Fall (BG) 🇧🇬

Глава 3

Докато чакаше пицата, Анна разлистваше менюто, за да си избере подходящ аператив. Вината бяха на последните страници и бяха толкова много, че изборът й се струваше невъзможен. Когато най-накрая реши, затвори менюто и махна на сервитьорката. Русокосата жена беше сама на смяна, а пицарията беше препълнена, затова й се налагаше постоянно да търчи от една маса на друга. Анна изпита съжаление към нея и си обеща, че щом плати сметката ще й остави едър бакшиш. Не е като да нямаше пари, беше годеница на Джейсън Болтън, представителното лице на най-обсъждания проект в съвременната наука. Самата тя също беше част от този проект и печелеше доста. Повечето от приходите им идваха от спонсорите, някои от които бяха гиганти като „Кола-Кола" и „Sony". Тя, както повечето хора, вярваше, че този проект ще промени света и ще сложи край на най-големият човешки проблем за следващите десетилетия, а именно: замърсяването на околната среда. Машината, разработена от най-добрите експерти в целия свят, имаше едно единствено предназначение: да пречисти атмосферата на Земята. Години наред учените си блъскаха главите с този въпрос, а ето, че тя и нейният годеник, заедно с партньорът им Джон Ханкс, бяха тези, които намериха отговора. Машината беше завършена преди повече от година, но щеше да бъде включена месец по-късно от сега, понеже, както всеки би се сетил, устройство, което ще повлияе на живота на цялата планета, не можеше да бъде пуснато току така. Бяха направени десетки, дори стотици тестове и изчисления, докато експерти се уверят, че машината е абсолютно безвредна. Тестовете бяха приключили едва миналия месец, а дотогава Джейсън постоянно беше напрегнат. Анна, от своя страна, правеше всичко по силите си, за да го успокоява и да го накара да се отпусне. И на двамата им падна камък от сърцето, когато им се обадиха с резултатите от финалния тест и ги уведомиха, че е успешен. Сега им оставаше само да чакат, на тях и на целия свят. Разбира се, имаше стотици милиони хора, които бяха против пускането на машина, която можеше и щеше да промени света завинаги. Колкото и да ги уверяваха експертите, че с машината няма никакъв проблем, някои хора продължаваха да бъдат недовечриви. Анна можеше само да си представи какъв хаос ще настане на 17-ти септември, когато беше предвидено машината да бъде пусната. Около цялата сграда щеше да има протестиращи, сигурна беше.
-Госпожо? Какво ще желаете? - Анна осъзна, че я питат за втори път.
-Простете, бях се замислила за нещо. - извини се тя и насочи вниманието си към менюто. - Ще искам едно обикновено бяло вино с повечко лед, ако може. - присви очи, за да прочете името на сервитьорката, изписано с миниатюрни букви върху табелката, закачена на униформата й. К. Евънс. Мразеше, когато съкращаваха точно първите имена. Не я интересуваше фамилията, а името й. Откакто се помнеше, Анна винаги беше любопитна за знания, независимо какви. Някои от близките й смятаха това за досадно, но тя вярваше, че именно незадоволимото й любопитство й се бе явило помощно колело във възкачването на толкова висока житейска позиция. Тримата с Джейсън и Джон щяха да променят света и да го превърнат в едно по-добро и по-приятно за живеене място. Бяха вложили толкова много усилия и прилежна работа в този проект, но всичко щеше да си струва, когато след месец Земята се превърнеше отново в едно красиво и незамърсено място.
Телефонът й извибрира в чантата и тя побърза да го намери. От седмици си обещаваше, че ще оправи неразборията в дамската си чанта, ала все не й оставаше време. Погледна - Джейсън й се обаждаше.
-Кажи, скъпи? - рече тя и затвори менюто със свободната си ръка. - Къде си?
-Познай.
-Не мога, знаеш, че не съм добра на тази игра. - усмихна се тя. Джейсън винаги успяваше да прогони мрачните й помисли и да оправи настроението й. Една от многото причини да се влюби в него. - Аз съм на пицарията, в дворното пространство, и чакам всеки момент да ми сервират голяма „Маргарита" с гъби и шунка.
-Е, ще се наложи да я споделиш. Погледни направо.
Чу се изщракване и Анна погледна телефона си. Джейсън й бе затворил. „Да погледна направо?" - тя се учуди, но изпълни заръката му. Когато погледна към изхода, усмивка озари лицето й. Не се сдържа и се захили от радост при вида на приятеля си. Той тръгна, обиколи няколко маси и седна до нея, прегръщайки я през рамо.
-Как е моето момиче? - той се усмихна, наведе се и я целуна, поставяйки ръката си зад тила й. Когато понечи да се отдръпне, тя го хвана за вратовръзката и го придърпа обратно към себе си, целувайки го повторно. Двамата останаха вторачени един в друг за няколко секунди, в които той имаше шанса отново да разгледа отблизо бистрите й като океан небесносини очи, в които често пъти се загубваше в захлас. В следващия миг Анна се отдръпна, взе менюто и му го подаде:
-Най-добре си избери нещо за пиене, за предпочитане лек алкохол. Не искаш да лъхаш на скоч на журналиста, който ще ти взема интервю следобеда.
-Ти какво ще пиеш?
-Бяло вино.
-Тогава ще се доверя на избора на дамата си. - отново се усмихна и я прегърна, притискайки я силно към себе си. - Почти не остана време. - въздъхна той. Тя кимна и го погледна отдолу, понеже главата й бе на нивото на врата му.
-Всичко ще е наред. - увери го. - Не искам да се тревожиш повече. Оставихме ядовете и притесненията зад гърба си. Нали?
Джейсън кимна неуверено и прехапа устни. След това погледна годеницата си в очите й, които бяха единственото нещо, което го разтапяше отвътре.
-Как извадих такъв късмет с теб? - рече той, наведе се и я целуна по челото. Тя се усмихна хитро и отпусна глава на гърдите му.
-Сам каза, че винаги си бил голям късметлия.
-Но не до такава степен. - възрази той, докато я галеше нежно по бузата, и отметна кичур от косата й зад ухото. - Ти си най-хубавото нещо, което ми се е случвало, Ани.
Плътният му глас й действаше като приспивателно. Караше я да забрави за всичките си проблеми, да се отпусне и да се заслуша в ритъма на сърцето му. А то биеше бавно и равномерно, като барабан. Бум-бум. Бум-бум. Бяха сгодени от три месеца и ходеха вече почти две години. Преди него Анна нямаше нито едно гадже - факт, който шокираше всеки, на когото го споделеше. Тя беше известна с невероятния си чар и ненадминатата красота. Нямаше случай, в който да излезе някъде - дори само до хранителния магазин или до мола, и да не срещне опиянение в погледите на поне няколко мъже от най-различна възраст, някои от които дори бяха женени. Освен с несравнимия си външен вид, Анна Робинсън, на която й предстоеше да стане Анна Болтън, беше известна и с топлия си характер и непринуденото си желание да прави добро. Тя беше от изключенията, които имат много пари, но не ги използват само за себе си, а и дават на нуждаещите се. Щедростта и доброто й сърце вдъхновяваха и Джейсън да й подражава и така двамата бяха спасили живота на над десет деца, нуждаещи се спешно от животоспасяващи операции, за които родителите им нямат необходимите средства. Помагаха и на възрастни, било то за имплантация на бъбрек или присаждане на сърце. Имаше, за съжаление, два случая, в който въпреки, че бяха дарили необходимите средства, пациентите не оживяха. Единият от тях бе момче на по-малко от десет години. Този случай тормозеше Анна и до ден днешен, въпреки че оттогава бе изминала година. Всяка сутрин щом се погледнеше в огледалото, виждаше измъченото му бледо лице, вторачило се в нея от другата страна. На няколко пъти не бе успявала да сдържи сълзите си и избухваше в ридания. Беше крехка и чувствителна, считаше това за най-големия си недостатък. За неин късмет, Джейсън винаги бе до нея, за да я утешава, когато загубеше самообладание. Тя, от своя страна, също го подкрепяше през безсънните нощи, в които се будеше плувнал в пот, притеснен от предстоящото на следващия ден обаждане, в което ще му кажат дали експериментът с машината може да продължи.
-Ще прощавате! - Джейсън се надигна и тя се изправи на пейката, като си преметна дългата тъмнокестенява коса зад гърба. - Ще може ли да ни снимате? - говореше на русата сервитьорка, която тъкмо минаваше покрай тях.
-С удоволствие, г-н Болтън! - тя се усмихна, остави таблата с напитки на съседната празна маса и взе телефона, който той й подаде. - Вие явно сте Анна. - обърна се тя към годеницата му. - Извинете, че не ви познах преди малко, не бях сигурна как точно изглеждате.
-Няма проблем. - увери я Анна. Джейсън беше представителното лице на проекта вече година, нормално беше всички в Даунлайт да го познават, както и в цяла Америка. Двамата се прегърнаха и погледнаха с усмивка към камерата на телефона. След като им направи няколко снимки, за да се увери, че ще има поне една сполучлива, сервитьорката върна телефона на Джейсън.
-Благодаря ви... - кимна й той. - Госпожице Евънс. - прочете после на табелката на униформата й.
-За нищо. - момичето отвърна на усмивката му и продължи с работата си.
След малко дойде и пицата. Двамата си взеха по едно парче и отхапаха. После на Джейсън му хрумна друга идея. Той остави своето парче и захапа нейното от другия край.
-Джей, какво си намислил? - ухили се тя и преглътна.
-Хайде, ще бъде забавно! - настоя той и избърса устата си с опакото на дланта. - Не си ли виждала как го правят по филмите? Захапваме от двете страни и ядем, докато накрая устните ни се срещнат и сформират страстна целувка.
-А в устите си през това време прехвърляме шунка, гъби, кашкавал и доматен сос, докато се задавим? - изгледа го с насмешка тя и го ощипа по бузата. - Много си сладък, когато ти хрумват такива нелепи идеи.
-Само тогава ли? - смигна й той. Анна сви рамене.
-Не. И през останалото време не си толкова зле.
Двамата се засмяха и той отново я прегърна през рамо, след което си взе парчето пица от чинията. Омаха го за по-малко от минута и тъкмо посегна към второто, когато звънът на телефона му го прекъсна. Той погледна:
-Джон е, може да е важно.
-За какво се е разбързал, интервюто е след няколко часа? - попита тя, докато осмукваше пръстите си, сетне взе от чинията второ парче.
-Джон, братле, какво има? - рече Джейсън на слушалката. - Как... Сега? Сериозно? Ай стига ве, приятел, тъкмо дойдох в пицарията при Ани. Тоя за какво се е разбързал?
По тона му и думите, които излизаха от устата му, Анна усещаше накъде вървят нещата. Джейсън изсумтя недоволно и погледна към изхода на пицарията.
-Добре, разбирам, няма да го задържам. Кажи му, че ще съм там до десет минути. До чуване. - той затвори и пъхна телефона си в джоба на сакото, след което се обърна и погледна приятелката си виновно. - Скъпа, много извинявай, но се налага да отида до университета. Журналистът подранил, имал друга уговорка за следобед. Знам, че ти обещах да прекарам обеда с теб...
-Няма проблем, Джей, щом се налага, трябва да отидеш. - тя кимна, давайки му знак, че го разбира. - Интервюто е важно, а на обяд можем да излезем всеки ден.
Той се усмихна и поклати глава.
-Малко мъже могат да се похвалят с годеница като теб, нали знаеш?
-Малко мъже заслужават годеница като мен. - пошегува се тя и го целуна. - Върви, да не задържаме човека.
Джейсън кимна и се запъти към изхода. Анна го съпроводи с поглед, отпусна се назад върху облегалката и въздъхна. Погледна към оставащата пица и в този момент реши, че вече не е гладна.
-Извинете? - обади се тя на сервитьорката, която беше в другия край на двора. - Ще може ли да ми опаковате останалото за вкъщи?

_________

Това беше краят на тази глава. Ако историята ви харесва, може да гласувате или коментирате. Лек ден! ❤