『Please stop』

¦52¦

-Прав си. Няма да е добре да го притискаме.-съгласи се Хендери и въздъхна.-Е, аз ще те оставям сега.

-До после, Хендери.

-До после, Джехьон.

Двамата се разделиха, като всеки тръгна в противоположната посока на другия. Хендери извади телефона си и първото нещо, което направи бе да пише на Кун и да го пита дали УинУин си беше в стаята. Когато не получи никакъв отговор, реши да звънне на съквартиранта си.

-Кажи бързо, кретен!-изръмжа му от другата страна на слушалка русокосият, което го накара да извърти с досада очи.-Знаеш ли, че поначало щом не ти вдигам, значи съм зает или имам по-важна работа от това да говоря с теб?!

-О, Кун, колко си мил само!-възкликна иронично той и извъртя очи с досада.-Сега става ли да ми кажеш дали гаджето ти е в стаята си? Ще ми трябва малко помощ от него.

-Имаш нужда от помощ от Сиченг? Не се шегуваш нали?

-Не, не се шегувам. Трябва ми да намеря ключовете на Джехьон за колата му.

-Защо ти са ключовете на Джехьон? Какво ще правиш с колата му?

-Ще я изведа малко на разходка и без това той не я е карал от доста време.

-Само за това ли?

-Не. Ще ходя заедно с ЯнгЯнг да покараме. Ще го изпитвам.

-ЯнгЯнг ли? Този, с когото се съревноваваш за Шяоджун? Ти да не си си ударил главата някъде случайно?

 -Добре съм си, спокойно.-засмя се чернокосият и най-после успя да излезе от сградата на университета.-Сега ще ми кажеш ли дали Сиченг си е в стаята?

-Да, в стаята си е. Ще го предупредя, че ще го посетиш.

-Добре, благодаря ти. Чао засега.

-Чао и внимавай с това момче, Хендери. Имам чувството, че нещо ще се случи между вас и не знам дали ще е нещо хубаво или нещо лошо.

-Спокойно, нищо лошо няма да се случи. Гарантирам ти.

След като каза това, Хендери затвори на най-добрият си приятел и се насочи към общежитието.

°•°•°•°•°•°•°•°

Хендери най-после стигна общежитието и побърза да влезе вътре, за да може да се качи горе при стаята на Сиченг и Джехьон. Наближаваше време скоро да се срещне с Янг, така че му се налагаше да побърза. Не искаше да изпусне по-малкия и без това имаше усещането, че другия бе взел на шега предложението му. И именно за това се налагаше да е по-рано в университета, за да може да го хване.

Вече пред стаята на гаджето на съквартиранта си, той почука три пъти по вратата и зачака УинУин да дойде и да му отвори вратата. След някъде три или пет минути вратата се отвори, разкривайки съненият Сиченг, който едва успяваше да държи очите си отворени.

-Как може всички да сте толкова гадни с мен.-измрънка тъжно брюнетът и му направи място да влезе вътре.-Един свободен ден имам, в който нито лекции имам, нито трябва да уча по някои предмет или поне не го правя, а вие ще ме притесните! Защо не искате да спя, хора!?

-Съжалявам, Сиченг.-чернокосото момче влезе вътре и започна да се оглежда за място, където може би щяха да седят ключовете за колата на Джехьон.-Ще ми кажеш ли къде седят ключовете за колата на Джехьон? Не знам дали Кун ти каза, но Джехьон ми я даде за малко днес.

-Да, Кун ми каза.-каза Уин и след няколко секунди от устните му се отдели сънлива прозявка, която той прикри с дясната си ръка.-Седят на бюрото му в малката плетена кошница. Ако не са там, провери в първото чекмедже на бюрото от ляво. 

Брюнетът отново се мушна под завивките на леглото си и обърна гръб на другото момче, започвайки отново да заспива.

-На излизане затвори вратата, ако обичаш.-каза той и се унесе в сладък сън.

-Добре.-кимна му Хендери, поклащайки леко глава, като в същото време се и усмихваше.

Той се приближи до бюрото на лилавокосото момче и започна да го оглежда за някаква малка кошница. Щом я намери, се усмихна, защото веднага видя и ключовете за колата. Радваше се, че не му се налагаше да рови из чекмеджетата. Не знаеше какво друго освен ключовете можеше да намери вътре, а и не искаше да разбира. Беше му много добре, като не влизаше в личното пространство на съквартиранта на Сиченг.

Обърна се и се насочи към вратата, излизайки от стаята. Както бе обещал на другия китаец, затвори хубаво вратата след себе си и се отправи към стълбището. Ходеше бързо, надявайки се да не закъснее.

°•°•°•°•°•°•°•°
❤️❤️❤️