strong | camila cabello and harry styles

65.Дойде и го преобърна на триста и шейсет градуса.

-Момчета заведете я в стаята и, нали.Ще паркирам и идвам.

-Ще остана с теб.-Сашо ме погледна сериозно.

-Момчета вървете,какво толкова ще се случи.Хайде,хайде.

Сашо поклати глава и слезе от джипа.Взеха Мелинда от задните седалки и се запътиха към входната порта.Все още беше средата на деня,затова не прибрах колата в подземието, а просто я оставих на моравата.Говорих с Виктория която търсеше Мел,но се наложи отново да я излъжа.Още щом слязох от колата усетих нечие присъствие.Погледнах зад мен чрез стъклото на колата и извъртях очи.

-Ако обичаш животът си, просто недей да го правиш окей?

-Не мърдай!-извика твърд глас,щом посегнах да взема пистолетът от кръста си.

-По-скоро ти не мърдай!-Сашо се провикна.Обърнах се светкавично към човекът в черно и го изритах в стомaха.Падна назад и видях, че има кръв по дрехите.Обърнах се към Александър, виждайки пистолетът и заглушителят отгоре му.
Сашо дойде до мен и ме прегърна.

-Благодаря.-изрекох и в същата секунда усетих как игла се заби във рамото ми.Видях как черен микробус спира точно до нас на моравата.Вратата се отвори и някакви ни дръпнаха вътре.

*Мелинда*

Събудих се.Страшно се радвах,че най-накрая се махнах от онази дупка.Изправих се и веднага станах на крака.Първото което видях беше огледалото, тоест видях себе си.Не беше каквото очаквах.Смисъл, не бях цялата в кръв, точно обратното.Бях в пижама и косата ми беше вързана на кок.Много зле направен кок.

Веднага седнах на тоалетката си и взех спиралата и очната линия.Щом си сложих сресах лилавата коса и разкарах пижамата.Облякох си новите скъсани дънки и някакъв изчистен суитшърт, който намерих в гардеробът си.Обух си черните кубинки и сложих няколко пръстена на ръцете си.Погледнах към ноктите си и с радост останових, че всичките бяха здрави.

Сега вече можех да отида в организацията и да разбия мутрата на онзи Дийтън.Но първо разбира се,трябваше да говоря с Макс,Ариана и Сашо.Господи толкова ми липсваха.Хари..

Слязох по стълбите и първото нещо, което видях беше Макс, който излизаше от кухнята.Затичах се към него и му скочих на гърба.

-Толкова ми липсваше!-прошепнах в ухото му.Скочих от него и се прегърнахме.