Смъртоносна

~*' 23 '*~

Война.

Нима наистина кралят се подготвяще за война. Минаха едва седем години от последната и едва преди две години страната бе успяла да се стабилизира от последвалата я финансова криза. Нима чичо ми бе създал казармата и асасините ѝ, за да може един ден да има армия от ловки убийци и обучени съгледвачи? Армия скрита под собстеният му дворец, за чието съществоване знаеше единствено той , аз и още малцина. Армия скрита в сянка, обучена да преследва, залавя, шпионира и да се слива с тълпата. Армия, която не е обучена за битки в открито поле, а такава обучена да воюва от сенките,  биеща се от засада.

Затова ли и на миналото заседание кралят бе поискал военен съюз с Лисандрия. За да се възползва от военна, подкрепа. Но срещу кого се изправяше? Къде бе заплахата, когато най-накрая цареше мир между държавите в Еритрея? От какво се боеше толкова много кралят, че искаше военна подкрепа от държава, в която никога не са били в добри взаимоотношения, но която имаше най-добре обучената армия? Какво кроеше, Негово Величество?

Ледена тръпка накара кожата ми да настръхне. Изправих гръб, взирайки се все още в картата окачена на стената. 

Един единствен въпрос обаче засенчи всички останали... Срещу кого ще воюва краля?

Лицето на Ария, въпреки тъмния загар на кожата на мъжа, в която се бе въплтила, пребледня като платно. Светлината в зелениете ѝ очи сякаш угасна, а погледа ѝ се зарея някъде в пространството пред нея. Сякаш бе потънала в спомени от последната война, когато краля бе избил целия ѝ народ или ги бе пленил, откарвайки ги в лабораторията си. Тогава тя е била още дете. Представих си какви ужаси бяха видели детските ѝ очи.

Хино се изправи на крака, избутвайки назад стола си със скърцащ звук. Усетих ръката му на рамото си, преди да извърна поглед към него. Очите му ме гледаха в напрегнато очакване.

-Сигурна ли си?

Преглътнах свилото ми се гърло и стиснах здраво юмруци.

-Не. Но ще говоря с краля за това.- казах и вперих замислен поглед в листа с имена на новодошлите новобранци поставени пред мен върху масата- Интуицията ми подсказва обаче, че няма да харесам отговора му.

Мълчание се спусна между трима ни. Хино си пое дъх, за да каже нещо, но беше прекъснат от бързи стъпки откъл стълбите. На дървената веранда се появи войник, които държеше в ръка навит лист.