strong | camila cabello and harry styles

89.Кой поръча убийството?

Километър преди местоположението на имението отбихме от пътя и зарязахме колата, тръгвайки пеша, защото не знаехме дали Маркъс няма камери или сензори, въобще за всеки случай.

В главата ми се въртяха какви ли не ситуации с какви ли не изходи от тях.Най-добрата, влизаме незабелязано в къщата, качваме с в спалнята му и го застрелваме в съня му.Най-лошата, и двамата с Максим си заминаваме от тоя свят.

Лутахме се из трънаците докато най-накрая не се озовахме пред огромната ограда.Предкочихме я, прехвърлихме и оръжията си.Сърцето ми биеше лудо, а калашникът бе на рамото ми и всеки момент очаквах някой да изскочи.

Нищо подобно не се случи.

Макс ми направи знак към къщата и тихомълком закрачихме към входната врата.Естествено, че не беше отключено, но нямаше голямо значение.След минутка се намирахме вътре и се изкачвахме по стълбите, макар и в тъмното с помощта на фенерче от запалка.Все пак не трябваше да привличаме внимание.

Претърсихме всички стай, тихомълком и едва едва дишайки, за да не вдигаме шум, и нищо!

Тъпото копеле го нямаше.

Беше едва единайсет часа вечерта, но едва ли би тръгнал да обикаля насам натам, точно, когато излизаха най-големите утрепки.

Решихме да слезем и да претърсим и първият етаж.Направихме го и точно, когато се бях отчаяла, съд слабото осветление на фенерчето едва едва просветна нещо.

-Макс.-повиках го и заедно се приближихме.-О, мамка му!-изпсувах, засичайки вцепенения поглед на Маркъс.

Очите му бяха широко отворени, те бяха проблясвали на светлината.Макс светна лампата и пред нас се откри ужасяваща гледка.Маркъс лежеше на пода, обвит в килим, попил кръвта му, до него имаше пистолет, няколко отрязани пръста, а очите му бяха застинали отворени.Около него имаше двама от хората му, мъртъвци, същите като него.В главите им, точно между очите, имаше дупки от куршуми.

-Това е лудост.-клекнах до Маркъс, за да се уверя, че е мъртъв.

-Изглежда някой ни е изпреварил.

-Това означава ли, че всичко свърши?-зададох въпроса повече към себе си, отколкото към него.-Мъртъв е!-изправих се с усмивка.

-Свърши, да.Да се махаме от тук.-подаде ми ръка.

Взех оръжието, което бях оставила на дивана и излязохме от къщата.Само че, когато прескочихме оградата огромен лъч светлина ни облъчи, заслепи ме и усетих как изтръгват калашника от ръката ми.

-Мел?-Макс ме хвана за лакътя, издърпа ме към себе си и застана пред мен.

-Отдръпмете се един от друг!-гласът беше висок, плътен и страшен.Веднта в съзнанието ми изкочи дебел чичка с козя брадичка.

Светлината беше насочена нагоре и най-накрая можех да видя нещо, макар и на петна.

Пред нас стояха петима мъже, въоръжени до зъби, в буквалния смисъл на съчетанието със насочени към нас оръжия.Между тях беше мъж на средна възраст, висок, мускулест, с прилежно загладен перчем.
Естествено, под прилежно изгладеният му тъмно син костюм и бяла риза, прозираше бронежилетка.Когато петната поотминаха, успях да фокусирам лицето му.

-Албърт?-проговорих, излизайки иззад приятеля си.-Албърт Макрейн, това ти ли си?-Макс обви защитнически ръката си около кръста ми.-Какво търсиш в Лондон?

-Изпълнявам си задълженията.

-Кой поръча убийството?-попита Макс също познал бившият ни съдружник.

-Конфедерацията.

Това беше лудост.Албърт бе преминал към ислямистите?Какво по дяволите?Защо ще искат смъртта на Маркъс?И какво прави в скокфедерсцията, след като беше член на Вида?

-Вървете си, ако не искате да се присъедините към онези вътре.-изрече мрачно.

Светлината угасна, чу се палене на мотори.Отново ни заслепиха с фаровете, профучавайки покрай нас.

-Преминал е към ислямците.-тръсна глава Макс.-Станал е и наемник.-изпуфтя.-Предсрави си колко са зле нещата, след разпадането на организацията.

По пътя на обратно към колата си говорихме как ще кажем на Грег, че се отказваме от всичките лайна, който вършехме.Беше ми писнало до гуша, исках да сп спокойно.Маркъс беше мъртъв, но това не ми даваше покой.Е, добре де, по-спокойна съм, но опастност дебне от всякъде щом си в този мръсен бизнес.Щяхме да се върнем обратно в Калифорния, естествено щом завършим тук.Щях да се запиша да уча логистика и право, Макс все още не беше сигурен какво иска.Щях да кажа на Хари, че вече нямам чувства към него, щяхме да кажем на Ариана и Александър.Щяхс да ни последват, но знам ли, може и да останат при Грег.Отношенията ни нямаше да се променят така или иначе.

Пратих съобещние на Дерек, че всичко е наред и след двайсетина минути бяхме в къщата.Повечето спяха, само Зейн и онази русата от мола бяха будни и се натискаха на дивана.Не се качих в стаята си тази нощ, ако станах при Макс.

Заспахме, сгушени един до друг.