76.Лъжец!✔

429 63 3
                                    

За момент червенокоската успя да ме разсее от всичко случило се напоследък, но още щом влязох в кабинета по френски и видях Максим нещо в мен се пречупи.
Преглътнах тежко и се насочих към мястото си.Опитвах да се сдържам и да не му налетя.

Засякохме погледите си и той стана от мястото си.Дойде до мен и пъхна ръце в джобовете на джинсите си.

-Как е Виктория?- заклатушка се от крак на крак.

-Питаш ме как е майка ми?- свих юмруци и се молех да се обърне и да си седне обратно на мястото.

-Да.- заби поглед в земята.

-Значи цяла седмица ме игнорира преди да замина, а сега изведнъж се зайнтересува? -повиших тон.

Боже как исках да го ударя, да го попитам защо го е направил.

Дали Маркъс вече му беше казал, че знам?

-Исках да се извиня.- гласът му беше дрезгав.

Вдигна глава и ме погледна в очите.Как смееше!Как изобщо го правеше след като ме лъжеше и то толкова долно?Боже господи главата ми щеше да се пръсне от цялото това напрежение.

-За това, че си ни предал ли?-изсъсках тихо.

Ококори се насреща ми и извади ръце от джобовете си.Действията му само ми подсказаха, че Маркъс не ме е излъгал.

-Съжалявам.

-Съжаляваш?-изкрещях и замхнах срещу него.

Не ми пукаше, че съучениците ни бяха в стаята.

-За какво съжаляваш долен лъжец?- отново замахнах, но по-бързо и успях да го ударя в носа.

-Нека ти обясня.

-Махни си ръцете от мен!- изкрещях щом се опита да ме докосне.

Изритах го и той ме пусна.

-Копеле!-ударих му шамар.

-Мел.

-Защо?-тропнах с крак и свих юмруци.
-Защо го направи?С какво го заслужих, а?- изблъсках го.
-Махни се, стой далеч от мен.

Усещах сълзите по бузите си и гримът на Елизабет да се разтича из под тях.Съучениците ни бяха замлъкнали за пореден път и се бяха втренчили в нас.

-Защо го направи?- вече плачех.
-Защо позволи на онзи да направи всичко това?- повиших тон.

Дали е знаел за манията му към мен?

-Моля те, позволи ми да ти обясня.

strong | camila cabello and harry stylesWhere stories live. Discover now