strong | camila cabello and harry styles

72.На това му се вика огън момиче! ✔

-Как така си жив?

Най-накрая попитах въпросът, който ме глождеше още от както разбрах, че беше оживял.

-Чудо, нали?-усмихна ми се мило

Ако не знаех на какво е способен и какво причини на приятелите ми, може би щях да го харесам.Найстина беше красив, за това нямаше как да излъжа.Освен това притежаваше едно такова миловидно изражение и като се усмихнеше просто разтапяше женски сърца, обзалагах се.Но всичката тази красота и харизма бяха избутани от факта, че той беше убиец, престъпник и зло.

Не знам, може би Маркъс имаше и капка добро в себе си.Трябваше!
За времето, което прекарах с него, когато ни беше отвлякъл осъзнах, че той е самотен.Донякъде разбирах злобата му към мен и останалите, който бяха нахлули и избили хората му.Може би смъртта на съдружникът му беше оставила белег и сега той търсеше отмъщение.

-Защо го правиш?-нямаше да си пълня главата с въпроси, който ще останат без отговор, при положение че можех да ги получа веднага.

-Кое?

-Знаеш много добре за какво те питам!-свих устни, очаквайки отново да ми напомни, че с няколко телефонни обаждания всички са мъртви.

-Нямаш изгода да ни убиеш, защото ние нямаме нищо- продължих след като не го направи.
-Отмъщение ли е това?

-Заради теб прикритието ми е разкрито, цветя и рози ли очакваш да ти поднеса?-изсъска и ме погледна.Вече не изглеждаше миловиден.Сега челюстта му беше стегната толкова, че чак потрепваше.

-И какво?Не е фатално!

Смях се изтръгна от устните му.Фалшив и силен.Сложи ръце зад тила си и се намести на леглото.

На моето легло!

Най-безцеремнонно ме беше проследил и нахлул в хотеската стая на майка ми, присвоявайки си втората стая, която трябваше да е само за мен!

-Мислех, че си по умна.

-Не ми говори с недомлъвки - качих се на леглото - и се разкарай от моето легло!-натъртих на предпоследната дума.

-По-удобно ми беше, когато не знаеха кой съм?-игнорира ме и ме бутна назад.
-Майкъл Моргинсън, -опитах се да стана,но той обкрачи кръста ми -говори ли ти нещо това име?-облиза устни и ме погледна в очите.

Кимнах.Неговите хора бяхме пречукали в онази уличка зад клуба.
Всъщност не, не бяха неговите.Онези търсеха дъщеря му, а се съмнявах той да не знаеше къде е тя.
Тотално бях изключила за Елизабет.