преминахте?Отвличанията?Побойщата от Доктора?Караниците?Закачките?Любовната игра по между ви?- повиши тон.
-Как може въобще да спреш да го обичаш, само след една целувка от най-добрия ти приятел?Луда ли си?

-Объркана съм!- изкрещях й в отговор.

-Не си!-качи се при мен на леглото.

Поклатих глава отрицателно като сълза се спусна от окото ми.

-Обзалагам се, че точно това е била шибанара му цел на Доктора.Как пък точно сега Максим реши да си разкрие чувствата?Защо?- потупа челото си.
-Защото такъв им е плана!Хайде стига, моля те не се хващай.

Слушах и не вярвах на ушите си.Тя знаеше.Знаеше, че е жив.Знаеше, че бях с него.Знаеше за заплахите и думите му и всичко, което се случи онзи следобед.Знаеше за Максим, дори го подозираше, че продължава да играе мръсната си игра и за Бога от къде знаеше.

-Хари ми каза.- сякаш прочела мислите ми, разкри източника си.
-Още когато копелето ти се обади по неговият телефон.Веднага след като се прибрахте той ми каза и аз му обещах, че ще се заема.

Поклатих глава невярващо.

-И ти веднага каза, че заминаваш, което ме доведе до мисълта, че Маркъс има пръст в това.В интерес на истината не мислех, че настина ще отидеш при Виктория, но ме опроверга.

-Не знаех, че копелето ще дойде.

-Но аз го очаквах и ти сложих подслушвателно устройство на обеците.После Хари ми каза, че си говорила с него по времето, когато те е карал към летището и тогава преливах от радост, че съм ти сложила устройството.

-Макс не ни е предал.Маркъс го заплашва с нас.Както направи и с мен.

-Вярвам му.- хвана ръцете ми.
-Точно за това не трябва да му се доверяваме в момента.Защото той прави това, точно това, което копелето каже.Защо Маркъс отмени срещата при часовника?Защото Максим му е казал планът.- прошепнах.

-Пълни глупости.

-Хари знае ли?

-Казах му, че всичко е наред- кимна ми.-Но въпреки това беше притеснен и ми каза неща, който.. - поклати глава с усмивка - за който си струва и ти да продължиш да го обичаш.Но не знае за Макс.

Тръгнах към вратата,но се спрях.

-След като знаеше, защо не ми каза?

-Защото исках ти да ми кажеш.