Fall (BG) 🇧🇬

Глава 36

   Трой намери Джейн, седнала върху постлания килим там, където спаха с останалите. Той седна до нея и въздъхна.
-Защо си така мрачна? – попита накрая.
-Зара. – тя поклати глава. – Успя да ми влезе под кожата, както винаги. Понякога толкова ме дразни, че ми иде да й грабна единия куфар с обувки и да я изпращя с всичка сила в лицето с него.
Трой се засмя и почеса брадата си.
-Познато чувство.
-Ами ти? – Джейн се обърна към него и отметна кичур от косата си зад ухото.
-Какво аз?
-Знаеш, казвай. – тя го побутна леко с рамото си и се усмихна. Той въздъхна повторно и се загледа в неопределена точка в пространството.
-Джъстин. – рече по едно време. – Вече дори не знам защо се дразня, би трябвало вече да съм му свикнал. Но преди поне се преструваше само, когато сме край други хора, като теб и Зара например. А когато оставахме насаме винаги беше себе си. Но сега... Не знам, вече не се разкрива и пред мен. Той е най-добрият ми приятел и не искам да се чувства сякаш има нужда да се преструва пред мен. Искам да знае, че може да ми сподели всичко.
-Позната история. – кимна Джейн. – Зара е моята най-добра приятелка. Имам чувството, че мина цяла вечност, откакто за последен път проведохме нормален разговор без тя да се заяжда с мен или да се държи надменно. Все още си говорим, но всеки път, когато опитам да проведа задълбочен разговор с нея, после мигновено ме кара да съжалявам. Подобна ситуация се разигра и преди малко, след като вие с Джъстин тръгнахте за бира. Вече ти казах за цигарите, дори не знам защо го направих, тя ме помоли да не казвам на никого.
-Беше си доста бясна като ми го каза. – подсмихна се той. – И аз, разбира се, казах на Джъстин. Извинявай за което.
-Няма проблем, досетих се, че ще го направиш. – тя облегна главата си на рамото му. – Джъстин може да го играе тежкар, но поне двамата все още си говорите и си споделяте. Ако игнорираш перченето му, пак си е същият, не лицемерничи и не те дразни умишлено като Зара.
-Разговорът ни тръгна в много интересна насока. – рече Трой и се засмя. – Да обсъждаме кой от двамата ни най-добри приятели е по-зле.
-Искаш ли да се обзаложим? – отвърна тя шеговито.
-Не. – поклати глава той. – Защото знам, че ще спечелиш. – казвайки това, той облегна главата си на нейната, без да осъзнава защо го прави. Имаше чувството, че го привлича като някакъв магнит. Просто искаше да бъде близо до нея, да се докосне до нея, да усети лекия аромат на дамския парфюм, с който ежедневно се пръскаше. Имаше чувството, че само тогава е истински спокоен.
-Трой. – промълви тя. – Има още нещо, за което трябва да поговорим. – тя се дръпна от него и го погледна в очите. – Става въпрос за Тед... и за Джъстин.
Трой кимна и сведе глава, подготвяйки се за това, което знаеше, че ще чуе.
-Какво пак е направил Джъстин?
-Нещо лошо. – по погледа й разбра, че ставаше въпрос за нещо наистина сериозно. Щом ставаше въпрос за нещо, извършено от Джъстин, Трой винаги се стягаше от напрежение, преди да чуе за какво става въпрос, тъй като никога не можеше да знае докъде би могло да стигне бунтарското поведение на приятеля му. – Вчера ги чух да си говорят. – продължи Джейн. – Случайно бях наблизо и видях как Тед отива до рафта да си вземе чипс. Когато понечи да се върне, Джъстин изскочи насреща му и му препречи пътя.
-О, не. – Трой имаше лошо предчувствие за това, което му предстоеше да чуе.
-Още не си чул нищо. – увери го тя. – В мига, в който го видя, Тед започна да трепери, гласът му се промени, имах чувството, че ще получи удар. Знаех, че не се харесват, но не подозирах, че Джъстин има такова токсично въздействие върху него. Но най ме тревожи това, което Джъстин му каза. – тя направи пауза и погледна Трой в очите, за да е сигурна, че ще чуе добре следващите й думи. – „Просто се уверявам, че още си спомняш добре сделката ни. Надявам се не обмисляш да кажеш нещо на някого.” – това бяха точните му думи, останаха ми като печат в съзнанието.
-Сделка? – Трой се опитваше да осмисли чутото. – За каква сделка е говорил?
-Нямам представа. – Джейн сви рамене. – Очевидно това не е първият път, в който са си говорили, в който Джъстин го е заплашвал, ако трябва да съм точна.
-Тед как отвърна на това?
-Беше на ръба да се разплаче. – рече тя. – Но обеща, че няма да каже на никого. Отговорът на Джъстин беше „Радвам се да го чуя, дебелако”, после си тръгна и го остави.
Джейн видя разочарованието, което се изписа на лицето на Трой и изпита съжаление към него, но не съжаляваше, че го бе осведомила за случилото се. За нея мотивите, реакциите и като цяло характерът на Джъстин беше пълна загадка и Трой беше единственият, способен да я реши. Поне така се надяваше.
-Ще го убия. – прецеди през зъби Трой и се изправи рязко от мястото си. – Писна ми...
-Трой! – Джейн се изправи и го спря. – Спри за момент, не мислиш трезвено, не искам да направиш някоя глупост.
-Колко пъти, Джейн?! – той изкрещя в лицето й, но веднага смекчи тона си, съзнавайки, че си изкарва яда на грешния човек. – Колко шибани пъти го молих, дори умолявах да остави Тед намира. Кълна се, вече им изгубих бройката... Защо го прави, забога, аз ли съм причината, мрази ли ме, ядосан ли ми е за нещо, та си го изкарва на Тед...
-Ама разбира се, Трой. – тя поклати глава. – Типично в твой стил, обвиняваш себе си за всичко. – Джейн седна, дърпайки го със себе си за ръката. – Винаги си казвал, че човек сам прави своя избор. И невинаги причината е в някой друг. Понякога единствената причина е, защото самият човек си е такъв, това му идва отвътре.
-Разбирам какво намекваш, но...
-Не намеквам нищо. – отсече тя. – Просто те моля да се вслушаш в собствените си думи. Джъстин е 23-годишен мъж в отлична форма и в пълно здраве и единствената причина, поради която казва, каквото казва и прави, каквото прави, е защото е невероятен инат и грубиян. Знам, че сте изключително близки и го обичаш като свой брат, все пак сте прекарали цялото си детство неразделни, но това не бива да застава на пътя между теб и ясната ти преценка над нещата. Не си мисли, че си му длъжен с нещо. Да, защитавал те е от побойници и винаги е бил до теб, но същото важи и в обратната посока. Именно на този аспект на връзката ви най-много се възхищавам: вие сте в симбиоза. Той ти помага с каквото той може, а ти на него – с каквото ти можеш. Колко пъти е щял да остане на поправка или дори в същия клас, ако не си бил ти? Нека отговоря вместо теб: почти всяка година. Така че дори с нещо да си го обидил несъзнателно, той няма абсолютно никакво право да те наказва по този начин, като атакува друг твой приятел. Разбираш ли какво искам да ти кажа?
Трой сведе глава и кимна леко, едва доловимо.
-Изрази се кристално ясно. – по лицето му пробягна усмивка, което породи такава и на нейното. Той се пресегна и я прегърна, заравяйки глава в дългите й коси. След малко стана и се обърна към нея:
-Отивам да говоря с него.
Тя кимна, вече спокойна, виждайки, че е успяла да укроти гнева му.
-Успех. – пожела му тя. – Ще ти е нужен. – добави шеговито после, след което се пресегна и взе книгата „Танц с дракони” в ръцете си, потапяйки се в света с дракони и бели бродници на Джордж Мартин, който, по ирония на съдбата, сега й се виждаше доста по-примамлив, отколкото този, в който живееше.