Смъртоносна

~*' 45 '*~

Потеглихме рано сутринта на следващия ден. Градът  бе смълчан и мрачен, забулен от плътна сива мъгла, която носеше след себе си миризмата на дим и въглища. Облечени в новите ни дрехи за прикритие и наметнати с тежките ни наметала, ние бързо се сляхме с мъглата и без да привлечем каквото и да е внимание, напуснахме града. Започнахме бавно да се изкачваме по малката камъниста пътека, която скоро щеше да ни отведе в стръмистия планински проход. В подножието на полегатата планина студа вече бе започнал да хапе пръстите и лицето ми, а във въздуха се носеше миризма на сняг. Около нас цареше тишина, прекъсвана само от крясъците на някоя птица и от тропота на конски купита.

Водих нашата малка групичка, недоволна колко неудобно ми беше да яздя Ракаса с тази ужасна рокля. Вървяхме в мълчание в редица, като най-последен вървеше Томас, винаги пазещ гърба на сестра си. Касия дремеше на коня си и при всяко по-силно поклашане промърморяше нещо несвързано под нос. Хино от друга страна бе свъсил чело и непрекъсното поглеждаше недоволно към дрехите си.

Хубавата новина беше, че Ария бе събрала достатачно енергия, за да се преобрази сутринта в гарван. Образ, които се сливаше с целия ни облик като група , и нямаше да предизвика някакво съмнение. Сега тя бе кацнала пред мен на седлото на Ракаса и наблюдаваше пейзажа. Не бе придобила смелост да полети, но знаех, че когато бе готова щеше да го направи. Надявах се истински тя да успее да се възстанови до деня на срещата на бунтовниците. Помоща й щеше да ми е изключително нужна и трябваше да започна подготовката й възможно по-скоро. Тя беше единствената, която можеше да ни вкара при бунтовноците.

Пътувахме през целия ден, без да спрем. Слънцето шеше да залезе много по-рано заради планинските хребети около нас, а стръмните склонове на планината бяха опасни, когато имаш слаба видимост. Затова използвахме цялата светлина, която ни осигуряваше, скрилото се под плътните облаци, слънце. В мълчание премислях добре всяка малка подробност от плана ни за действие. Трябваше да съм сигурна, че съм премислила всяка подробност от него до съвиршенство, защото аз отвеждах своите приятели в един почти сигурен капан. Успеха ни зависеше от прецизното плануване на действията ни, от елементите на изненада и в голяма степен и от хамелеонката, която трябваше да се възстанови дотогава. Молих се на боговете за помощ. Тя щеше да ми е много нужна.