Смъртоносна

~*' 34 '*~

Томас и Касия се бяха завърнали от мисия. И то в точният момент, в които можех да използвам помощта им. Планът започна да се заражда в главата ми, а на устните ми се появи стегната усмивка. Явно съдбата бе решила да ми поднесе подарък този път, вместо поредната загадка.

Вървях с бърза крачка към последните двама членове от ордена. Хино и Пол вървях зад мен от двете ми страни. Асасините се отдръпваха от пътя ни, когато ни видеха, и отклоняваха бързо погледи от нас.

Усмивката ми стана още по-широка, когато очите ми срещнаха тези на Касия. Тъмната ѝ абаносовочерна коса , вързана на дълга опашка, се развя , когато тя скочи от гърба на коня. Черната ѝ броня от груба кожа покриваше всяка част на малката ѝ крехка фигура, а ръцете ѝ бяха покрити с плътни черни ръкавици, които показваха наяве само белите ѝ като мляко пръсти. Лека, но топла усмивка се появи на устните ѝ, когато се приближи към мен. Прегърнахме се силно. Не бях осъзнала, колко ми бе липсвало присъствието ѝ.

Касия бе една от малкото хора, които успяваха да внесат истинско спокойствие в живота ми, а и в трудните ни обтегнати взаимоотношения с останалите в ордена. Тя винаги бе тази, която възобновяване мира помежду ни. Можеше да се каже, че в този случай аз бях тази която раздаваше заповедите, а тя бе пазителката на хармонията в ордена.

-Най-накрая да се появите. -казах с лека усмивка, когато двете се отдръпнахме една от друга

Тъмните ѝ като на сърна очи светнаха развеселени.

-Ами, не бе никак лесно да довършим мисията си за ден и да препуснем през цялата страна за да дойдем възможно най-скоро. - заговори тя, но после лицето ѝ стана сериозно- И защо ни извика така изневиделица. Подготвяхме мисията си предпазливо в продължение на месец. Какво се е случило?

Не и отговорих. Погледът ми бе привлечен от Том, който тъкмо слизаше от своя собстен кон. Лицето му, противно на неговата сестра близначка, бе винаги сериозно и непроницаемо. Тялото му бе високо и имаше стройна фирура. Тъмната му коса беше късо подстригана и придаваше още по-сериозен вид на лицето му. Той застана зад сестра си и ми кимна мълчаливо с глава, без да покаже каквато и да е емоция.

-Ще разберете довечера. Ще свикаме общо заседание и тогава ще ви разкажа всичко.- отговорих им сдържано.

Пол се приближа към двете ни и разроши косата на Касия с глупава усмивка на лице.

-Добре дошали обратно в ада. Как беше външната земя?- пошегува се той