strong | camila cabello and harry styles

75.Да, приятелки сме Елизабет. ✔

Бях смазана.Чувствах се унизена и безпомощна.Измамена и изиграна и то от най-близкия си - от брат си - от семейството си.
Максим беше всичко това за мен..

Когато онзи ми наговори още куп лъжи относно предателството му, не исках и да чуя повече.Нямаше, а и не исках да му доставям удоволствието, че е посял семето на съмнението в мен.

Но.. когато захвърли ядно в лицето ми куп мои снимки, изведнъж ми се прииска да изчезна от лицето на Земята.

"Сега вярваш ли ми" ме беше попитал и ме беше погледнал с онзи поглед, който той можеше.
Ръцете ми, заклевам се, трепереха като на 90 годишна старица след като беше бръкнала в контакта.
Една по една бях огледала снимките.

На моята стая.

Аз в банята.

Аз докато спя.

Не исках да повярвам просто не исках.Разбира се, за да ме смачка още повече, копелето ми пусна някакъв телефонен аудио запис.Сърцето ми се сви и се разкъса на милиони парченца щом чух как Максим му докладваше информация.
Не можех да помръдна тогава, не можех и да дишам.

Очаквах всеки момент да се събудя в прегръдките на Харолд и това да беше просто кошмар.

Но не се случи нищо подобно.

Слязох от проклетият самолет и се отървах от лайното, естествено с обичайните му заплахи за това как трябва да разкарам Харолд и не знам си още какво.
Е, поне сега нямаше да се чудя откъде щеше да разбере дали съм или не съм изпълнила заповедите му - Максим беше на негово разположение 24 часа в денонощието.

Погледнах колко е часът по глупавият смартфон, който изрично ме предупреди да не изхвърлям или разпарчелосвам.Беше осем и двайсет.
Хванах си такси и в момента, в който отворих вратата се строполих на седалките и заплаках.

-Колко съм жалка!

Тръшнах раницата си на седалката до мен и казах името на гимназията.

Отчаяно исках да се прибера, да легна в леглото, в прегръдките на Хари и просто да се любувам на присъствието му.Исках го, защото Маркъс щеше да ме принуди - рано или късно, искам или не искам - да се разделим.

Но трябваше да вляза в часовете, ако исках да завърша.Нямаше да кажа на Ариана или Александър, естествено.
Още една лъжа беше прибавена в списъка, който растеше неимоверно. Нямаше, защото не исках да изпитат болката, която изпитах аз и болката от предателството на брата.
По дяволите..по дяволите!