49.Бързо,обадете се на 911.

954 76 30
                                    

Часовете свършиха и всички се насочихме към изхода. Тъй кaто класът ми бе разделeн на групи, а момчетата и по-точно Макс и Сашо бяха в третата група, се спрях да ги почакам.

-Добре ли си?

-Хей. -усмихнах се и я дръпнах в прегръдка.
-Добре съм,ти?

-Нищо по-различно.Чух че...

И тя ли? През всяко междучасие ме сочиха и одумваха,че съм изневерила на великия Хари Стайлс.

-Недей!Не и ти Малия.Той прекрати отношенията ни. -казах сериозно.

-Ами стана ми интересно и да питам.-завъртя кичур от черната си коса на показалецът си.
-Макс, а?

Прехапах устна, чудейки се какво да и' обясня. Знаех че се харесваха.Мамка му!Съсипах му шанса с такова прекрасно същество.

Хванах я за лакътя и я набутах в килерът до нас.

-Не е това, което си мислят всички. Просто игра е, успокой се. Твой си е! -намигнах и', а тя ме гледаше очудено.

-Тея вашите игри са ми сложни. Не ме замесвайте. Колкото до Максим, няма нищо между нас. -засмя се неловко. Оправи презрамката на раницата си, която висеше от дясното и' рамо и излезе.

Миг по-късно телефонът ми извибрира.Извадих го от задният джоб на късите си панталонки и вдигнах.

-Къде си?

-Ами... в килера?-май повече прозвуча като въпрос, отколкото отговор.

-Какво?

-Нищо, идвам. Вие къде сте?

-Ами чакаме те, тей че си раздвижи задника и ела.

Измрънках едно 'да' и затворих.Понякога ме дразни със всяка своя дума,но какво да го правя-семейство ми е.

Излязох и за мое щастие се блъснах в някой.

Няма да ми повярвате кой беше!

-Елизабет..случило ли ти се е нещо? -попитах очудено.Изглеждаше тъжна.

-Теб търсех. Трябва да говрим.

Свих вежди от почуда.

-С мен? За какво?

-За миналото.-каза смело и ме погледна право в очите.

-Не мерси, имам по-важни неща.

Обърнах се и си тръгнах.

Нямам намерение да се връщам назад,още по малко да се подиграва с мен...отново.

Отворих огромните врати и забелязах всички събрали се по средата на футболното игрище.

strong | camila cabello and harry stylesWhere stories live. Discover now