Fall (BG) 🇧🇬

Глава 32

Рано сутринта Зара крачеше напред-назад из магазина, търсейки си нещо за пиене. Първата нощ в супермаркета не бе минала никак добре за нея. Досега никога през живота си не бе спала на земята. Дори когато ходеше на къмпинг си носеше надуваем дюшек, който, разбира се, не надуваше самата тя, а някой младок, когото умело бе завъртяла на малкия си пръст. Изключително много се гордееше с тази си способност, освен това с течение на времето колкото по-често го правеше, толкова повече й се затвърждаваше мнението за мъжете: наивни, глупави и мързеливи. Често ги сравняваше с прасетата и не пропускаше да си прави подобни шеги с Джъстин, понеже знаеше, че ще накърни мъжкото му достойнство. Умелото манипулиране й беше заложено като ген, получаваше й се с почти всеки, като най-видното изключение беше Трой. По някаква причина чарът й нямаше абсолютно никакво въздействие върху него и тя все още не можеше да си обясни защо. Известно време в 11-ти клас го мислеше за гей и дори имаше съмнения да не би шегите за него и Джъстин да са били истина, но в крайна сметка отхвърли тази теория, понеже Трой очевидно харесваше Джейн, при това много. Като нейна приятелка, Зара винаги настояваше да знае и най-малката подробност за нейните чувства спрямо него и я разпитваше като полицейски детектив, а понякога ставаше гадна и й се смееше, че толкова я е страх да признае чувствата си и че продължава да ги отрича. Джейн никога не й бе казала директно, че си пада по Трой, ала за Зара това беше толкова очевидно, че нямаше по-накъде.
-Какво толкова ще стане? - повтаряше тя на приятелката си. - На този етап другите хора вече си правят смучки и се въргалят в чаршафите, а теб те е страх да се изправиш насреща му и да се отървеш от това бреме, което ти тежи вече толкова години. И не забравяй: ние, жените, дърпаме конците. Ние сме, така да се каже, кукловодите, а те са куклите. Оставяме ги да си мислят, че те командват парада, ала всъщност това никога не е било така.
Ядосваше се, че така и не успя да убеди Джейн да се присъедини към феминистката й група. Те със сигурност щяха да я отърват от детинските фантазии, в които мъжете са храбри рицари с бели коне, а жените - принцеси, които безпомощно чакат да бъдат спасени от тях. Досега беше преспала с повече от петима и всичките бяха еднакви. „Зверове в леглото, мишки в живота." - винаги така ги описваше. Макар че единият си беше скръб по отношение и на двете. Джъстин беше малко по-друга история. Беше силен физически и стабилен психически, имаше мускулесто и релефно тяло, по-добро от тези на всичките мъже, с които е била, взети заедно, освен това беше готов на всичко за приятелите си и обичните си хора. Въпреки това и той притежаваше някои от типичните недостатъци у мъжете, които тя меко казано презираше - буен, агресивен, лесно избухлив, неконтролируем. На него обаче някак си му подхождаха, даде си сметка момичето.
Накрая реши да пие фанта. Грабна една бутилка от 500 милилитра от хладилника и по навик се запъти към касата. Продавачката Амбър стоеше там, седнала на стола, разтворила книга. Когато видя Зара да се задава, тя затвори книгата и направи усилие да се усмихне.
-Имате ли чаши? - попита Зара. Амбър поклати глава.
-Има само за бира, ако искаш използвай от тях.
-Нищо, ще пия от шишето. - тя заобиколи касата и седна на стола до младата продавачка. - В кой месец си?
-Осмият. - Амбър сложи ръката си на корема, затвори очи и се заслуша. - Понякога имам чувството, че чувам как малкото му сърчице бие, или по-скоро го чувствам. Винаги съм искала дете, още от много малка, когато мама ми разказваше за деня, в който ме е родила. Не спираше да повтаря, че това бил най-невероятният миг в целия й живот и че не би го заменила с нищо на света. Исках и аз да изпитам това чувство, да родя детето си по естествен начин в местната болница, съпругът ми Ричърд да е до леглото и да ми държи ръката, както по филмите. Представяла съм си този момент и съм го сънувала толкова много пъти, вече повече от половин година... Представях си как детето ми расте, прави първите си стъпки, казва първата си думичка, първото му зъбче пада, и всичко това пред моите очи и тези на съпруга ми. Представях си как съзрява, социализира се, сприятелява се, излиза с компании, намира си гадже и живее един пълноценен и щастлив живот... Доскоро всичко това ми се струваше напълно осъществимо. Сега вече е невъзможно. Сега ще трябва да живее в страх и непрестанно напрежение, всеки ден да се бори със зъби и нокти за оцеляването си. Не това е животът, който искам за него... или за себе си.
-Никой не иска. - кимна Зара и отпи от фантата. - Но това е положението, понякога трябва да преминем през ада, за да станем по-силни. Самата аз никога досега не съм се сблъсквала с голям житейски проблем, нашите ме издържаха до предната година, сега уча, или по-точно учих в колежа „Розарито" в Уайттаун, заедно с Джейн и момчетата. Трой и Джейн вече години наред се борят и се съпротивляват срещу очевидното привличане, което има между тях, Джъстин е имал трудно детство, за което отказва да говори, Тед пък не е спрял да бъде тормозен в училище, не че няма за какво, след като е такова пехлеме. Аз съм единствената от групата, която цял живот е щастлива и безгрижна, казвам си всичко, каквото мисля, не задържам нищо в себе си и така ми олеква нямаш си представа колко. Преди няколко години си намерих нова компания, когато се записах във феминистката група, където всеки ден тренираме самозащита в случай на нападение от някой противен боклук, който си мисли, че жените сме беззащитни и може да прави с нас каквото си иска.
Както винаги, Зара се отплесна в приказките си и изобщо не се усети, че за пореден път извърта темата към себе си и своя живот. Това беше едно от нещата, на които Джейн адски много се дразнеше. Слушайки я, Амбър бързо се отегчи и се помъчи да си придаде заинтересован вид. Когато Зара направи кратка пауза, продавачката се възползва от момента и я прекъсна:
-Това момиче, твоята приятелка... Джейн, мисля че беше...
-Да? - Зара никак не беше доволна, че я прекъснаха и не пропусна да го покаже със сърдития си поглед, на който Амбър не обърна особено внимание. - Какво за нея?
-И тя ли мисли като теб? Имам предвид дали имате сходни виждания за света, правите ли типичните за две приятелки неща като да излизате на кафе, да си говорите за момчета и прочие?
-Ами! - Зара се засмя силно, без да се усети, че останалите в помещението спят. - С Джейни сме напълно различни в почти всяко отношение. Не казвам, че аз съм задължително по-добра, но имам по-ясна представа за живота, виждам нещата такива, каквито са, а понякога ми се струва, че тя още живее в детските си фантазии. Винаги е такава оптимистка, не спира да повтаря как нещата ще се наредят и че всичко ще е наред, чак става досадно. Докато бяхме двете в стаята в хотела, пак го каза.
-А ти не мислиш, че положението ще се оправи?
-Не знам какво да мисля. - Зара повдигна рамене. - Оптимизмът е хубаво нещо, но малко реализъм също не вреди. Трой пък е противоположният случай - все гледа лошото, винаги е черноглед. И двамата са толкова смешни, когато останат насаме, шпионирала съм ги няколко пъти. Седят, гледат се и се чудят какво да си кажат. Казах го и на Джейн, ако бяха други хора досега щяха да се награбят, ала те, както казах, са още с детския си акъл, срам ги е. Трой уж е мъжът, пък и той нищо не прави, нали мъжете били по-силни и те трябвало да предприемат първата крачка... Ама направо! - отново отпи от фантата. Амбър я наблюдаваше и слушаше внимателно и умствено си водеше бележки и си съставяше мнение за нея. - Джъстин е другото магаре. - подхвана отново Зара. - Казвам ти, като се съблече, когато дивеем на някой купон или сме на плажа, ми иде да му скоча отгоре и да прокарам ръце по стегнатото му тяло. Понякога е наистина трудно да се въздържа, но го правя. Все пак всяка жена трябва да има воля и гордост, в противен случай мъжете ще я вземат за някоя курва.
-Май имаш ужасно лошо мнение за мъжете. - отбеляза Амбър с неприкрито учудване. - Откъде тази омраза?
На Зара й отне няколко секунди, за да обмисли отговора си.
-Еми как откъде... Два пъти бях предавана, и то от хора, на които бях гласувала пълно доверие. Не веднъж, а два пъти. - доскорошната усмивка напълно се заличи от лицето й. - Първият път беше още в 11-ти клас. Това беше първата ми връзка, продължи повече от половин година. Шибанякът се казваше Кейлъб. Запознахме се на коледното парти на випуска, той беше от завършващите, но беше поканен, понеже беше любимец на целия ни випуск - готин, забавен, харизматичен, с чувство за хумор, тяло на спортист, въобще: мечта за момичетата и идол за момчетата. Джейни, Трой и Джъстин не бяха около мен и аз се обзаложих с други две приятелки, че ще поканя Кейлъб да танцуваме. Те не вярваха, че ще го направя, сякаш не ме познаваха. Тръгнах към него, твърдо решена да му завъртя главата, както правех и все още правя с всички... - усмивката отново се завърна на лицето й, ала за кратко. - Той обаче ме изпревари. Преди да си отворя устата, той вече ме беше поканил на дансинга и чакаше отговора ми. Естествено, аз се съгласих. Танцувахме, като, разбира се, ни се падна бавна песен за двойки. Клатехме се наляво-надясно, гледахме се и така след пет минути вече се чукахме в мъжката тоалетна. Беше като неконтролируем звяр, целуваше ме, същевременно си държеше едната ръка зад тила ми, а другата под бедрото. Тогава ми беше за първи път, ала той сподели за себе си, че отдавна е изгубил бройката им. След като приключихме, се изнесохме от партито и отидохме в неговата квартира, където преспахме заедно. През остатъка от учебната година бяхме сензация в училище, всички момичета се спукваха от завист като го видеха да ме прегръща по коридорите или да се натискаме демонстративно пред някой кабинет, както обичахме да правим. И всичко това продължи шест месеца, докато накрая, буквално през последната седмица от учебната година го заварих в мъжката съблекалня с онази уличница Памела Емерсън. Мръсникът така я беше обладал, че в първия момент изобщо не ме забеляза. Нямаше и да ме види ако курветината случайно не си бе обърнала главата, докато онзи я блъскаше отзад, и не беше изпищяла. Оказа се, че са го правили редовно в продължение на три месеца, тоест: през половината време от връзката ни той ми е изневерявал ежедневно с тази противна руса кучка, дето не знае да смята до десет! Както би постъпила всяка жена с поне капка ум в главата, скъсах с него на момента, сетне се прибрах депресирана и ревах като малко лапе в предучилищната. И за какво? Някакъв си мъж!
Амбър забеляза гнева в очите на събеседничката си, но не каза нищо.
-Вторият случай беше, кажи-речи, същият. Само че, за щастие, тогава го хванах в изневяра още от самото начало. Бяха минали едва две седмици, преди Джейни да ми каже, че го е видяла да се натиска в тоалетната с друго момиче. Винаги съм й вярвала на сто процента, знам, че не би ме излъгала, особено за нещо такова, затова без да съм видяла реших да приема думите й като доказателство и скъсах с него. Още повече, че въпросното момиче, представи си, отново е била същата долнопробна свинчуга Памела. Не напразно й се носеше репутацията на най-продажното и перверзно момиче в училище. Онзи обаче не се размина само с раздяла. Двете с Джейн го изобличихме пред целия клас в часа на класа, а когато видя колко съм разстроена, Джъстин стана и му заби един юмрук в лицето с всичка сила. Беше брутално, понеже Джъстин не си знаеше силата и изби единият му зъб, ала мръсното копеле си го заслужаваше. Поне накрая си призна, само това ще му дам като заслуга. Но като цяло това е причината да ненавиждам мъжете като цяло. Единствените изключения са Трой и Джъстин, ала и те са също толкова наивни като останалите... Но стига за мен, кажи нещо за себе си, как върви семейният живот. Мъжът ти защо не е тук?
Амбър потрепна неволно при този въпрос. Това беше буквално последната тема, за която й се говореше в момента.
-Ричърд ли беше? Преди малко го спомена. - Зара беше настоятелна. - Не сте ли били заедно, когато уредът избухна?
-Не точно. - отвърна Амбър и наведе глава. - Бях в спалнята, когато се случи. Земята започна да се тресе, притесних се. Преди това Ричърд стоеше отвън и говореше със съседа, явно трусът го беше заварил там. Опитах да стана от леглото и да отида на прозореца, за да го предупредя да влиза, но всичките ми усилия бяха напразни. Едно, че бях бременна и второ, че трусът беше толкова силен, че не можех да стоя и в седнало положение, камо ли изправена. Легнах обратно и зачаках търпеливо всичко да приключи. Тогава се случи най-лошото: енергийната вълна се отприщи и следващото, което помня е, че се събудих часове по-късно. Нямаше и следа от слънцето, цялата околност беше обгърната от тази сива мъгла, от която едвам успях да видя улицата ни през прозореца. По тротоарът имаше паднали няколко човешки тела, които в последствие се оказа, че са мъртви. Първото, което направих, беше да проверя дали Ричърд си е вкъщи. - продавачката спря и отново потрепна, сякаш си спомни нещо ужасно. Зара не искаше да я разстрои и махна небрежно с ръка:
-Няма нужда да разказваш ако не искаш, просто се чудех. Знаеш ли, сега си спомних, че, ъм... С Джейни трябваше да говорим за едно нещо, ще ида да я събудя...
-Той стоеше там. - Амбър продължи да разказва, втренчила поглед в една точка, докато в очите й напираше влага. Вече не говореше на Зара. Разказваше го сама на себе си, изживяваше всичко наново. - Слязох на долния етаж и го видях до кухненския плот. Беше обърнат с гръб, така че не можех да видя лицето му. В дясната си ръка държеше нож и режеше нещо, но не можех да видя какво. Приближих се. Точно, когато бях на няколко метра от него, бебето изрита силно в корема ми, като едва не извиках от уплаха. Тогава не го разбрах, но сега осъзнавам, че може би е усещало опасността преди мен и се е опитвало да ме защити.
Да я защити? Зара въздъхна, досещайки се какво й предстои да чуе.
-Ричърд беше... - Амбър изхлипа. - Той беше... О, Господи! - в следващия момент жената се свлече на пода и започна да плаче с глас. Зара захвърли бутилката с фанта настрани и коленичи до нея, прегръщайки я силно. Амбър облегна главата си на рамото й и продължи да плаче. Цялото й тяло трепереше неконтролируемо.
-Какво, по дяволите, става тук?! - Роджър излезе от склада, където спеше досега, и се запъти към двете жени. - Амбър? - той извърна главата й към себе си и я погали по бузата с нежност, която направи голямо впечатление на Зара. Когато видя колко е разстроена, възрастният мъж въздъхна жално и я пое в обятията си, полагайки ръката си на тила й. „Явно са много близки - помисли си Зара, - като баща и дъщеря."
-Какво е станало? - намеси се Анна. Останалите също се бяха събудили.
-Откъде да знам, питайте тази млада госпожица тук, очевидно тя я е разстроила с нещо! - Роджър хвърли укоряващ поглед на Зара, в който вложи цялата си негативна енергия. - Какво сте се събрали тука? - обърна се той към останалите. - Няма нищо за гледане, разкарайте се оттук, магазинът е достатъчно голям!

-Човече... - Джъстин поклати глава, докато двамата с Трой се отдалечаваха от касите. - Тази жена още откакто дойдохме тук ми изглеждаше емоционално нестабилна, но това... Каква може да е причината човек на такава възраст да рухне така?
-Нямам представа. - Трой повдигна рамене и, също като другаря си, се помъчи да си обясни видяното. - Вероятно е нещо съвсем прясно, нещо, свързано с апокалипсиса... Тя не спомена ли, че има съпруг?
-Да, по-рано днес. - потвърди Джъстин. - Смяташ, че е умрял?
-Може би. Това би обяснило реакцията й. Каквото и да е, Зара не е трябвало да я разпитва. - Трой се канеше да каже още нещо, но случайно се обърна и видя Тед, седнал в ъгъла до щанда за училищни приспособления, забил погледа си между страниците на някаква дебела книга. - Да се срещнем пред фризерите, хапва ми се сладолед. - предложи той на Джъстин. Приятелят му кимна и се запъти към уговореното място, ала когато погледът му попадна на Тед, той се спря на място и отново се извърна към Трой:
-Сериозно?
-Пет минути. - обеща му той. - Няма да се бавя, чакай ме там. Потърси дали има ванилов без заливка. - казвайки това, Трой зави по коридора и се запъти към Тед.
Пълното момче беше толкова погълнато от четивото си, че усети присъствието на приятеля си буквално, когато ги деляха два метра.
-Хей, приятел! - Трой седна до него и се усмихна. - Как я караш?
Не последва отговор. Тед избягваше погледа му, сякаш изпитваше страх от него, ала Трой знаеше, че не е така.
-Защо стоиш тук съвсем сам? Аз и Джейн сме в източната част, близо до изхода и касите, Зара също спи близо до нас...
-Ами Джъстин? - попита Тед. Усмивката помръкна от лицето на Трой и младежът придоби загрижено изражение.
-Джъстин... е с нас. Спи от дясната ми страна.
-Да. - Тед преглътна тежко. - Благодаря, но ще си остана тук.
-Приятел, мисля, че ще ти е по-доб...
-Трой. - погледна другаря си с тъга в очите, при което сърцето на Трой се сви. - Моля те. Просто ме остави.
Последва цяла минута, в която никой от двамата не каза нищо, а междувременно Тед отново насочи погледа си върху книгата. Трой стоеше до него и се взираше в пространството, обмисляйки нещата, които се случваха, раздора, който се бе получил в групата.
През целия си досегашен живот, колкото и да се опитваше, Тед Милър никога не успя да се впише някъде. Всеки път, когато сметнеше, че дадени хора го искат в обкръжението си, накрая причината винаги се оказваше една и съща: за да го използват. Било то за оценки, за преписване, или просто да се смеят на негов гръб. Трой беше първият човек, който го уважаваше и подкрепяше истински такъв, какъвто е, без задни мисли. Ала приятелите му не можеха и не искаха да го направят. Джейн се държеше с него изкуствено любезно, ала в редките случаи, когато му се бе налагало да общува с нея очи в очи, в погледа й винаги се забелязваше частичка неприязън и антипатия. Зара никак не беше пестелива на думи. Обидите, които чуваше по свой адрес от всички останали хора взети заедно, пак бяха по-малко от нейните. Нищожество, изрод, животно, изчадие, прасе, слон, говедо, цирей... Списъкът беше дълъг. Но докато от погледа на Джейн и обидите на Зара момчето чувстваше само тъга и болка, от Джъстин изпитваше истински сковаващ страх. Двамата учеха заедно от пети клас, когато Тед се премести в Уайттаун, заедно със семейството си. Нея година се запозна и с Трой, и с Джейн, и със Зара. През първата година не общуваше с абсолютно никого, напълно се изолираше от останалата част от класа. Един ден в шести клас Джош Нелсън - едно дребно хлапе от другия клас, от което обаче и големите се бояха, го затисна до стената в коридора и му заповяда да му предаде домашното си. Както винаги, за да избегне боя, Тед побърза, извади тетрадката си от раницата и му я връчи. Нелсън го изгледа самодоволно, потупа го унизително по главата и тръгна към стаята си, но Трой се изпречи на пътя му, след което му заповяда със строг тон веднага да му върне домашното. Тед не можеше да повярва, че някой се застъпва за него. Все още помнеше датата - 10-ти октомври. Джош Нелсън обаче нямаше никакви намерения да отстъпва. Един миг по-късно се нахвърли върху Трой, удари го с юмрук и го повали на земята, след което започна да го рита. Тед знаеше, че е безсмислено да се меси, но се чувстваше длъжен да опита, тъй като той беше причината за случващото се. Преди обаче той дори да успее да стигне дотам, Джъстин вече беше повалил на земята малкия келеш с един единствен удар. След това подаде ръка на Трой и му помогна да се изправи.
-Съжалявам, че не успях да го победя. - Тед още помнеше как Трой му се извини. Те двамата с Джъстин вече отдавна бяха неразделни приятели и постоянно се движеха заедно, често пъти и с момичетата. Великолепната четворка, така ги наричаше. Само дето Трой беше единственият от тази четворка, който го харесваше. Именно той го бе поканил да дойде с тях на тази екскурзия. Тед не можеше да си обясни що за лудост би го тласнала да приеме такова предложение, имайки предвид омразата на Джъстин и Зара спрямо него. Може би отчаяната му нужда да се социализира и да не бъде постоянно сам беше взела моментен превес над рационалната му преценка. И ето къде го доведе това му решение - в капан между четирите стени на супермаркет в град, гъмжащ от мъртъвци, заобграден с хора, които или не го познават, или го презират и единственият му приятел не беше достатъчен, за да го накара да се почувства по-добре.
Тед отклони погледа си от книгата, за да види дали Трой се е махнал. Още стоеше при него, забил поглед в празното пространство. Тед се закани да го побутне, когато видя насреща си в края на коридора Джъстин. В момента, в който го зърна, кръвта му замръзна и жилите му изтръпнаха от уплаха. Джъстин стоеше на средата на коридора, вперил поглед не къде да е, а право в него. В очите му се разчиташе комбинация от гняв, злоба, ярост и неземна омраза. Ръката му трепереше. Тед забеляза, че младежът я свива в юмрук. Беше повече от очевидно, че ако Трой не беше тук, Джъстин беше готов да смели от бой пълното момче. За щастие, Трой се опомни, разтърка очи и неволно се обърна към него.
-Хей, какво става, ние тъкмо...
-Чакам те от десет минути. - прекъсна го Джъстин с хладен тон. - Момичетата също дойдоха и питаха къде си и какво правиш. Вместо да им отговоря реших да видя с очите си. Изглежда си твърде зает, ще те оставя насаме с новия ти приятел.
-Хайде, стига си се мръщил, идвам. - Трой се изправи и тръгна към него, като преди това хвърли още един поглед на Тед. С всеки изминал ден се притесняваше все повече за него. А най-лошото беше, че не знаеше как да му помогне.

След като четиримата се събраха при сладоледите и си говореха повече от половин час, Трой и Джъстин решиха да излязат на масичките пред супермаркета, за да се освежат с бутилка леденостудена бира. Момичетата предпочетоха да останат и да ги изчакат пред фризерите, като Зара моментално бръкна в джоба си и извади пакет с цигари. Джейн не можа да сдържи изумената си реакция.
-Мислех, че ги отказа?
-И те така мислят. - смигна й Зара. - С Джъстин се обзаложихме. Той се хвана на бас, че няма да устоя на изкушението и ще пропуша отново. Добре знаеш, че най мразя, когато мъж се усъмни в способностите ми. В действителност спрях цигарите, но само временно. Преди няколко месеца ги започнах отново, но само по една-две на ден.
-Но дъхът ти никога не мирише на дим.
-Така е. - Зара извади запалката от другия си джоб и запали цигарата. - Умната жена винаги трябва да носи всичко необходимо в чантата си. В случая това са ментолки „Freeze-Breath" от мола в Уайттаун. Произведени са специално, за да премахват всякаква следа от цигарен дим от дъха ти. Преди онези пияници да се върнат, ще съм изсмукала две такива.
-Съзнаваш, че това е измама, нали? - Джейн се усмихна шеговито. - И че всъщност по този начин доказваш, че Джъстин е бил прав?
-О, Джейни, кога ще се научиш? - рече Зара снизходително. - Ако бях честна винаги и с абсолютно всеки, досега да ме бяха пребили в някоя тъмна уличка на връщане от работа. Важното е той да си мисли, че греши, а пък вече дали е така само аз си знам. - тя издиша две малки кълбета дим през устата си и изгледа въпросително приятелката си. - Нали няма да им кажеш за това?
-Няма, ще си мълча. - увери я Джейн. - Просто понякога наистина ти се чудя на житейската философия, това е.
-Чувството е взаимно. - Зара стана, прекоси коридора и след малко се върна с пепелник в ръка.
-И докато сме на темата за странното ти поведение... - започна Джейн. - Какво точно каза на Амбър, че я разстрои толкова?
Зара повдигна рамене.
-Нищо особено, говорихме си, тя ме пита за някои неща, включително за тебе, пита ме защо не харесвам мъжете, поиска да чуе за предишните ми връзки и аз й разказах...
-Тя е поискала да чуе, или ти сама тръгна да й разказваш?
-Все тая. - махна с ръка тя. - Аз й разказах накратко за разочарованията си с онези двама боклуци Кейлъб и Артър, после реших, че е неин ред да разкаже за себе си, затова я питах за мъжа й. На нея не й се говореше.
-О,не... - Джейн веднага си представи как е протекъл въпросният разговор. - Кажи ми, че не си настоявала, докато накрая си я принудила да ти разкаже. Така правиш и с мен, и с всички край себе си.
-О, значи вината е моя? - Зара изтръска цигарата и я смачка в пепелника. - Откъде можех да знам, че мъжът й се е превърнал в зомби или пък че е толкова чувствителна...
-Чувствителна? - Джейн не можеше да повярва на ушите си. - Шегуваш ли се? Зара, тази жена е загубила обичния си човек и го е видяла под формата на бледо страховито изчадие, което иска да я изкорми и да я изяде жива, и всичко това се е случило преди по-малко от три дни! Ти как би реагирала на такова нещо?
-Ето, че пак стана емоционална. - въздъхна Зара. - Знаеш ли, това ти е най-големият проблем...
-Права си! - Джейн осъзна, че вече крещи, но не можеше да сдържи назряващия в себе си гняв. - Аз съм емоционална, Трой е наивен, Джъстин е бушуваща торба с хормони, а Тед е задръстен! Всички сме криви, само ти си правата!
-Ето, че най-после схвана. - Зара за пореден път успя да й влезе под кожата и се чувстваше донякъде горда за това.
-Така е. - отне й няколко секунди, но накрая Джейн успя да си възвърне контрола над емоциите и съумя да намали тона си. - Знаеш, ли Зара, преди мислех, че това наперено и самоуверено поведение не подхожда нито на теб, нито на който и да било човек на твоята възраст. Смятах, че това е просто маска, както при Джъстин. Той може да се преструва на гадняр колкото си иска, но аз съм виждала онази негова страна, която я е грижа за приятелите и близките си и е готова на огромни жертви в тяхно име. Доказвал го е десетки пъти, защитавал е всеки един от нас в даден момент от приятелството ни, жертвал е репутацията си на гамен и е рискувал собствената си безопасност заради нас. Ти, от друга страна, не си жертвала нищо. Единственото, което правиш, е да ни съдиш отстрани, като в същото време никога не ти хрумва да спреш за момент и да погледнеш себе си и своите косури. А, повярвай ми, те не са никак малко... Както се разбра и днес.
Джейн стана от пода и тръгна към касите без да се обръща назад. Докато прекосяваше магазина почувства неизмеримо облекчение, че най-накрая, за пръв път от много време, прояви смелостта и куража да си каже това, което мисли, без задръжки. От години се канеше да каже тези неща в лицето на Зара, но така и не успяваше. Радваше се, че най-накрая свали този товар от плещите си.