*Александър*
Двамата с Луи се насочихме към задният двор на къщата.Все пак и това е вариант за изход.Ариана,Макс и Найл проверяваха подземията,а Зейн и Лиам наглеждаха отвън за по-сигурно.
-Харесва ми това с приспивателните стрелички.
-Все пак хората му са невинни Луи.
-И въпреки това биха ни разстреляли на секундата.
Засмях се макар да беше напълно прав.
-Светлини!-прошепнах.
Някакъв широкоплештест силует излезе през вратата.Светлината от фенерът му бе слаба,а и беше полунощ.Не рискувахме и двамата с Луи стреляхме.
Едва не получих удар след като силуетът се раздели и телата на Мелинда и Харолд бяха осветени от слабото фенерче.
Затичах се с пълна скорост към братовчедка си и приятелят ѝ.
-Какво направихме Луи!-изкрещях гневно и паднах на колене до тях.
Огледах ги.Мелинда беше по бельо,а Хари - гол до кръста.Лицата им бяха бледи,косите рошави.
-О Мел,какво са ви причинявали?-погалих бузата ѝ,щом забелязах синините по ръцете им.
-Сашо нека ги заведем в болница?Тези стрелички...-замлъкна щом видя в какво състояние бяха.
Обърнах се към Мел и леко я повдигнах.Луи направи същото с Хари и внимателно се върнахме до джиповете.
Положихме ги на задните седалки.
-Ще ти вкарам адреса на частната болница в GPS-a.Моля те побързай!-говорейки,записвах адреса.
-Ами другите!?-извика от шофьорското място,закопчавайки колана си.
-Всичко ще е наред.
*НГТ*
-На къде?-изсмя се злобно лилавокосото момиче,препречвайки пътят на наркобарона и най-довереният му човек.
В двете си ръце Ариана имаше пистолети.Секунди след това останалите момчета застанаха зад Маркъс и Кръша.
Маркъс не му мисли и се обърна готов за бягство.
Жалко за него!
Ариана реагира бързо и два куршума полетяха към колената на двамата партньори.
Найл гледаше с отворена уста,а Макс и Александър едва сдържаха гнева си.
YOU ARE READING
strong | camila cabello and harry styles
FanfictionЛондон? Да! Хари Стайлс? Да! Лошо момче и добро момиче? О, да! Заминава ли момичето? Заминава. Връща ли се със самочувствие готова да им покаже каква е станала и да им срита задниците? Връща се! Дотук с клишето да преминем към по-интересната и заба...