strong | camila cabello and harry styles

64.Тази къща е сбъднат кошмар!

След като се справих с онези тримата се затичах към края на коридора и слязох по стълбите.Колкото и да ми се искаше да проверя и тукашните стай,се отправих направо към дървента входна врата.

Имах късмет,че беше отключена защото нямах сили да я разбивам.Пък и надали щеше да стане.

Още щом пристъпих извън прага чух многократно зареждане на пистолети.Огледах се и забелязах, че повече от двадесет човека бяха насочили оръжия срещу мен.

Вдигнах ръце готова да се бия срещу тях.Идеята не беше никак добра, тоест двадесет срещу един беше ужасна комбинация,да не спонавам и пистолетите им.
Въпреки това, нямаше да им се дам.Не ми пукаше, че можеше да ме убият само с един изстрел.Надявах се да не бяха разбрали,че бях зела два пистолета от колегите им горе.

Не знаех защо просто стоят, но определено това ме изнервяше допълнително.С няклко движения извадих двата пистолета от дънките си и застрелях трима от тях.Шмугнах се обратно в къщата,прилепяйки се до касата на вратата.Стрелях и по останалите като се стараех да е точно в главите.Не ми пукаше че бяха хора на организацията..всъщност не можех да съм сигурна.
Разбира се, че патроните свършиха,дотук с късмета.В момента седем огромни мутри се насочваха към мен,вероятно побеснели, а единственото, което имах бяха ръцете и краката ми.

Опитах се да се измъкна, но ме хванаха за ръцете и ми ги извиха назад.Паднах на колене на кървавият под в коридорът,а единият ме дръпна за косата,принуждавайки ме да го погледна.

-Ставаш!-беше единственото,което изрече.После ме блъсна с крак по гърбът и се претърколих напред,удряйки главата си в твърдата стена оцапана също с кръв.

Вече тотално се отказах.Не си усещах краката, а гърбът ми сто процента беше вече посинял.Дори и да исках да стана, вече нямах сили, затова просто се отпуснах в цялата тази кръв.Зрението ми се замъгли,но видях, че онези си бяха тръгнали.Предполагам не им трябвах повече, сигурно са искали да ме пречупят,видяли са, че са успели и са ме оставили да си умра тука в тая проклета адска къща.Ще ги разочаровам, но няма да стане на тяхната.

Костваше ми много усилия да се изправя до седнало положение, но все пак успях.Нямаше начин да се задържа на краката си, затова започнах бавно да цопам из кръвта на четири крака.Не беше приятно, повярвайте.Имах чувството, че в цялата тази къща всичко беше нагласено.Всичката тази кръв, по стените,по подът, навсякъде с толкова малко жертви?Колко човека трябва да убиеш, пък и да им изтече кръвта?

Пропълзях до едно от телата на момчетата, претърсвайки го за телефон или поне нещо,което да ми свърши работа.Чувствах се толкова уморена, едва движех ръцете си.Не знам от къде дойде всичката тази отпадналост.Преди малко бях добре.

Зарадвах се ужасно много след като изнамерих мобилен телефон.
Идеше ми да крещя от щастие щом успях да го отключа без парола.Побързах да отворя указателят и да се обадя на Ариана.

-Ало?-чух гласът и.Беше разтревожена,можех да я позная само по една нейна дума.

Опитах се да кажа нещо,но единственото, което излезе от устата ми беше насъбралият се въздух.

-Кой е там?-определено беше изнервена.

-Аз съм!-прошепнах едва едва.Надявах се да ме беше чула,защото нямах глас.Какво по дяволите се случваше с мен?

-М-мел?Ало, добре ли скъпа?Къде си?В гора ли си?Мелинда?

Поех си дълбоко въздух, усещайки как челюстите ми се стягат.Какво по дяволите се случваше с мен.

-Мхм.-измрънках тихо.Знаех си, че са ми дали нещо онези,но пък чак сега да е почнало да действа, малко ме съмняваше.

-Дръж се,идваме!Макс тя е в гората.

-Но ние претър...

-В гората е ти казвам.Мел чуваш ли ме,виж ъм няма да затварям телефона.Глупак, не, вземи ключовете за джипа,Мел добре ли си?Сашо засече ли номерът?

-Да,хайде ще го вкарам в джипиесът.Тя как е?

Гласовете им сякаш ставаха все по-далечни и по-далечни.

-Скъпа чуваш ли ме.Мели?Мелинда!Господи не отговаря.Макс по-бързо!

*Ариана*

Намерихме я в гората в другият край на Лондон.През цялото време я търсихме в грешната посока.В погрешната гора.Цялата беше в кръв.С момчетата се спогледахме.Аз клекнах до нея,за да я проверя дали кърви,а Сашо и Макс влязоха в къщата.

Качих Мелинда на задната седалка на джипът на Грег.Надали щеше да се зарадва на кръвта, но в момента това беше най-малкият ни проблем.Седнах на шофьорското място, натискайки клаксонът многократно.

Момчетата излязоха с физиономии,който никога преди не бях виждала.

-Тази къща е сбъднат кошмар.-повиши тон Сашо, влизайки на предната седалка.Макс се качи при Мел.

-Не мога да повярвам,че са я държали тук.Това място е бъкано с кръв и ужасии.

-Психо тест, момчета какво искате да е.