Fall (BG) 🇧🇬

Глава 31

-Няма друга алтернатива. - Конър крачеше нервно из стаята с ръце на тила. - Запасите свършват, няма да стигнат за повече от два дена, три ако сме пестеливи, а в училището има над петнайсет ученици и още толкова от персонала. Над тридесет души сме.
-При цялото ми уважение, г-н Хил, това, за което ни молите, е повече от абсурдно. - един от старши охранителите беше твърдо против плана. - Няма да изложа хората си на такава опасност. Всички чухме какво стана с Пийт и Джонатан като ги пратихме на разузнаване. Това беше преди пет дена, а все още не сме чули ни ума, ни дума от никой от тях. Неразумно ще е една шепа хора да тръгнем към града да търсим храна и вода и да бъдем избити от каквото и да броди по тия улици.
-А АКО НЕ ВИЕ, КОЙ?!! - Хил стовари юмрука си на масата с всичка сила и изкара акъла на всички в столовата. - По дяволите, Майкъл, изкарваш ме от кожата ми! Вие сте пазачи, това ви е работата, кого да пратя, колегите си?! Направо ако искаш да тръгнем аз, Явор и София да го свършим вместо вас!
-Кой, как и кога не е моя грижа. - Майкъл Шарп стоеше зад думите си непоколебимо. - Аз дадох своето предложение: взимаме целия персонал, всичките ученици и се местим другаде, в някой супермаркет, където има изобилие от запаси.
-Ама разбира се, каква гениална идея! - Конър усети, че гърлото започва да го боли от крясъци, затова намали тона си съвсем малко. - Не можем да преместим група от над тридесет, ако не и четиридесет души ей така свободно из града. Видя състоянието, в което момичето Джоунс се върна, едвам стоеше на краката си! Кой знае какво е преживяла. А какво остава да се помъкнем три дузини хора по улиците. Ще сме най-лесната мишена за това, което е навън.
-Колкото сме повече, толкова по-силни ще бъдем.
-Категорично не. - Конър също не отстъпваше. - Край на преговорите, няма да се пазарим повече, достатъчно ти търпях глупостите. Хващаш всички пазачи освен Джо и Шейн, които ще останат тук да пазят, и тръгвате надолу. Това е заповед.
-Не си ми никакъв, че да ми нареждаш, Конър.
-Какво ми каза... - Конър скочи от мястото си и се нахвърли насреща му, ала Явор го спря, преди да го е ударил.
-Г-н Хил, може ли да поговорим насаме? Софи, ела и ти, ако обичаш. - той подкани учителката по рисуване с поглед, сетне погледна въпросително към директора. Конър не каза нищо, само кимна и тръгна към другия край на помещението заедно с тях.

-Бека?
Тя позна гласа на Саймън и се обърна. Пред нея стояха двете момчета, заедно с русокосото момиче, което бе видяла да носят на ръце снощи. В момента, в който я видя, Ребека усети как по цялото й тяло преминават ледени тръпки и причината й беше добре известна. Дали да не предупреди момчетата за това, което знае, или да изчака? Който и от двата варианта да избереше, непознатата стоеше пред нея, очаквайки да се запознаят. Не можеше да бъде група. Ребека се усмихна и протегна ръката си.
-Ребека Монтгомъри, много ми е приятно. Предполагам ти си Касиди Джоунс. Момчетата непрестанно говорят за теб.
-Нима? - в тонът на Касиди се долавяше сдържаност, която не остана незабелязана от Бека. - Радвам се най-сетне да се запознаем лично, Ребека.
Определено се държеше дистанцирано, забеляза Ребека. Иван и Саймън я описваха като най-откровената и забавна личност, която познават. Разбира се, не можеше да очаква от нея да бъде във ведро настроение след всичко, което е приживяла през последното денонощие. Кой знае какво й се е случило.
-Какво правиш тук? - попита Саймън. - Защо не си вътре?
-Господин Хил каза всички ученици да си отидем по стаите, учителите и главните охранители замислят някакъв план, досега ги подслушвах.
-И? - подкани я Иван. - Какво планират?
-Не успях да чуя почти нищо, но в общи линии спорят какво да правят с малкото оставащи хранителни запаси.
-Да бяхте казали, щях да се отбия през супермаркета на идване. - пошегува се Касиди и тримата с Иван и Саймън се засмяха. - Няма какво да му мислят, някой трябва да се престраши и да слезе до града, за да напазарува.
-Трябва да е повече от един човек, Кас, за да се вземат максимално много неща. - припомни й Саймън. - Кого възнамеряват да пратят?
-Кого мислите? - четиримата младежи се обърнаха и видяха насреща си двамата млади охранители. Касиди веднага позна в лицата им снощните си спасители.
-Шейн? Авалон? Знаете ли нещо за плана на възрастните?
-Ако под „нещо" имаш предвид абсолютно всичко, тогава да, скъпа, определено знаем, по-точно аз. - Шейн обичаше да се перчи пред другите, особено пред момичетата. - Джо ми каза тази сутрин. Двамата с Конър смятат да пратят шестима от тукашните ветерани, така да се каже, долу до супермаркета. Онзи надолу по надолнището, точно след първия остър завой. Той е най-близо.
-Явно не са достатъчно убедителни, защото вече спорят близо половин час. - Ребека отново се извърна към вратата и погледна през стъклото. - Директорът, класният и госпожа Отеро се дръпнаха встрани, сигурно обмислят нова тактика.
-Знаех си, че Майкъл е страхливец. - подметна Шейн с насмешка. - Праска се, че е ветеран от войната и че бил по-опитен с оръжието от всички, а сега, когато ножът опря до кокала, го е бъз да слезе половин километър надолу, за да вземе храна и вода, с които да спаси цялото училище.
-Човече, престани, ти би ли отишъл на негово място? - сръчка го Авалон. Другарят му го изгледа продължително и на лицето му грейна усмивка. Авалон сякаш прочете мислите му и побърза да го прекъсне: - Не, не, не, да не си го казал на глас, няма да стане! Знам какво си мислиш, абсурд, няма начин!
-Да съм ти искал съвета, Мерилин Монро? - ухили се техникът и се обърна към тийнейджърите. - Аз ще сляза.
Чувайки това, Ребека не можа да сдържи реакцията си и се оцъкли насреща му.
-Не го слушайте, алкохолът от снощи още му действа.
-Я да мълчиш! - сряза го Шейн. - Говоря сериозно, аз ще сляза. Това ще е идеалният шанс да се докажа пред Джо, за да може да спре да ме третира като малко дете.
-Спри за момент и се чуй какви ги говориш. - Авалон напразно се опитваше да го вразуми. - Никой от нас не знае какво има там долу, прекалено е опасно, особено за сам човек.
-Тя знае. - Шейн се извърна към Касиди и я посочи. - Прекара цяло денонощие долу в града и оцеля. Щом едно 16-годишно момиче може, и аз мога.
Виждайки, че усилията му са напразни, Авалон се обърна към тийнейджърите с поглед, крещящ „помогнете ми да вразумя глупавия си приятел". Касиди реши да се намеси, но това, което каза, ги шокира още повече.
-Идвам с теб.
Иван и Саймън не бяха подготвени за такъв обрат.
-Ти... какво?
-Знам, че звучи нелепо...
-Не, Кас, не звучи нелепо. - поклати глава Саймън. - Звучи АБСУРДНО! Кажи ми, че се шегуваш, знам, че понякога обичаш да си правиш бъзици в сериозни ситуации...
-Помислете за момент. - спря го тя. - Сами го казахте, прекарах там цяло денонощие. Знам с какво си имаме работа. Шейн не знае. Снощи ме спаси, да го оставя да тръгне сам надолу ще е безразсъдно от моя страна, освен това очевидно възрастните не могат да постигнат съгласие какво да правят, а разполагаме с ограничено време. Ще се придвижваме бавно, ще бъдем нащрек зад всеки ъгъл, ще оглеждаме периметъра внимателно и ще стигнем до супермаркета за по-малко от половин час.
Ребека все още не можеше да повярва на насоката, в която се бе обърнал разговора. Не познаваше Касиди лично, но от това, което бе чувала за нея, тя не би поела такъв риск, освен ако не бе сигурна в това, което прави. И все пак ситуацията беше на живот и смърт.
-Ние сме просто ученици. - рече тя. - Не е наша работа да си рискуваме животите. Поне нека го обсъдим с възрастните и да слезем заедно с някой от тях...
-Те никога не биха позволили подобно нещо. - възрази Шейн и се обърна към Касиди. - Решавай сега, Джоунс. Ако ще го правим, трябва да е сега, докато са заети.
-Вече съм решила. - кимна Касиди. - Да отиваме.
Стомахът на Саймън отново се сви на кълбо. Тъкмо се събраха отново с най-добрата си приятелка, а сега отново трябваше да се разделят? Двамата с Иван се спогледаха и осъзнаха, че си мислят за едно и също нещо.
-Почакайте. - Иван осъзнаваше, че е на път да направи най-неразумното решение в живота си, но това не го разколеба. - И ние ще дойдем.
На този етап Ребека вече се бе досетила, че момчетата ще тръгнат след приятелката си. Това, което не можеше да си обясни, е нейното поведение, както и на Шейн. Предполагаше, че мъж на над двадесет години ще има достатъчно акъл в главата си, за да не предприема такива глупости, още повече да позволява на тейнейджъри да го придружават.
-Ами ти? - Шейн се обърна въпросително към приятеля си, очаквайки съгласието му. Авалон го изгледа начумерено, но тъй като знаеше, че не може да го разубеди, реши поне да го държи под око и двамата да си пазят гърбовете.
-Аз ще дойда, но те са деца, нямат никакъв опит и с нищо няма да са ни полезни. Касиди поне може да ни ориентира, но момчетата ще са излишен товар... Не се обиждайте. - добави накрая, поглеждайки към Иван и Саймън.
-Виж, братче, току-що си върнахме Кас и не смятаме да я изпускаме от поглед. - отвърна Иван със скръстени ръце. - Така че си спести речите и нека вървим, докато е време. Ребека - той се извърна към новата им приятелка, която никак не беше доволна от развоя на събитията, - да разчитаме ли, че ти ще им обясниш какво и защо сме направили и защо ни няма?
Внезапно Ребека отново се почувства като отлъчена от колектива. За пореден път хората около нея планираха нещо, от което тя не беше част, както й се бе случвало непрестанно в Уесттаун. Мразеше това чувство. Ненавиждаше го. Колкото и безразсъдна, нелепа и крайно глупава да й се струваше постъпката на Касиди и момчетата, едно беше сигурно: нямаше да ги остави сами да се изправят срещу опасността. Не че можеше да допринесе с кой знае какво, но още малко помощ никога не бе излишна. Имайки това напредвид, тя поклати глава в отрицание на въпроса на Иван.
-Няма да ги известя, Иван... Защото ще дойда с вас.
-Страхотно! - Авалон плесна нервно с ръце. - Направо да вземем да поканим всички от пансиона да се присъединят към нас? Ставаме шест човека, хора, това е нелепо...
-Също и да спиш с плюшена коала, когато си на 22. - Шейн го изгледа шеговито и го сръчка. - Недей ме гледа така, всяка помощ е добре дошла. Шестима е идеално: нито сме прекалено малко, за да ни заварят неподготвени, нито сме прекалено много, за да вдигаме шум и да ги привличаме към себе си.
-Бека, сигурна ли си? - Саймън погледна новата си приятелка с неуверен поглед. - Навън е опасно, по-добре остани тук с възрастните.
-Не искам отново да се цепя от колектива. - поклати глава тя. - Сигурна съм, че ме разбираш. Освен това смятам, че ще съм ви от полза, малка, но все някаква.
-Ако сте приключили с любовните си излияния, предлагам да тръгваме, преди да са приключили заседанието. - Шейн влезе в офиса на охраната и след малко излезе, носейки четири пистолета, които подаде на тийнейджърите. Авалон понечи да възрази, ала той го спря, преди дори да е започнал. - Само за самозащита. Ясно ли ви е? - Шейн се обърна и изгледа строго четиримата. - Ако някой стреля без мое разрешение, ще му счупя главата!
-Не бих била толкова сигурна... - подсмихна се Касиди. - Но да, разбрахме.
-В такъв случай да се омитаме. - Шейн и Авалон тръгнаха към изхода, а четиримата ги последваха.
Минута по-късно вече стояха на паркинга пред сградата.
-Всички ли са тук? - попита Шейн. - Добре, движете се заедно, не изоставайте. Ако видите нещо подозрително, веднага съобщете. Мъглата е много гъста и лесно ще се изгубим, освен ако не вървим близо един до друг.
-Ще имаме големи неприятности. - Саймън, също като Ребека, правеше това само, за да не остави Касиди и Иван сами. Понякога двамата наистина можеха да го изумят с прибързаните си решения, но в същото време именно това ги правеше такива, каквито са - силни, борбени и храбри. А той имаше нужда именно от такива хора до себе си.
Без да губят време, шестимата минаха през паркинга, покатериха се над портите и потеглиха по надолнището право към града, изгубвайки се в сивотата на мъглата.