Fall (BG) 🇧🇬

Глава 33

Всеки, който беше ходил на така наречената екскурзия „Пет града" имаше шанса да види красотата и природните забележителности във всеки от петте града, намиращи се в близост един до друг, отделени от останалия свят. Въпросните градове бяха Уайттаун, Уесттаун, Ийсттаун, Блактаун и, разбира се, Даунлайт. Всички туристи, ходили на тази дълга и изгодна като цена екскурзия казваха едно и също нещо: Даунлайт е най-красивият. Всеки от петте града беше екологично чист, имаше голям брой забележителности и беше изключително поддържан, ала имаше нещо в Даунлайт, което го отличаваше от другите четири. Основателят - Максуел Кинг, на който бе именувано и най-престижното училище в целия щат, е бил забележителен човек, който също така се е сражавал във Втората световна война. Ребека беше чела много за него, както и за училището, преди да се запише да учи там.
И ето, че за един миг красотата на града и всички неща, които го отличаваха от другите, бяха затрити от историята. Сега Даунлайт се беше превърнал в огромно свърталище на мъртъвци, чиито брой се разрастваше с всеки ден.
Положението беше повече от бедствено. По улиците нямаше абсолютно никого. Само и единствено мъгла. Минавайки покрай една от къщите, Ребека обърна внимание на косачката за трева, оставена насред двора. Близо до нея в пясъчника имаше разхвърлени пластмасови кухненски прибори, детски кофички и лопатки. Трусът бе заварил хората напълно неподготвени. Ребека понечи да отвърне поглед, когато долови някакво движение зад храстите в същия двор.
-Господи! - тя изпищя, при което стресна останалите от групата, и посочи: - Вижте там!
-Мамка му! - Иван не можеше да повярва на това, което вижда. - Превърнат е!
Пред очите им на двора един възрастен човек бавно се надигна от земята. На врата му имаше сериозна рана, виждаше се костта, подаваща се през кожата му. Беше ухапан.
-По дяволите, още отсега ли... - Авалон въздъхна и тръгна към човека. Междувременно зомбираният изпери двете си ръце напред и тръгна бавно да обикаля безцелно из градината. Движеше се без определена посока, блъсна се в оградата на няколко пъти. Заразата беше засегнала и най-големите дълбини на съзнанието му, превръщайки го в безмомъчно чучело, чиято единствена цел бе да се храни. Животът и съществуването му бяха изгубили своят смисъл. Ребека потръпна при тази мисъл. Някой ден същото нещо можеше да се случи и с нея. Дано преди това някой да я бе избавил от мъките й. Предпочиташе бързата и сигурна смърт пред агонията и страданията, които виждаше пред себе си.
Когато Авалон се приближи на две крачки разстояние, мъртвецът се извърна към него и изръмжа, след което тръгна към него. Преди той да успее да направи каквото и да било, Авалон насочи пушката право към главата му и натисна спусъка. Секунда по-късно тялото на мъртвеца се свлече на земята и повече не помръдна и сантиметър.
-Трябва да побързаме. - подкани ги Шейн. - Изстрелът се е чул надалече, скоро тук ще гъмжи от тях. Не искаме да сме наоколо, когато това стане.
Вървяха повече от десет минути, докато стигнат до супермаркет „Орфей". На отсрещната страна на улицата имаше дрогерия, от която планираха да вземат лекарства. Когато се приближиха и мъглата се разясни останаха неприятно изненадани: малката постройка беше полусрутена, с разбита врата и изпочупени прозорци, през които ясно се виждаха разхождащите се вътре зомбита.
-Мамка му! - Шейн кимна на Авалон, двамата насочиха оръжията си и тръгнаха бавно натам. - Вие стойте тук! - предупреди той тийнейджърите. Не минаха и няколко секунди и уродливите твари ги забелязаха. Младите пазачи се огледаха, за да се уверят, че никой не ги дебне отнякъде, след което се насочиха към дрогерията с оръжия, право насочени към зомбираните, които вече протягаха кокалестите си ръце към тях.
Саймън усети, че някой му стиска ръката. Погледна - беше Ребека. Навярно го правеше несъзнателно в страха си.
Ребека в действителност не осъзнаваше какво прави, зъбите й тракаха от ужас, по цялото й тяло минаваха ледени тръпки. Само като погледнеше полуразложените бавноподвижни скелети, в които тези някога невинни хора се бяха превърнали, косата й се изправяше.
-Почакайте! - Касиди прибяга до двамата охранители и насочи встрани оръжията им. Това предизвика мигновено недоволство от страна на Шейн.
-Какво правиш, момиче, казах ви да си траете!
-Освен ако не искаш след минути и тук да се напълни с такива като тях, трябва да измислим друг начин да ги убием. - отбеляза тя. - По-тих начин.
-Чудесен план! - иронията в тона му я подразни. - Само дето такъв не съществува, понеже не умират от нищо друго!
-Знаем, че слабото им място е главата. - Иван също реши да се намеси. - Дупчихте ги с куршуми навсякъде другаде и нищо не действаше. Но само защото са умрели от изстрел в главата, не означава, че същото няма да стане и с някакъв силен удар, също в главата.
-Каквото и да решите, побързайте, защото приближават. - извика им Саймън, който, заедно с Ребека, стоеше на десет метра от приятелите си. - Ванка, идвай тука, Кас, ти също, това не ви влиза в работата.
-Прав е. - съгласи се Шейн. - Вие влезте в магазина и ни изчакайте там, на сигурно. - той се обърна към Касиди и й кимна. - Ще пробваме по твоя начин.
Русото момиче се отдръпна и тръгна заедно с останалите към супермаркета, докато двамата охранители чакаха търпеливо прииждащата групичка твари. Бяха три-четири, но нечовешката им сила и издръжливост ги правеше страшно силен противник. Саймън си мислеше за това, докато се качваше по стъпалата пред входната врата на магазина. Иван стигна пръв и понечи да влезе, но в следващия миг вратата рязко се отвори и срещу лицето му се показа дуло на пушка. Ребека потрепери. Пред тях стоеше мъж на около четиридесет години с торбички под очите, вероятно от недоспиване. В мига, в който видя, че пред него стоят тийнейджъри, човекът въздъхна и свали оръжието.
-Ухапани ли сте? - гласът му беше плътен и напрегнат. - Не че има значение, така или иначе тук вътре няма място за повече хора.
-Не сме ухапани. - Касиди мина най-отпред. - И не ви искаме подслона, вече си имаме такъв, много по-надежден от този. Трябва ни само малко храна и вода и си тръгваме по пътя.
-Аха. - по физиономията му разбраха, че няма намерение да им помага. - Еми, съжалявам, ама припасите ни са на привършване, скоро няма да има достатъчно и за тези, които сме вътре.
-Тогава елате с нас. - предложи Ребека, но в отговор получи само изръмжаване.
-Вървете си по пътя и ни оставете намира.
-Но там, където ще ви заведем, е по-безопасно. - заупорства Бека. - Ако останете тук ще...
-Чети по устните ми, малка кучко: Няма... да... стане!
Това вече я вбеси. За части от секундата, Касиди се изстреля към мъжа, изрита го в слабините, събори го по стълбите и го затисна с крак върху гърдите.
-Май 16-годишно момиче те надви. - рече тя самодоволно. - Това не говори добре за теб, старче, може би си изгубил форма. Сега се извини на приятелката ми за обидата.
-Няма нужда. - Ребека не искаше да е в центъра на възникналия спор. - Той не го мислеше...
-О, мислеше го. И сега ще се извини. - Касиди изрита непознатия със зверска сила, при което той изплю кръв от устата си.
-Забога! - Саймън се хвана за главата. - Кас, по-полека, ще го нараниш.
-Несъмнено. - потвърди тя. - Освен ако не каже, че съжалява.
-Наистина не е необходимо. - Ребека не разбираше откъде дойде тази внезапна проява на загриженост от страна на Касиди към нея, след като едва се запознаха. Радваше се, че някой се застъпва за нея, но не искаше никой да пострада заради това. - Пусни го, не съм му обидена, наистина.
-ИЗВИНИ СЕ, МАМКА ТИ!!! - нещо в Касиди се беше променило. Иван веднага го забеляза. Беше по-коравосърдечна, погледът й, който доскоро излъчваше доброта и позитивна енергия, сега беше пълен с ярост, която сякаш бълбукаше изпод повърхността, чакайки да се освободи.
-Съжалявам! - непознатият беше на ръба да се разплаче. Кръвта от носа му шуртеше в плашещи количества, имаше нужда от медицинска помощ. Ребека не знаеше, че Касиди е толкова силна. Иван и Саймън също изглеждаха изненадани.
-Добро куче. - тя се усмихна злорадо и изви крака си назад. Преди някой от останалите да разбере какви са намеренията й, тя изрита с цялата си сила мъжа право в лицето, при което той буквално полетя във въздуха и се приземи на няколко метра, след което се търкули до улицата, изпадайки в безсъзнание.
-Господи! - Ребека се дръпна настрани като попарена, Саймън стори същото, а Иван опита да се приближи до приятелката си.
-Кас... - в този момент дори той се боеше от нея и от това как ще реагира. - Добре ли си ?
-Защо да не съм? - в следващия миг тя се обърна към него и всяка следа от злобата и гнева се бяха заличили от погледа й, което правеше цялата ситуация още по-странна. - Просто му дадох урок.
-Урок..? - Иван се закани да каже още нещо, но Саймън го сграбчи за рамото и с погледа си му даде знак да спре дотам. Иван го послуша и прекрати темата, но определено щеше да се върне към нея в последствие. Ребека, от своя страна, още не беше сигурна дали е безопасно да стои близо до русата приятелка на момчетата. Това, което най-много я смая, беше фактът, че с един ритник 16-годишно момиче като нея успя да отнесе във въздуха такъв едър човек. Досега не мислеше, че подобно нещо е възможно. Може би просто трябваше да свикне, че отсега нататък в живота й ще навлизат повече и повече новости, с които трябва да привиква. Но без напътствията на майка й и студената, но истинска любов на баща й, това нямаше да й е никак лесно.