strong | camila cabello and harry styles

66.Моля те не отивай!

След като помолих Елена да проследи телефонът на Хари, го открихме в онзи склад.Ознзи склад, в който го победих.Усмивка зайгра по устните ми докато пътувахме натам.После щяхме да се разправяме с онзи червей Блек.

-Чакам ви тук!

Кимнах и излязох от колата.Естествено нямаше да взема Стайлс с нас в организацията,беше абсурдно да си го помисля, камоли да го направя.

-Хари?-получи се ехо,което отекна из разрушената сграда.
-Знам че си тук Стайлс, трябва да говорим.

-Какво?

Рязко се обърнах назад и го видях.Мамка му направо се разтопих при видът на разрошената му коса.

Поех си дълбоко въздух и застанах пред него.Отново онова сърцебиене прониза ушите ми.Може би минаха секунди,може би минути, но в края на крайщата казах просто едно

-Обичам те.

-Късно е.-засмя се.Долових иронията в гласът му.

-Не ми пука Стайлс!Обичам те и това е.Просто искам да знаеш, че не съм искала да става така.Може би не не се досещаш,но адски ми е трудно да съм тук срещу теб.Точно теб.И виж, за онази история- да повярвах ти.Но мамка му,кой глупак би тормозил любимата си?

-Мел..

-Тук съм за да ти кажа, че..-спрях за момент.
-Че те обичам.Ужасно много,толкова че чак боли.Може би не беше чак такъв приоритет това с което се занимавам.Сега осъзнавам че просто си търсих извинение,сега осъзнавам че се страхувах да не ме нараниш.Но всъщност сама си се преебавах.

-Мел..

-Искам също да знаеш, че не съм искала да те променям.

-Скъпа..

-Найстина не бях осъзнала, че съм те преобърнала на триста и шейсет,както Лиам ми каза и искрено съжалявам за това. Съжалявам,че те въвлякох във всичкото онова с Маркъс.Но не съжалявам за моментите ни заедно.Не бих.Никога.

Той ме прегърна и тогава всичко се стовари върху мен.Такава болка до сега не ме беше налягала.Не исках да му причинявам всичко това.Мой беше изборът да се замеся с наркотиците и трябваше само аз да страдам.

-Защо говориш така?-погали ме по косата и повдигна главата ми така че да се гледаме в очите.

-Стайлс, отивам за Александър и Ариана,който са някъде на майната си.Ще убия онзи който ги държи.Е,ако той не ме убие пръв,но повярвай няма да му се дам лесно.

-Да не си посмяла.

-Не ми викай!-и аз повиших тон.Ето,пак се почваше.Все едно и също.

-Идвам!-хвана ме за ръката и преплете пръстите ни.

-Отивай си Харолд.Дойдох защото исках да знаеш, че те обичам..повече от себе си дори.Просто исках да го знаеш.

Пуснах го и побързах да изляза от склада.

-Не можеш да ме спреш.-хвана ме за ръката и ме обърна към себе си.

-Помниш ли когато те победих.Точно тук Стайлс?Казах ти, че все някога ще ти пойскам нещо.Ето,правя го.Не ме следвай.Недей.Защото направиш ли го и хванат ли те, съм тотален пътник.Бих умряла за теб и Дийтън го знае.Умолявам те недей.Моля те не отивай!

-Не мога.

-Не разбираш ли, че те знаят че си ми слабото място?А?Господи толкова те обичам.-не издържах и му се нахвърлих.Буквално скочих в него.

***

-Трябва да тръгвам, Макс ме чака от поне половин час.

-Какво сега?Искаш да стоя и да чакам?-вървеше след мен.

-Върви при приятелите си.Виж Хари..-спрях и се обърнах към него.
-Ако нещо ми се случи,знаеш.. да умра, искам да знаеш че те обичам и че съм ти простила.Времето лекува както казват хората.Обичам те.

Прегърнахме се,а аз се усмихнах.Затворих очи и го стиснах още по-силно.

-Моля те, пази се.-прошепна ми и ме залюля лекичко.

Кимнах и тръгнах към изхода.Качих се в джипа и закопчах коланът си.

-Да го направим.-кимнах към Макс,пресягайки се и взимайки калашникът от задните седалки.

Как е?Мнения или нещо?

Лари шипъри?