strong | camila cabello and harry styles

47.Съвземи се кучко!

Разтворих леко клепачите си,виждайки лицето на Маркъс над моето.

-Твърде близо.-опитах се да го ударя,но нещо ме спираше.

Изцъка няколко пъти с език и се изправи.До него беше Нат.

-Нат какво става?-извиках изнервена.

-Завърнах се скъпа!-намигна ми и рязко издърпа завивката,с която бях покрита до момента.

Наддигнах главата си и огледах тялото си.Китките ми бяха вързани,глезените също.

Погледнах отново,виждайки самодоволната усмивка на трето момче.

Поех си дълбоко въздух,укротявайки ритъма на сърцето си.

-Какво искате?-проговорих с твърд и безразличен тон.

-Въпросът е какво ти ще направиш,за да не направим ние нещо.

Свъсих вежди.Обърках се от въпросът му.Секунди по късно вратата се отвори и няколко мъже с маски влязоха и захвърлиха труповете на Макс,Хари и Сашо.

Започнах да крещя.

Това не можеше да се случва,нали?

Маркъс е мъртъв!

И тримата се качиха на леглото ми и започната да ме докосват.

Крещях с цяло гърло,а сълзите се спускаха по лицето ми.

Всичко се замъгли,виковете му утекваха в ума ми.Отново отворих очи виждайки Харолд.Тресеше ме силно,заради което инстинктивно го хванах за китките,забивайки манюкюра си в тях.След това го стиснах в силна прегръдка.

-Това беше просто кошмар.-прошепна,поглеждайки ме в очите.

Трескаво започнах да клатя глава,на ляво и на дясно.Какво ми става мамка му?

-Ем?!-погледът ми се закова върху Максим,който дишаше тежко и беше приклекнал леко.

Изпуснах задържалият се в мен въздух и освободих Хари от захватът си.Изправих се от мекото легло и се затичах към Макс.

-Не плачи скъпа.Просто кошмар.

Дори не бях разбрала,че плача,чак когато Макс посегна да избърши сълзите ми се осъзнах.

-Какво става?-дойдоха изплашени останалите.Е,освен Ариана и Сашо,който спяха мноого дълбоко.

-Всичко е наред момчета.Кошмари.

Прехапах устна щом се обърнах да си лягам,когато срещнах Хари.Съвсем бях забравила за него.Забих поглед в земята,не смеех да го погледна.