Fall (BG) 🇧🇬

Глава 9

Бяха изминали пет минути, откакто се събуди и стана на крака, а все още имаше чувството, че ако пусне барплота ще залитне и ще се сгромоляса на пода. Въпреки това реши, че е крайно време. Пусна ръката си плътно до тялото и стегна тялото си в опит да запази равновесие. Усещаше лек дискомфорт и болки в бедрата, както и на челото, но можеше да стои прав без затруднение. Направи стъпка с десния крак напред и отново спря - нямаше проблем. Сега опита отново, този път с левия крак - също безпроблемно.
След като се увери, че не е претърпял нищо сериозно и може да се движи без да залита, Трой се добра до масата, която беше разположена най-близо, и седна на единия стол, след това се извърна и огледа помещението. В ресторантът цареше пълен безпорядък, чинии и чаши стояха натрошени на земята, двойните стъкла бяха пукнати, някои от по-малките маси се бяха преобърнали, повличайки със себе си съседните столове. Килимите, постлани по дължината на помещението и минаващи покрай масите, бяха пропити с разляти напитки. Чак сега Трой усети ароматът на ром, носещ се из въздуха. Беше толкова наситен, че още след първото вдишване Трой се задави и предпочете да диша през устата.
Непрестанно усещаше някакво дразнене по дясната си ръка. Нави си ръкава, за да види какво го причинява - на китката му се бе появил някакъв странен знак. Имаше формата на звезда. Приличаше на татуировка, но той нямаше татуировки и никога не си бе правил, за разлика от Джъстин. Около мястото нямаше зачервено или подуто, изглеждаше все едно рисунката е част от ръката му.
Трой си пусна ръкава, изправи се от стола и се приближи към остъклената врата, белязваща изхода от заведението. Имаше едри пукнатини по протежението на цялото стъкло. Младежът протегна ръка и докосна там, където беше най-голямата, но не усети нищо. „Стъклото е пукнато от външната част. - разсъждаваше той. - Ама разбира се! - чак сега си спомни събитията, случили се през последните няколко часа преди да се събуди. Намираше се в Даунлайт, беше дошъл с приятелите си - Джъстин, Джейн, Зара и Тед. Решиха да отседнат в четиризвездния хотел-ресторант „Каскада", славещ се с прозвището си „Любимото място на туристите в града". Резервираха си две стаи - една за момичетата и една за него, Джъстин и Тед. Наближаваше шест часът и всички отседнали в хотела, барабар с персонала, бяха развълнувани за включването на Е47-Б, или още наричано с по-звучното си наименование: „Уредът". Трой и приятелите му не бяха изключение, но за разлика от другите, те не искаха да гледат включването на живо директно от университета. Бяха изморени след цял ден обикаляне по забележителности, като най-тежкото им постижение беше изкачването на върха „Корнет", където, извисяваща се над целия град, бе разположена величествената статуя на Максуел Кинг - откривателят на града през епохата на Средновековието.
Денят беше слънчев, небето - бистросиньо като океан. По пътя за върха Шон - екскурзоводът, им съобщи някои забележителни факти за тази още по-забележителна личност и не пропусна да спомене на няколко пъти високопоставното училище в северната част на града, носещо неговото име. Трой знаеше добре за това училище - именно там учеше сестра му. Но останалата информация, която им предаде Шон, определено не му беше безразлична и той и останалите слушаха с интерес. Изключение правеше Зара, която не спираше да се оплаква от горещото време и гадните насекоми, които я хапеха на всевъзможни места. След като се върнаха от върха, директно без почивка се отправиха към „Гората на чудесата" - втората най-известна забележителност в Даунлайт след паметника на Максуел Кинг. Там гадинките продължиха да тормозят Зара, ала останалите от компанията й решиха да игнорират мрънкането й. Така наречената „гора" всъщност представляваше резерват, в който се отглеждаха и опазваха всякакви видове животни, включително такива, каквито не се срещат почти никъде другаде по света.
Мястото се хареса на всички, но най-силно се впечатли Джейн, която открай време беше любознателна и обичаше да научава нови факти, независимо какви - за космоса, за морските дълбини, за природата, за изчезнали цивилизации... Никога не отказваше да научи нещо ново - едно от многото неща, на които Трой й се възхищаваше. В много отношения Джейн му напомняше на сестра му Касиди - винаги гледаше на всичко от добрата страна, виждаше само хубавото и пренебрегваше или поне не обръщаше внимание на лошото. Трой се чувстваше благословен, че има двама души в живота си, които да го откъсват от мрачните помисли и да му помогнат да види доброто у хората и във всичко останало.
След края на двучасовата обиколка из огромния резерват, групата се върнаха в хотела капнали от умора, Трой и Джъстин се излегнаха в стаята си пред телевизора, а момичетата слязоха на първия етаж на хотел-ресторанта, където беше заведението, за да пият следобедното си кафе. Както обикновено, Тед не можеше да си намери място и излезе да се разходи сам около ресторанта. Докато Джъстин гледаше футболния мач, Трой четеше с интерес дебелата книга, написана от сестра му. Най-голямото хоби на Касиди Джоунс преди всичко бяха книгите. Обичаше да чете, ала още повече обичаше да пише, или поне да се опитва. Занимаваше се с това през половината си живот, откакто бе почти деветгодишна, но чак сега бе успяла да завърши нацяло една от историите си. Трой, както всички в семейството си, освен по-малкия си брат, също беше фен на книгите, обичаше да се пренася в тази друга реалност, да влиза под кожите на героите, да изживява приключенията им редом с тях, да изпитва състрадание към тях, когато нещо лошо ги сполети. Обичаше дори чувството на тъга, което го обземаше, когато някой негов любим герой срещнеше смъртта си. Касиди бе успяла да пробуди у него всички тези емоции, беше вдъхнала живот на десетки колоритни и разнообразни персонажи, а най-хубавото беше, че също както в любимата му книга - „Песен за огън и лед", по която бе създаден и великият сериал „Игра на Тронове", всеки можеше да срещне смъртта си в нейната книга. Нямаше застраховани, или поне с такова впечатление оставаше читателя.
Джейн и Зара се върнаха от кафенето малко след шест часът и в хотела вече не беше останал нито един човек, освен тях, Трой и Джъстин. Всички бяха отишли до университета, за да наблюдават на живо включването. „Глупави пехлемета! - хилеше се Джъстин. - Проклетият университет е на половин час път пеша, да не съм откачил, та да тръгна да ти гледам на живо. Има си телевизор, за това се използва." След като и Тед се прибра, петимата се струпаха около телевизора в стаята на момчетата и зачакаха включването. Малко преди моментът да настъпи, докато Джейсън Болтън изнасяше речта си, Трой се сети, че си бе забравил телефона на барплота на долния етаж и побърза да слезе, за да си го вземе. Още докато слизаше по стълбите обаче усети лек трус. Първоначално реши, че е случайно и продължи да слиза, но когато се озова на първия етаж, трусът се усили внезапно и го събори на земята. Няколко секунди по-късно оглушителен гърмеж проглушжи ушите му. Миг след това му причерня пред очите.
Следващото, което помнеше, беше как се събужда тук, на същото място.
След като си припомни всичко, Трой се отдръпна от стъклото и се запъти към стълбите, ала в същия момент оттам го посрещна Зара Смит.
-О, забога! - ахна тя. - Тук е още по-разбордисано!
Косата й беше рошава, дрехите й намачкани и изцапани на някои места. Като я видя, Трой обърна внимание и на себе си - върху бялата му риза имаше попито червено петно от някаква напитка. За щастие, той не правеше голяма работа от такива неща, за разлика от Зара, която ако можеше да се види сега, щеше да получи пристъп.
-Какво... Ти... - той я погледна слисано. - Зара, откога си будна?
-По-малко от две минути... вероятно. Не знам, някъде толкова. - махна с ръка тя, после присви очи и се приближи към него. - Господи боже, Трой, кървиш...
-Какво? Къде? - попита той.
-На челото ти има рана... Кръвта е почти до веждите ти, как не я усещаш... Ъх, гнус ме е, попий я с нещо и ела да ни помогнеш да събудим онези двамата.
-„Ни"? - повтори той. - Кой друг е буден?
-Кой мислиш? - извика някой от горния етаж и в следващия момент Джъстин слезе по стълбите. - Леле, брат ми, имаш кръв на челото.
-Вече му го казах. - уведоми го Зара и плесна с ръце. - Хайде, Джейн и онова флегматично безгръбначно Тед още спят, да ги събудим и после да обсъдим какво, по дяволите, се е случило навън. Още не си спомням ясно последните няколко часа, преди да съм заспала. - казвайки това, Зара се качи по стълбите. Джъстин мина покрай приятеля си и огледа внимателно целия хаос, настанал в ресторанта, след това изцъка многократно с език и се обърна към Трой.
-Лоша работа. - рече, след това отново се обърна към обърнатите маси и столове. - Май идните дни няма да са най-приятните, съгласен ли си?
-Ще ми се да кажа „не", но... - Трой отново вторачи поглед в гъстата мъгла навън, обгърнала ресторанта, както и всичко в околностите, докъдето му стигаше погледа. - Май този път хората минахме и последната граница...
Щеше да добави още нещо, но Зара се показа отново и го прекъсна:
-Вие двамата любовници ще идвате ли, или да ви дам малко пространство?
-Мълчи и се качвай, идваме след теб! - сопна й се Джъстин.
-Не смей да ми нареждаш. Знаеш, че не приемам заповеди от никого... особено от мъже. - казвайки това, Зара се устреми към хотелското. Трой се обърна към Джъстин и се подсмихна почти подигравателно.
-Тези феминистки приказки понякога адски ме дразнят. - намръщи се Джъстин и също се запъти към стълбите. - Хайде, да вървим да ги събуждаме. Ще изритам оня пикльо Тед в бъбреците ако трябва.
Отново старата песен на нов глас! Трой знаеше, че поема риск, когато покани Тед Милър на екскурзията. Приятелите му не го харесваха, всъщност Джъстин и Зара не можеха да го понасят и не пропускаха възможност да го обидят, унижат или тормозят, физически и психически. И не бяха само те. Тед беше доста пълен и външният му вид изобщо не беше привлекателен, имаше лунички, които се забелязваха отдалеч, а лицето му беше покрито с едри и ситни пъпки. Но не това беше основната причина всички да го тормозят. Като ученик дебелото момче винаги кротуваше, учеше съвестно, никога не бягаше от часове заедно с класа си, изолираше се от тях. Когато повечето имаха двойки или най-много тройки, той изкарваше петици и най-често шестици. Като капак на всичко по-голямата част от класа му се състоеше от мързеливци и двойкаджии, неспособни да запомнят две изречения на кръст и всичко това пораждаше у тях силна неприязън към пълното момче. Трой губеше бройката на гамените, от които е трябвало да го защитава, преди да му се нахвърлят. За съжаление, невинаги беше способен да го защити. Съучениците им тормозеха Тед редовно, на практика ежедневно. Трой още помнеше имената на най-наперените сред тях - Натаниел Стюърт, Силвестър Уолъс, Елиът Уитакър, както и Джейк Купър - същото момче, с което лично той се беше спречквал на няколко пъти още в първи клас. Джъстин също не подминаваше Тед безразлично. Най-добрият приятел на Трой често тормозеше пълното момче без реална причина, просто защото се дразнеше като го види. На няколко пъти се бяха сбивали, като всеки път Джъстин побеждаваше с лекота. Колкото и да се опитваше да контролира импулсите на приятеля си, Трой не можеше да го следи като ястреб. Никога нямаше да забрави една специфична случка в 11-ти клас: на излизане от училище беше заварил Тед, повален на земята и свит на кълбо. Момчето плачеше и се превиваше от болка, а от носа му капеше кръв. Трой мигновено се втурна към него, помогна му да се изправи и го разтърси за раменете. След като извади кърпичка и спря кървенето, Трой поиска от Тед да му разкаже подробно какво се е случило. Отговорът го остави без дъх. Знаеше, че Джъстин е импулсивен и понякога дори агресивен, ала до него момент не бе подозирал, че приятелят му може да стигне толкова далеч. На следващия ден двамата се скараха жестоко и си наговориха някои неща, които и до ден днешен не бяха забравили. Няколко дни по-късно се помириха и се извиниха един на друг за думите си. И двамата знаеха, че това бяха думи, породени от гняв и ярост и всъщност не значат нищо. Проблемът с Тед обаче не спря и продължаваше и до ден днешен. Джейн беше единствената, за която Трой бе спокоен, че няма да създава неприятности. Трябваше само да държи Джъстин и Зара под око, най-вече Джъстин.
Когато се качиха, Трой установи, че и в стаите цареше голяма бъркотия, само че с една притеснителна разлика - тук нямаше двойно стъкло и прозорците бяха натрошени. За щастие, мъглата беше заобградила хотела, но в близост до сградата не беше толкова гъста, както навън, и в стаята спокойно можеше да се вижда. Трой се тревожеше за друго - още не знаеха какъв е съставът й, а вдишваха от нея. Само се молеше да няма нищо отровно. Джейн и Тед лежаха неподвижно на пода с опрени гърбове на стената. Трой пристъпи напред към Джейн и приклекна до нея. Главата й беше клюмнала надолу, косата й се спускаше свободно пред раменете, а гърдите й се повдигаха леко през две-три секунди, което показваше, че е потънала в дълбок и спокоен сън. По едно време Трой осъзна, че се взира в нея повече от половин минута. Внимателно сложи ръце на раменете й и я разтърси леко в опит да я събуди.
-Джейн? - видя, че очите й се притвориха едва доловимо. - Джейн, събуди се, трябва да станеш.
-А... - младото момиче се помъчи да каже нещо, но от устата й излезе само хриптене. - Трой...
-Няма страшно, нормално е да изпитваш някакви странични ефекти. - той й помогна да се изправи, сетне преметна ръката й зад врата си и я придружи до леглото. Тя седна и разтърка очи, все още замаяна, после огледа хаоса, от който беше заобградена, и се извърна към Трой с недоумение.
-Какво е станало? - усети, че гласът й се възвръща. Джъстин, който досега стоеше мълчаливо в ъгъла на стаята, сега скръсти ръцете си зад тила и пристъпи към тях.
-Накратко казано: спукана ни е работата. - обобщи той, вкарвайки умишлено шеговита нотка в тона си. Зара седна на леглото от другата страна на Джейн и също се намеси:
-Джейсън Болтън и колегите му обещаха да спасят планетата, вместо това превърнаха Даунлайт в затвор, сградите в килии, а нас - в затворници.
-Значи това... - Джейн се обърна и с ужас съзря гъстата мъгла, опасваща хотела. - Уредът ли е причината за това?
-Всеки момент спомените ти ще се върнат и сама ще се сетиш. - увери я Трой. - А и не мисля, че е само този град. Машината имаше за цел да повлияе на цялата планета. Учените постигнаха обратния ефект, но има вероятност енергийната вълна все пак да се е разпростряла на територията на цялата Земя.
-Ето затова не учих по химия. - обади се Джъстин. - Не е само това. Почакайте да чуете какво имаме да ви покажем със Зара.
Трой отклони поглед от Джейн и се обърна към него въпросително, като се подготви да чуе нещо лошо.
-Но първо да събудим този нещастник. - изпъшка Зара, посочвайки с пръст Тед, който все още лежеше на пода. Джъстин само това и чакаше. Изпука кокалчетата на пръстите си и се приближи до пълното момче. Преди някой да успее да реагира, той го изрита силно в хълбока, при което Тед мигновено отвори очи и извика от болка.
-Човече! - Трой изгледа Джъстин с възмущение, ала приятелят му не му обърна внимание, хвана Тед за ръката и го издърпа толкова рязко нагоре, че момчето не успя да запази равновесие и се сгромоляса отново, удряйки се в ръба на леглото. Зара прихна да се смее редом с Джъстин, Джейн не реагира по никакъв начин, а Трой отиде и помогна на Тед да се изправи и да седне на съседното легло, след което изгледа с укор приятеля си. - Достатъчно! - извика той и се върна на мястото си до Джейн. - Да продължим, вие двамата щяхте да ни показвате нещо.
Джъстин и Зара се спогледаха, след това тя се изправи и отиде на терасата.
-Елате насам. Всички. - повика ги тя. Трой и Джейн се погледнаха объркано, но изпълниха заръката й. Той понечи да й помогне да стане, но тя се справи сама. Вече можеше и да ходи без затруднение, Тед също. Когато всички се струпаха на терасата, Зара посочи:
-Погледнете натам.
Първоначално Джейн не можа да разпознае това, което приятелката й сочеше поради гъстата мъгла, но щом се вгледа се ужаси от това, което видя - на брега на реката, която сега беше почти пресъхнала, паднало върху камъните стоеше мъртво тяло на елен с разпорен корем. Очите му стояха широко отворени, сякаш взрели се в празното пространство. Кръвта му беше оцветила всички камъни наоколо в аленочервено. Гледката беше меко казано покъртителна и Трой побърза да обърне Джейн на другата страна, за да не гледа.
-Кой, забога, е направил това? - ахна той с недоумение. По погледите на Джъстин и Зара разбра, че и те не знаят повече от него.
-Който или каквото и да е, не мисля, че е човек. - Джъстин отново погледна към трупа на животното и поклати глава. - Не, ако човек го беше убил, щеше да вземе тялото със себе си, може би за храна или пък за продан. Това по-скоро е дело на лъв или тигър, или друго диво животно.
-Но откъде ще дойде това диво животно? - почуди се Джейн. - Има такива в резервата, но са държани под ключ, наблюдават ги пазачи и охранителни камери. Няма логика.
-Нещо ми подсказва, че тепърва ще се натъкваме на много по-необичайни неща. - сподели мнението си Зара. - Сега какво ще правим?
Трой стоеше замислен със скръстени ръце, забил поглед в земята. Извърна се и отново погледна положението навън, после се обърна към приятелите си:
-Хрумна ми нещо, но ви предупреждавам, че няма да ви хареса. - казвайки това, инстинктивно погледна към Джейн и прехапа долната си устна. - Смятам да обиколя наоколо, да видя има ли други хора, ранени и т.н.
-О, не, Трой... - както той предполагаше, Джейн първа си отвори устата, за да възрази, но я прекъсна преди да е казала нещо:
-Само околностите в близост до хотела, хора, няма да се отдалечавам. Нали се досещате, че скоро така или иначе ще трябва да излезем, не можем да останем тук вечно. Кой знае, може би преувеличаваме и всичко, с изключение на мъглата, си е нормално.
-Нека те спра тук и да ти припомня нещо. - Зара се надвеси над парапета на терасата и посочи: - Виж пак добре онзи елен. Хубаво го виж. Това да ти прилича на на нещо нормално?
-Зара...
-Животното не е просто убито, Трой. - продължи тя. - То е разпорено, вътрешностите му липсват! Става и по-зле имайки предвид факта, че преди тази проклета машина да избухне, там нямаше нищо. Който или каквото и да е заколило елена, го е направил докато сме спали.
-Зара е права. - съгласи се с приятелката си Джейн. - Не знаем какви са последствията от станалото, може мъглата да носи някакъв вирус със себе си или нещо подобно.
-Ако беше така, досега да сме измрели всичките. - махна с ръка Джъстин. - Прозорците са натрошени, очевидно мъглата е проникнала и тук, просто не се вижда, защото е по-рядка.
-Ти откога стана експерт по химия? - подразни се Зара.
-Поне говоря нещо смислено. Ти с какво си допринесла досега?
-Я млъквай!
-Достатъчно! - Трой спря Джъстин, преди да е казал нещо. - Вече реших. Ще отида. Гледайте да не се избиете докато ме няма.
-О, не се тревожи за това, приятел. Аз идвам с теб. - отвърна Джъстин. - Няма да ти позволя да обереш всички овации в случай, че откриеш нещо.
Трой се усмихна, не каза нищо, само кимна показвайки, че е съгласен. Джейн поклати глава нервно.
-Този план не ми харесва.
-Какво очакваш от тия празноглавци? - Зара излезе и отиде в стаята си.
Тед, който досега стоя мирно и кротко, реши, че е време да се обади:
-Аз бих могъл... да дойда. Ако не е проблем, аз...
-Проблем е! - отсече Джъстин и го изгледа с най-злобния поглед, който можеше да даде. - Ти оставаш тук, не ни трябват повече проблеми, отколкото вече имаме. - казвайки това, той излезе от стаята и слезе надолу по стълбите.
Когато Трой се увери, че приятелят му не може да го чуе, се обърна към Тед и сложи ръка на рамото му:
-Не го вземай присърце. Предупредих те, че най-вероятно ще стане така, знаеш какъв е Джъстин понякога. И Зара също.
Пълното момче не каза нищо, само кимна. Трой се извърна към Джейн. Приятелката му безуспешно се опитваше да си придаде небрежен вид, но той винаги успяваше да разчете физиономиите й като географска карта - познаваше добре кога е притеснена за нещо. Той изчака, докато Тед си тръгне, после затвори вратата и се облегна на нея, насочвайки поглед към Джейн.
-Хайде, кажи го. - той си почеса брадичката. - Не искаш да ходим.
-Казах го още преди малко. - припомни му тя. - Трой, още се опитвам да осмисля цялата тази... нелепа ситуация. В момента не съм сигурна в нищо... Освен едно. Искаш ли да знаеш какво е то?
Той я изгледа продължително, давайки й знак да си довърши мисълта.
-Трябва да сме заедно. - продължи тя. - Точно сега не е наложително да излизаш, имаме вода, имаме и храна, все пак се намираме в хотел-ресторант. Нека изчакаме няколко дни.
-Много неща могат да станат за тези няколко дни. - опроверга я той. - Няма за какво да се тревожиш, ще се забавя максимум половин час. Освен това Джъстин ще е с мен. Вече съм решил, Джейн, не можеш да ме разубедиш.
Знаеше, че не може. Джейн отдавна бе разбрала, че инатът се предава наследствено в семейство Джоунс - и двамата родители на Трой бяха упорити и твърдоглави. Децата им не само бяха унаследили тези черти, но и им предаваха изцяло ново значение.
Джейн въздъхна и излезе от стаята без да казва нищо. Трой я изпрати с поглед мълчаливо, след това също излезе и тръгна по стълбите. Още оттук го лъхна миризмата на ром и други ароматни напитки. Джъстин го чакаше, седнал на стол и вдигнал краката си върху барплота. Беше си поставил ръцете зад тила и се усмихваше лукаво. Трой го подмина и се запъти към изхода, като същевременно изкара телефона от чантичката, която бе преметнал през рамото си.
-Какво си се ухилил, отказа ли се да идваш? - рече той на приятеля си, после вдигна телефона си нагоре. - Няма Wi-Fi, няма обхват, все едно целият свят е замрял. Може би навън ще уловим някаква мрежа.
-Ама ти... сериозно ли? - Джъстин си пусна краката на пода и се изправи от стола. - Наистина смяташ да излизаш навън?
-Да ти прозвуча сякаш се шегувах? - Трой го изгледа остро. - Човече, не съм те молил да идваш, ти сам предложи. Ако не искаш, недей идва.
-Не ставай глупав. - отвърна Джъстин и после добави: - Не би оцелял и една минута без мен.
Трой знаеше, че това бе неговият начин да покаже своята загриженост, затова не взе думите му присърце. Двамата се запътиха към вратата, маркираща изхода от ресторанта. Трой задържа няколко секунди ръката си върху дръжката, премисляйки наново решението си. Джъстин му помогна с избора и блъсна силно вратата с ритник, при което едва не я откърти от пантите.
-Човече! - зяпна от почуда Трой, ала Джъстин сви рамене.
-Какво толкова, колебаеше се и реших вместо теб. - той слезе по стълбите, разположени в края на дворната площ, която беше оградена с ниска ограда. - Хайде, по-живо! От сега копнея да си изпъна краката на леглото. Предполагам ти ще искаш да минеш пръв през банята? - двамата минаха през външната порта и вече официално се намираха извън територията на хотел-ресторанта.