Смъртоносна

~*'14'*~

Рязко отворих вратата на покоите си. Двамата с Хино влетяхме вътре, а аз бързо затворих вратата след себе си. Хино се огледа смаяно из помещението и подсвирна одобрително.

-Я виж ти. Завиждам ти.

-Работа с привилегии, какво да се направи.- намигнах му аз на свой ред

Хамелеонката, преметната през рамото му, се размърда и промърмори нещо неразбираемо. Лицето ми веднага стана сериозно. Нямахме време за закачки.

-Последвай ме.

Отведох го до голямата ми и просторна спалния. Хино ме погледна въпросително, а усните му се извиха в закачлива усмивка. Свалих качулката и маската от лицето си и го изгледах издразнено с погед, които казваше ,, Не сега, моля те."

Откъм банята чух тропот, последван от стъпки, преди Мари да изскочи на вратата , широко усмихната.

-Милейди, приготвих ви ваната и поръчах...

Прислужницата ми спря посредата на изречението, съзряла неочакваните си гости. Огледа преценяващо няколко секунди Хино, както и тялото преметнато през рамото му. После извърна въпросителния си поглед към мен.

С едно движение свалих наметалото си, изподрано от битката с хамелеонката и го метнах на близкото кресло.

-Мари, това е Хино. Той е моята дясна ръка в ордена.

Мари ококори големите си и без това очи и побърза да се поклони с глава.

-Приятно ми е.

Хино от друга страна смъкна качулката си, усмихна се и наклони леко глава. Приближи се към прислужницата ми и взе ръката й в своята.

-За мен е удоволствие.- каза той и целуна ръката й

Мари се изчерви цялата и ми хвърли бърз поглед, на който аз отвърнах с отекчение.

-Милейди толкова ми е разказвала за вас.- каза със светнали очи тя

-О, нима.- бавно отврна той, намигайки ми

Как ми се изкаше да грабна някоя ваза и да изтрия с нея тази усмивка от лицето му. Реших да прекъсна разговора, преди двамата да започната да си гугукат като стара семейна двойка.

-Стига, Хино. Направо ми се повръща като ви гледам.

-Просто бях учтив, Селест. Не е зле и ти да пробваш понякога.- засмя се той