Fall (BG) 🇧🇬

Глава 4

-Псст! Миличък, време е да ставаш. - гласът дойде като че ли от друго измерение. - Хайде, скъпи. Ставай.
Трой се размърда и отвори очи, напълно неподготвен за това, което се случи. В същия миг цяла кофа със студена вода се изля отгоре му и се плисна по теракота, заливайки столовете, масата и останалите мебели в близост. Трой изкрещя от уплаха и скочи от пода като ударен от гръм, а междувременно, все още държащ кофата в ръцете си, Джъстин се заливаше от смях и го сочеше с пръсти. Трой го гледаше не толкова с изненада в очите, колкото с гняв. Това още повече разсмя приятелят му.
-Еей, недей така, направих ти безплатна баня, трябва да си ми благодарен. - рече му той, ухилен до уши, след което метна кофата настрани. При сблъсъка на метала с плочките се образува силен дразнещ звук, който беше като бормашина за махмурлука, и Трой си запуши ушите. Когато ги отпуши, Джъстин още се смееше.
-Много ли ти е смешно, тъпако?! - извика той гневно. - По дяволите, Джъстин, мъртъв си! Кълна се, ще те убия!
-Не е ли по-добре първо да се подсушиш? - ухили се приятелят му. - Или вече ти измръзна патката?
Трой стисна зъби и сви ръцете си в юмрук, затвори очи и започна да отброява бавно от едно до десет. Така най-добре овладяваше гнева си. През това време Джъстин грабна тениската му от дивана и му я подаде:
-Ето, да се облечеш, че да не настинеш.
Трой веднага долови шеговитата нотка в тона му, както и лукавия поглед, и това още повече го ядоса. Той бутна приятеля си в гърдите и се запъти към банята:
-Първо ще си взема душ. Задник.
-Не се сърди, ве, беше просто шега! - извика подире му Джъстин, ала Трой вече бе затворил вратата. Тогава отново го напуши смях и той се хвана за облегалката на дивана, за да не загуби равновесие. След това огледа стаята си и въздъхна. Беше пълна кочина. Повече от обикновено. Двамата с Трой стояха до късно на дивана, ядоха снаксове и гледаха филми. По едно време Джъстин предложи да разнообразят менюто и извади каса бира от хладилника. И двамата обърнаха по пет-шест кутийки, след което заспаха на пода пияни и без фланелки. Не им се случваше за пръв път.
Докато Джъстин привеждаше стаята в долу-горе приличен вид, Трой стоеше замислен под душа, опрян на стената, оставяйки топлата вода да отмие потта и мръсотията от тялото му. Мислеше си за предстоящия ден. Чакаше го от толкова време. Не само той, а и цялото му семейство. Това включваше и Джъстин. На моменти приятелят му можеше да го изкарва от нерви както никой друг, но това не променяше факта, че му бе изключително скъп. Трой се замисли за баща си и при това на лицето му се появи усмивка. Не го бе виждал от седмици. Липсваше му, на него, на сестра му и на останалите от семейството. Работата му никак не беше лека, преуморяваше се, а когато се прибереше, искаше да си почива и да прекарва време със семейството си. Трой реши да мисли за нещо друго. Веднага му се прищя да не го бе правил, защото в съзнанието му отново изплува болната му тема - Джейн. Той въздъхна и спря душа. Минаваше ли изобщо ден, в който да не помисли за нея поне веднъж, дори за секунда? Определено не. Трой се опаса с бялата хавлия, окачена на закачалката, и излезе от банята. Джъстин раздигаше използваните чаши и чинии и ги стоварваше в мивката. Когато го видя му кимна:
-Сигурно знаеш, че тук нямаш чисти дрехи.
-Знам. Ще ми се да бе помислил за това, преди да излееш тази ледена вода отгоре ми. - Трой го изгледа студено, махна хавлията си и започна да се подсушава. - Наистина ли смяташе, че ще ми е забавно, алкохолът още ли ти държи от снощи?
-Хайде де. - ухили се Джъстин. - Стига си хленчил като някъв ревльо, просто се пошегувах.
-Ти и странното ти извратено чувство за хумор. - въздъхна Трой, докато си обуваше долните гащи. Когато посегна към чорапите, спря и се замисли. По лицето му пробяга лека усмивка. Стана само за секунда, но Джъстин я долови и отново се ухили:
-Ето, виждаш ли, и на теб ти е смешно.
-Напротив. - възрази Трой и си нахлузи панталоните. - Добре де, съвсем малко. - призна си той. Гневът му идваше и си отиваше. Сигурно именно това беше мотивирало Джъстин за тъпата шега.
-Така те искам. - приятелят му го потупа по рамото и се запъти към леглото. Облече си тениската и погледна часовника си. - Единайсет часът е, по-добре да побързаме.
-За какво? - не разбра Трой.
-Вярно, забравих да ти кажа. Докато беше в банята, сестра ти се обади. Каза, че баща ти е подранил, щял да си дойде към един часът. Майка ти искала помощ в готвенето.
-Тогава да не я караме да чака. - Трой кимна, облече си фланелката и двамата излязоха от апартамента, като Джъстин заключи зад себе си.
От малък обичаше да гледа през прозореца, когато се вози. Не този отпред, а страничния. Съсредоточаваше вниманието си върху света навън и по този начин пътуването минаваше много по-бързо. Правеше го и сега, макар и къщата му да бе на по-малко от километър.
-Почти стигнахме. - отбеляза Джъстин, докато завиваше наляво през пешеходната пътека. - Какво си се загледал?
Трой сви рамене.
-Какво друго да правя?
-Знам ли. Да кажеш как вървят нещата със знаеш кого. - Джъстин бръкна в жабката и си сложи слънчевите очила. - Каза ли й вече?
-Не е твоя работа. - отряза го Трой.
-Човече, просто питам, не е нужно да ми се репчиш.
-Защо, да не би да нараних чувствата ти? Прости ми ако е така, ужасно ще се разкайвам. - изгледа го Трой с насмешка. Джъстин се подсмихна и погали с длан гъстата си брада, като не отделяше очи от пътя.
-Знаеш, че рано или късно трябва да й кажеш, нали? Съветвам те да е рано, преди в живота й да се появи някой лигав мухльо и да заплени сърцето й, както става обикновено по филмите.
-Нека говорим за друго. - Трой преглътна буцата, заседнала в гърлото му, и се отпусна на седалката. - Гледай да не се напиеш пред брат ми довечера.
Джъстин сбърчи вежди и го изгледа учудено.
-Защо не? Адам ме познава откакто се помни, знае колко готин пич съм. Пък и няма да му е за първи път.
-Той е на дванайсет. - припомни му Трой и го изгледа с укор. - Още е дете и лесно се впечатлява. Последният път, когато те видя пиян, се страхуваше от теб в продължение на седмици, забрави ли? И как няма, след като така жестоко преби онзи в заведението.
-Оня беше мухльо! - оправда се Джъстин. - Заяждаше се с мен и ти го знаеш, беше там, всички бяхте!
-И нямаше никакъв друг начин да се спогодите, освен да го събориш на земята и да му разбиеш носа и устата и да му изкъртиш един зъб? - рече Трой, вече раздразнен. - Тогава Адам те видя в най-лошата ти светлина и още не му е минало напълно.
-Нищо му няма. - махна с ръка Джъстин. - Трябва да се научи от малък, че с такива типове това е единственото решение.
-Било единственото решение. - измърмори Трой и се извърна към него. - Нека те питам нещо, какво щеше да стане, ако онзи в бара се окажеше по-силен от теб? Ами ако той пребиеше теб, а не обратното?
-Кога се е случвало подобно нещо? - изгледа го насмешливо Джъстин, след което отново прикова вниманието си върху пътя. - Знаеш с какви типове съм се сбивал, от дребни отрепки като Джош Нелсън до грамадни горили като Натаниел Стронг, на който самото му име означава „силен". А кой спечели?
-Ти. - призна Трой. - Но това не значи, че винаги ще е така. Ами случая с Джейми Никълсън?
-Можех да го победя, просто го подцених. - защити се Джъстин. - Знаеш, че можех.
-Не ме слушаш. - подразни се приятелят му. - Просто искам да внимаваш. Знам, че си силен, физически и психически. Казвал съм ти го десетки, ако не и стотици пъти, ти си най-силният човек, когото познавам. Именно ти си този, който научи мен и Касиди да се бием, само дето със сестра ми се справи по-добре. - двамата се засмяха, а междувременно Джъстин паркира колата пред къщата им и изключи двигателя. - Мисълта ми е, че искам да си по-бдителен. За твое добро. А и не искам брат ми да те вижда така отново. Дай ми думата си, че довечера ще си знаеш мярката.
На Джъстин му стана драго от милите думи, макар да не позволи на приятеля си да види израза му на задоволство. Вместо това кимна и го потупа по рамото:
-Честна скаутска. А сега да вървим.
Двамата излязоха от колата, Джъстин я заключи и се запътиха към входната врата. Избърсаха си обувките на стелката и Трой се закани да почука, но някой го изпревари и отвори. Беше Саймън Кук, приятелят на Касиди. Двамата едва не се сблъскаха.
-Оу! - Трой се дръпна встрани, давайки му път да мине. - Полека, приятел... Чакай, ти как... Какво правиш тук?
-С Иван решихме да изненадаме Ди. - отвърна Саймън. - Дойдохме преди няколко часа.
-Много хубаво. - намеси се Джъстин и се обърна към Трой. - Коя, по дяволите, е Ди?
-Кас. - отвърна той. - Всички наричат сестра ми различно.
Двамата влязоха, затваряйки вратата зад себе си.
-Я виж ти, блудните синове се завърнаха! - още от прага ги посрещна топлата усмивка на Саманта Джоунс, способна да оправи всяко настроение. - Приготвих всичко, на вас оставям да се заемете със свинските пържоли, баща ти направо ги обожава. - каза тя на сина си. - Джъстин, благодаря ти, че дойде.
-Удоволствието е мое. - отвърна Джъстин и я дари с усмивка. - Винаги за г-н Джоунс.
Чула познатите гласове на брат си и приятеля му от долния етаж, Касиди побърза да си измие ръцете, излезе от тоалетната и тръгна надолу по стълбите.
-Добър ден! - Иван се надигна от стола си зад барплота и подаде ръка на Джъстин. - Приятно ми е да се запознаем. Аз съм Иван.
-Джъстин. - двамата се ръкостискаха и Джъстин се настани до него. Иван се здрависа и с Трой, въпреки че вече се познаваха от деня, в който семейството му бяха отишли до Даунлайт, за да запишат Касиди в новото училище.
-Явно няма нужда да ви запознавам. - обърнаха се и видяха Касиди, застанала до стълбите. Русото момиче се усмихна и се втурна, за да прегърне брат си. - Я ела тук!
Той я пое в прегръдките си и също се усмихна широко.
-Нямаше ме само един ден, толкова ли съм ти липсвал?
-Не, просто съм в добро настроение. - рече тя и се настани на единия стол. - Вече нямам търпение да ви видя как готвите.
-Къде отиде другият ти приятел? - попита я брат й. - Почти се сблъскахме на входа, беше се устремил нанякъде.
-Към магазина, пратих го за зеленчуци. - обади се Саманта, която чак сега приключваше с работата в кухнята и се настаняваше на стола. - Вие сте на ход, момчета, аз се скапах. Цяла сутрин съм на крак.
-Разчитайте на нас. - Джъстин раздвижи рамене и заобиколи плота, грабвайки чука. - Аз ще начукам пържолите...
-Но по-внимателно. - предупреди го Саманта и го изгледа сериозно. - Знай си силата, последния път така начука едната пържола, че я направи плоска като разпльокано яйце.
В стаята избухна смях, а същевременно най-младият член на семейство Джоунс тъкмо се бе събудил и слизаше по стълбите.
-Адам! - Касиди стана от стола си и се запъти към брат си. - Добре, че стана, вече смятах да идвам да те събуждам. Татко ще се прибере след час-два, трябва да сме готови.
-Аз съм готов. - кимна момчето и погледна към брат си и Джъстин. - Те ли ще готвят?
-Само пържолите. Идвай да ги гледаме какво ще измайсторят. - Касиди му отстъпи стола си и отиде да помага на готвачите с каквото може.
Два часа по-късно всичко беше готово. Салатата беше приготвена и украсена, пържолите - опечени и мариновани, а трапезата - наредена. Всички чакаха със затаен дъх, скрити по местата си. Когато най-после се звънна на вратата, Саманта направи знак на младежите да мълчат и се запъти усмихната към вратата. Когато отвори, съпругът й я очакваше на прага със същата заразна широка усмивка, с каквато го помнеше, когато бе тръгнал преди няколко седмици.
-Сам! - Даниел не искаше да чака и секунда повече, грабна жена си в прегръдките си и я притисна силно към себе си, заравяйки лице в дългата й светлокестенява коса. - Колко ми липсваше!
-И ти ми липсваше, скъпи, добре дошъл! - рече му тя и го пусна, правейки му път да мине. - Всички те очакват.
Той я прегърна през рамо и двамата пристъпиха прага. Даниел се огледа из стаята и първото, което му направи впечатление, бе идеално приготвената трапеза. Масата беше постлана с любимата им бяла покривка, която бе купил на жена си като подарък за Коледа миналата година.
-Леле! - ахна той. - Сам, нямам думи, това е... зашеметяващо. Много си се постарала! - наведе се и я целуна, след което се приближи до трапезата. Внезапно долови движение с периферното си зрение и се обърна - беше фикусът. Саманта се ухили и въздъхна:
-Забога, Саймън...
В този момент всички наизскачаха от скривалищата си - Саймън иззад фикуса, Иван и Адам от горния етаж, Джъстин зад плота, Трой и Касиди от гардероба, и извикаха в хор:
-Добре дошъл!
Даниел очакваше съпругата му да е приготвила специален обяд, но определено не беше подготвен за това. На лицето му се изписа искрена усмивка, която не можа да свали през следващите няколко минути.
-Деца, забога, не беше нужно...
-Я млъквай! - Касиди не го остави да се доизкаже, хвърли се на врата му и го нацелува. - Знаеш ли от колко време те чакаме, бунак такъв!
-Знам, момичето ми. - баща й я притисна към себе си и на свой ред я обсипа с целувки. - И вие ми липсвахте страшно много. Постоянно мислех за вас.
Когато сестра му се отдръпна, Трой на свой ред се приближи и прегърна баща си.
-Липсваше ми, татко. - рече той. Даниел се усмихна и го потупа по гърба, след това му разроши косата - нещо, което правеше още откакто първородният му син се бе появил на бял свят, и го целуна по челото.
-И ти ми липсваше, момчето ми. Всички ми липсвахте.
След като Даниел прегърна и поздрави и останалите, всички се настаниха край отрупаната със салати, мезета и предястия маса.
-Ммм! - Даниел не можа да скрие неописуемата наслада, която изпита при вкусването на пържолите. - Любимото ми! Разкошно е. Само двама души ги приготвят така, че буквално да ми потекат лигите. - той смигна на Трой и Джъстин, които седяха на другия край на масата.
-Разкри ни. - призна големият му син и облиза устни. - И мама не ги прави зле.
-Благодаря ти, миличък, но всички знаем, че това не е вярно. - призна си Саманта и в стаята избухна нова вълна от заразен смях. - Еми така е, моите са по-безвкусни и от пластелин. Не знам защо все става така.
-За сметка на това ти приготви всичко останало. - припромни й дъщеря й. - Мезетата, салатите, всичко е разкошно. - тя се обърна към баща си. - Мама е на крак от сутринта.
-Обзалагам се. - Даниел се пресегна и хвана съпругата си за ръката, после извърна поглед към Трой. - Нещо ново около теб, шампионе?
-В интерес на истината, да. - кимна синът му и отпи глътка от портокаловия сок. - С Джъстин, Джейн и Зара ще ходим на екскурзия другия месец. В Даунлайт.
Касиди и Саманта се извърнаха въпросително към него.
-Това пък кога се случи? - попита сестра му.
-Исках да изчакам татко да си дойде, за да ви кажа. - отвърна Трой. - Ще ходим другия месец, на 17 септември. Кас, ти вече ще си започнала училище там, ще отделя от времето си, за да дойда да се видим.
-И какво ще правите там? - обади се майка му. - За колко дни ще останете?
-Една нощувка. - намеси се Джъстин.
-Ще разгледаме забележителностите. - пое думата Трой. - Като паметника на Максуел Кинг, основателят на училището на Кас. Намира се на върха на планината, ще се наложи да вървим пеша близо час.
-Честно казано, не мога да си представя Зара да издържи и пет минути сред природата. - отбеляза с насмешка Джъстин. - Ще се оплаква през целия път догоре.
-И ти... попита ли някого, преди да вземеш това си решение? - Даниел изгледа изпитателно сина си. - Или просто така си го реши спонтанно, както обикновено?
Внезапно на масата настана неловко мълчание. Трой сведе глава виновно и погледна към Джъстин с крайчеца на окото си. Приятелят му мълчеше и от своя страна гледаше него. Саманта и Касиди отместваха поглед ту към Трой, ту към баща му.
-Това няма да завърши добре. - измърмори под носа си Касиди и се обърна към по-малкия си брат, който седеше до нея: - Адам, защо не се качиш горе? Аз ще дойда с теб, трябва да отида до тоалетната.
-Искам да остана. - възрази брат й, но тя го изгледа настоятелно и му даде знак незабавно да се качва. Адам въздъхна, стана от мястото си, погледна мълчаливо към баща си и се запъти нагоре. Сестра му го последва, като повика със себе си и Иван и Саймън. Докато се качваше по стълбите, погледна Трой и срещна погледа му. Неспособна да направи нещо, тя само му кимна и му даде знак да се държи, след което се качи на втория етаж. Даниел се размърда на стола си.
-Нямаше нужда да се изнасят, просто завързвам разговор. - отправи нов осъдителен поглед към сина си и продължи: - По мълчанието ти разбирам, че не си поискал разрешение от никого.
-Татко, на двайсет и две съм... - Трой понечи да се защити, но баща му го прекърна, стоварвайки юмрука си върху масата.
-Пак ли ще водим същия разговор, момче?! - в очите му играеха гневни пламъчета. - Забрави ли какво стана преди две години? Забрави ли какво ми обеща тогава?
-Дан! - Саманта реши, че е крайно време да се намеси. - Достатъчно крясъци, той те разбра. Само до Даунлайт е, градът е на по-малко от час път.
-Въпросът не е в това, Саманта, и ти го знаеш! - мъжът й отново се обърна към Трой. - Това може да е клише, но все пак ще го кажа: докато живееш в тази къща, ще изпълняваш моите заръки, а както виждам, все още си нямаш свое жилище.
-Защото ти отказваш да ми помогнеш с наема. - рече Трой. - Нека не се караме точно...
-Не ти помагам с наема - прецеди през зъби баща му, - защото искам сам да си изкараш нужните пари. Допреди няколко седмици работи в бара, вярно, на минимална заплата, но това пак са си пари. Защо, забога, напусна?
Джъстин опита да се намеси:
-Господин Джоунс...
-Не се намесвай, Джъстин! - отряза го Даниел и погледна сина си. - Лекциите ти започват чак в края на септември, дотогава можеше да получиш още три заплати! Но побърза да напуснеш, защо? За да починеш, нали? Имам новина, момчето ми, времето ти за почивка свърши! Ясно? Свърши в мига, в който се дипломира преди четири години! Отсега нататък започва истинския живот, онова, за което искам да подготвя и трима ви!
-Откъде тръгнахме и докъде стигнахме! - обади се Саманта. - Стана ясно, че обядът няма да го бъде, поне ми направете услуга и прекратете този нелеп спор от сега, преди да е станало късно.
-На твоите години бях създал семейство! - Даниел игнорира думите й. - Бях женен и вече имах едно родено дете - теб. А ти какво? Дори нямаш смелостта да кажеш на онази никаквица, че я харесваш...
Чашата преля. Трой го изгледа гневно и сви юмрук. Преди да направи каквото и да било обаче, от другия край на стаята се чу крясък:
-Достатъчно!
Всички се обърнаха в посока. Касиди слезе по стълбите и се запъти към тях.
-Какво ти става?! - обърна се тя към баща си. - Ума ли си загуби?
-Каси... - майка й се опита да я спре, за да не направи някоя глупост, но дъщеря й й даде знак да мълчи:
-Не, мамо, не! Това беше върхът на сладоледа! - тя отново погледна Даниел и поклати глава. - Досега никога не си бил такъв, човек би помислил, че си пиян. Щеше да е за предпочитане.
-Касиди Джоунс, веднага си върви в стаята! - извика й той и понечи да се изправи. Внезапен прилив на ярост я накара да го блъсне обратно на стола. Джъстин и брат й се опулиха насреща й.
-Или какво?! - извика тя. - Значи ние станахме рано и се изтрепихме, за да ти направим идеалния обяд - мезета, салати, дори проклетите свински пържоли на скара, от които вече ми се повръща, а ти ни се отплащаш така - като вдигаш поредния скандал, и то на кого? Разбира се, че на брат ми, на кой друг? Човекът, който се трепеше от учене и четене, докато не завърши с пълно 6 в дванайсти клас, само и само да ти се начеше крастата, а след това работи цяла година, за да си помогне с изплащането на наем в бъдещето, за който ти упорито отказваше и още отказваш да му помогнеш, все едно е някакъв чужд човек, а не собственият ти син! И сега реши да отиде на една екскурзия с приятелите си, а ти му мрънкаш за грешка, която първо, че стана преди цели две шибани години, и второ, че вината изобщо не беше негова! А какво ще стане, когато се изнесе, а? Аз ли ще заема мястото му, на мен ли ще крещиш така?
-Замълчи! - гласът на баща й прогърмя из цялата къща. Твърдо уверена в себе си, дъщеря му пристъпи напред и го погледна в очите.
-Майната ти! - рече тя, след което се запъти към стаята си. В помещението настана неловка тишина. Даниел се изправи от мястото си и изгледа изпитателно двамата младежи, които все още стояха на масата, сетне се качи на горния етаж, запътвайки се към спалнята. Саманта, която бе станала безмълвен свидетел на тази неприятна сцена, остави чиниите в мивката и го последва, като преди това мина зад стола на сина си, наведе се и го целуна по главата.
-Съжалявам за това, скъпи. Утре пак ще говорим, всичко ще се оправи. - увери го тя и тръгна към стълбите.
Когато двамата се увериха, че са сами, Трой вплете пръстите на ръцете си, подпря лактите си на масата и въздъхна. В стаята бе настанала пълна тишина, като се изключеше бученето на печката, което по принцип му действаше отпускащо, но сега му пилеше нервите. Ръцете и краката му трепереха, усещаше буца, заседнала в гърлото му. Целият беше плувнал в пот. В следващия миг усети ръка, която го стисна за рамото.
-Съжалявам, братле. - в такива моменти гласът на Джъстин бе едно от малкото неща, които можеха да му вдъхнат кураж. - Исках да направя нещо, трябваше да се намеся... Но изтръпнах, когато баща ти се развика така внезапно. Принципно не се плаша лесно, не знам защо сега...
-Джъстин, няма проблем. Не ти се сърдя.
-А трябва. - приятелят му поклати глава. - Трябваше да се застъпя за теб. Ти винаги го правиш за мен.
Трой се изправи на стола си и го погледна.
-И ти винаги го правиш за мен. Винаги си ме защитавал. - припомни му той. - Знаеш какъв бях и какъв съм все още. Когато някой в училище се дразнеше с мен, не бях способен да отвърна, парализирах се и ги оставях да правят с мен каквото си поискат. Подиграваха ми се, унижаваха ме, някои дори се канеха да ме бият... Ти винаги се впускаше да ме защитаваш. Сби се с онази горила Натаниел Стронг именно заради мен, защото ме тормозеше в продължение на седмици. Не ми дължиш нищо.
Джъстин кимна и го потупа по гърба. След малко стана и си взе якето от закачалката.
-Ще се оправиш ли тук? - попита го. - Можеш да преспиш при мен, няма да е проблем.
-Знам, приятел. - кимна Трой. - Но ще остана тук. Искам да поговоря с Кас. Какво ще кажеш утре да изведем Джейн и Зара на кино?
Джъстин повдигна рамене, докато си обличаше якето.
-Стига да искат, аз съм навит.
Трой кимна, изпрати го и заключи вратата. Въздъхна и се запъти нерешително към стълбите с надеждата да не среща никого по пътя.
...
-Защо баща ти се държи така? - попита я Саймън, когато Касиди влезе и заключи.
-Защото е мухльо! - отвърна тя ядосано, докато проверяваше съобщенията на телефона си. Щом свърши, го хвърли на леглото си и се излегна върху матрака. Момчетата се бяха настанили удобно в двете кресла, разположени в два от ъглите на стаята.
-Ще ни разкажеш ли малко повече - заинтересува се Иван, - или си твърде бясна?
Тя се обърна към него и го изгледа с укор, след което се изправи в седнало положение и скръсти ръце.
-Случи се по-миналата година. - започна тя. - Трой и приятелите му щяха да остават с преспиване в имението на леля ни Хилда в Даунлайт. Тогава, както знаете, още не учех там, но бях чувала колко голям и хубав е градът и исках да отида повече от всичко. Накрая убедих брат ми да ме вземе. Разбира се, баща ми щеше да е против, затова му казах, че ще преспа у приятелка, а аз всъщност нямах такава. Както и да е, отидохме в Даунлайт, настанихме се по стаите си и всичко вървеше добре... докато едното момиче - Зара Смит, не предложи да отидем на бар. Съгласихме се и отидохме. Както сами се досещате, късно вечер там се събираха всякакви пияници. По едно време станах и отидох до тоалетната. Когато излязох от кабинката, пред мен стоеше едър мъж с брада като на поп. - Касиди млъкна и погледна несигурно двамата си приятели. - Още от мига, в който го зърнах, знаех, че ще си имам неприятности. - продължи тя.
-Да не се опита да... - Саймън преглътна тежко, неспособен да изрече това, което бе изникнало в ума му. - Да те...
-Да. - потвърди Касиди. - И щеше... Каза ми: „Какво ти става, малката, изглеждаш сякаш си видяла призрак. Няма от какво да се боиш." Тонът, с който го каза обаче, подсказваше обратното. Беше мъртвопиян, залиташе наляво-надясно, докато се приближаваше към мен. Коридорът беше твърде тесен, нямаше как да му се изплъзна. Опитах, но в следващия миг ръката му ме сграбчи за гърлото и ме метна с всичка сила на пода. Ударих си главата... Ето тук. - Касиди разкри няколко кичура от косата си и им показа. Двете момчета веднага забелязаха белега на главата й. Иван поклати глава.
-Това сигурно е боляло.
Тя кимна.
-Да, доста и в продължение на дни. Но физическата болка беше нищо в сравнение с ужаса, който изпитах тогава. Бях четиринайсетгодишна, не че сега като съм на шестнайсет няма да се уплаша, но поне вече мога да се защитавам. Именно онзи случай бе причината да помоля приятелят на Трой - Джъстин, да ме научи да се бия. Както и да е, онзи варвар ме захвърли на пода като някакъв боклук, разкопча си колана и започна да си сваля панталоните. Когато го видях, започнах да пищя, ала той ми запуши устата с ръка. Не можех да издам нито звук. Вече мислих, че всичко е свършило, нямах сили да се съпротивлявам... И точно, когато се оставих в ръцете му и се предадох... - на лицето й пробягна усмивка. - Някой го издърпа от мен. Легнала и неспособна да се изправя, аз само надигнах глава, за да видя какво е станало. Трой беше дошъл. Беше го повалил на земята и го риташе с всичка сила. Никога не го бях виждала толкова бесен и яростен. Адреналинът го бе заредил с невероятна сила. За съжаление, онова изчадие се оказа по-силно. Когато Трой посегна, за да го ритне за пореден път, онзи го хвана за крака и с един замах го повали на земята. Застана отгоре му и започна да го налага с юмруци. Ръката му беше огромна, не мога да си представя каква болка е изпитвал брат ми тогава. Онзи го удари три-четири пъти и щеше да продължи, ако Джъстин не бе дошъл и не се бе намесил. Него вече онзи не можа да го победи. Джъстин го грабна за косата и метна цялото му туловище в другия кряй на коридора. Отрепката понечи да отвърне, успя да го удари веднъж и да му разкървави устата, ала Джъстин беше по-силен. Нокаутира го с два удара право в лицето, като с първия му счупи носа. Беше като сцена от някой екшън филм. - Касиди направи пауза и погледна приятелите си, като се опита да разчете по погледите им какво си мислят.
-И? - пришпори я Иван. - Какво стана после, ти беше ли добре? Досега не си разказвала тази история.
-Защото не е ставало на въпрос. - сви рамене тя. - Както и да е, Джейн и Зара - момичетата от групата им, дойдоха. Джейн изпищя, когато зърна Трой окървавен - тя е с по-лабилна психика. Джъстин се приближи, подаде ми ръка и ми помогна да се изправя, след което ме прегърна през рамо и ме съпроводи до колата. Каза ми да изчакам там. След малко се върна, крепейки брат ми, а момичетата го следваха. Помня всичко кристално ясно. Бях толкова разочарована от себе си и от факта, че не можах да се защитя и Трой пострада заради мен.
-Вината не е била твоя. - Иван се пресегна и я хвана за рамото. - Била си четиринайсетгодишно момиче, а онзи педофил е бил сигурно над трийсет-четиресет години.
-Но аз бях тази, която умоляваше Трой да отиде с тях. Те бяха на по двайсет години, нямах място при тях. Пък и още не съм стигнала до най-лошата част. - тя преглътна и сведе глава виновно. - Отидохме до болницата, за да прегледат брат ми. Един от докторите беше семеен приятел и настоя той да го прегледа. Каза, че няма нищо счупено и че Трой ще бъде добре. Също така вметна, че вече е накарал медицинската сестра да звънне у дома и да уведоми родителите ни за инцидента. Когато чух това, цялата настръхнах. Знаех, че ако баща ми разбере, че съм отишла с тях без да искам разрешение, ще ме накаже за много дълго време. За мой късмет, сестрата го бе уведомила само за състоянието на Трой и бе пропуснала да ме спомене. Когато разбрахме това, Трой се обърна към мен и Джъстин и го помоли да ме закара до Уайттаун, за да не разбере баща ми, че съм го излъгала. Първоначално упорствах и исках да остана с него, но той заяви, че няма да допусне и двамата да изгорим. - тя направи кратка пауза. - Съгласих се. Аз и момичетата отидохме с Джъстин в колата, отбихме се през имението на леля, за да си оправим багажа, и потеглихме към вкъщи, докато той стоеше в болницата сам. За останалата част чух от него. Когато баща ми отишъл в Даунлайт, с докторът се разбрали и той изписал Трой от болницата. По пътя на връщане двамата имали жесток скандал. Татко му се е карал за сбиването, обвинил го, че се е напил, а всъщност Трой почти не бе близнал алкохол нея вечер. Така и не разбра за ролята, която аз изиграх и че всъщност аз бях причината всичко това да стане. Все още не знае. - Касиди стана от леглото и опря гръб в парното, поглеждайки към двете момчета. - Брат ми пое цялата вина върху плещите си. Не му беше за първи път. Винаги е защитавал мен и Адам, а татко и до ден днешен продължава да го смъмря за неща, за които ние сме виновни. Не чувствам Трой като свой брат. - тя погледна през прозореца, като едва смогна да задържи влагата в очите си. - Той ми е като втори баща.
Трогнати от историята и неспособни да кажат каквото и да било, Иван и Саймън се спогледаха. Станаха, отидоха при приятелката си и я прегърнаха. Тя постави глава на раменете им и също ги прегърна, затваряйки очи.
Почука се на вратата и тя първа се отдели от груповата прегръдка. В следващия миг Трой открехна вратата и подаде главата си през цепнатината.
-Кас, може ли да поговорим насаме? - попита той. Сестра му не се поколеба и излезе, затваряйки вратата след себе си. Двамата с Трой слязоха на долния етаж и седнаха на масата. Последваха няколко дълги секунди, в които никой от тях не каза нищо. Брат й пръв пое думата:
-Не беше нужно да го правиш.
-Напротив. - възрази тя. - Това продължава години наред, не знам как го издържаш. Как не ти писна да си патиш заради мен и Адам, заради нашите грешки?
-Аз съм ти брат. - той се усмихна и я хвана за рамото. - Обичам те повече от всичко, Кас, и Адам също. Винаги ще ви предпазвам, когато мога. Не искам да се чувстваш длъжна да правиш същото, аз съм по-големият, мой дълг е да се грижа за теб...
-Не, не е. - Касиди поклати глава. - Това е техен дълг. На мама и татко. Ти си само шест години по-голям от мен. И вече трета година плащаш цената за случилото се в Даунлайт. Това ме съсипва, Трой, съсипва ме емоционално. Всеки път, когато зърна отражението си в огледалото, виждам онова изплашено четиринайсетгодишно момиченце, което не знаеше къде му е мястото и което щяха да изнасилят в тоалетната на долнопробен бар, ако не се беше появил ти. Не стигаше това, ами после пое цялата вина върху плещите си. Време е да кажем на татко истината и ще го направя още днес.
Тя понечи да стане, но той я стисна за ръката й я придърпа обратно на стола й.
-Какво ще постигнеш? - попита я. - Изминаха две години, сестричке, нищо няма да се промени.
-О, ще се промени и ти го знаеш. - тя го погледна право в очите. - Няма да му позволя да потъпква достойнството ти нито ден повече. Ако ще се мръщи и кара на някого, нека поне да е на истинския виновник. Ти си на двадесет и две, не може да ти прави ултиматуми и да те принуждава да му искаш разрешение всеки път щом ходиш някъде. Аз съм на шестнайсет, ще го преодолея, вече съм по-силна.
-Знам, че си. - Трой се усмихна и придърпа сестра си в обятията си. - Ти си много по-силна от мен.
-Наясно съм. - пошегува се тя и го перна зад тила. - Хайде, да се качваме. Ще му кажем истината двамата заедно. Пред мама. Трябва да сме цялото семейство.
Брат й кимна и се изправи от стола, после двамата тръгнаха нагоре по стълбите, запътвайки се към спалнята на родителите си. След две години отлагане, Касиди за пръв път се чувстваше толкова решителна. Най-после беше готова за този разговор и нямаше да го отлага нито ден повече.

_________

Това беше краят на тази глава. Ако историята ви харесва, може да гласувате или коментирате. Лек ден! ❤