Смъртоносна

~*' 25 '*~

---* Ария *---

В продължение вече на три часа принцът се взираше с празен поглед през прозореца, облегнал гръб в голямото кресло от тъмносиньо кадифе. Не бе мръднал от мястото си дори и милиметър. Сякаш мисълта му бе толкова далече, че бе изгубил всякаква връзка с тялото си. Лицето му бе сериозно, а очите бяха потъмняли и празни и бяха загубили веселият си блясък, кото всеки път носеха.

Наблюдавах Адриан скрика между книгите на лавицата в близост до него, преобразена като малко гущерче, но този път бях избрала тъмнокабява украска на кожата си, за да се слея с интериора. Бях се излегнала и подпряла главичка на предните си крачета. Усещах как сънливостта бавно се прокрадваше, но не ѝ позволих да ме завладее. Очите ми се взираха право в принца, подтиквана от клетвата. Но и нищо не се случваше. Адриан стоеше с стола си, взрял се през прозореца, и не показваше и грам емоция. Сякаш бе празен. Но дори и мисията ми да се обезсмисляше, бих дала всичко само да се измъкна за момент от Селест. Затова и с отворени обятия приветствах дори и малката си почивка.

Звук от изшумоляване на дрехи привлече вниманието ми и разко обърнах глава. Адрина се наведе напред в креслото и подпря лакти на коленете си. Прокара ръка през чупливата си кафеникава коса и изпусна нервна въздишка.

-Трябва да има друг начин.-каза през поредната въздишка

Адрина свали бавно ръка от косата си и ги преплете в скута си. Взря се в тях сякаш размишляваше върху нещо. Погледът му отново се замъгли, сякаш не беше отново на себе си. Неоочаквано той се изправи рязко на крака, при което аз самата се изправих стреснато. Адриан закрачи бясно пред угасналата си камина, а ръката му отново намери косата му. Обикаляше като диво животно в клетка, а погледът му бе все ката далечен, но в него разчетох и една друга емоция...спотаен гняв. Още при първата ни среща, веднага бях разбрала, че принца бе пресметлива и сдържана личност, подтиквана единственно от добрите си намерения. Затова виждайки го при разговора с краля преди час, както и сега, сякаш го виждах за пръв път. Сякаш в момента бе един коренно различен човек. Това едновременно ме плашеше и ме изпълваше с любопитство.

Изведнъж Адриан спря на място.Свали трепереща ръка от косата си и се взря някъде пред себе си. Лицето му издаваше само изумление, явно най-сетне бе успял да измисли накакво решение, но очите му издаваха, че не бе доволен от заключението си.