Влизането ми в трапезарията беше придружено от спирането на всички разговори. Цялото царско семейство вече седеше на своите места и бе започнало да се храни, както и двамата чуждестранни гости. Очите на краля се вдигнаха за миг към мен, след което отново се забиха в чинията незаинтересовани. Кралицата седнала от неговата дясна страна сви устни , докато оглеждаше роклята, с която се бях облякла, правеща нейната собствена незабележима. Очите на Адриан, който седеше на мястото срещу нея, ме гледаха със смесица от изумление и тъга. Но погледът му не се отмести и сантиметър от мен.
Малката Дарина, която досега си бе ровила от скука в чинията, бе изправила гръбче, за да ме погледне по- добре, а на лицето ѝ бе разцъфнала сладка усмивка.Срещу нея седеше Елфическият принц, който ме погледна, колкото само да установи присъствието ми, преди каменното му лице да се съсредоточи отново пред него.
Но единствен Ерен си позволи да ми се усмихне самодоволно, наслаждавайки се на гледката, докато вървях към своето място. С бавна величествена крачка се насочих към единственият празен стол в трапезарията, давайки време на Генерала да отвърне на предизвакателството ми. А когато се настаних на стола срещу неговия, онази лисича усмивка отново бе извила устните му. Сподавих порива си да го зашлева пред всички и на свой ред се усмихнах приветливо на останалите.
-Все пак благоволи да дойдеш, Селест.- обърна се към мен краля с леко заядлив тон, докато ледените му очи изучаваха лицето ми съсредоточено
-Простете, че закъснях ваше величество. Надявам се да не съм изпуснала много?
-Нищо не си изпуснала. - промърмори тихо, надвесила се към мен Дарина - Всички са много скучни.
Усмихнах се леко на принцесата, чиято руса коса падаше на едри букли по раменете й.
-Ни най-малко , мила.- отвърна на свой ред кралицата, за да отвлече вниманието от неумесния коментар на дъщеря си. - Ако си приключила Дарина, отиди да си лягаш.
Очичките на принцесата ме изгледаха с надежда да се застъпя за нея, за да остане с нас, но изпразнената чиния пред нея, говореше красноречиво като кралицата. А и щях да спечеля преимущество в тази среща, ако принцесата не бе в моето обкръжение.Затова и се усмихнах извинително.
-Късно е, време е да си лягаш. Слушай майка си. - казах усмихната и шипнах закачливо едната ѝ бузка
YOU ARE READING
Смъртоносна
FantasyСянката на краля демон. Така я наричаха някои и изричаха думите като спотаен шепот. За други тя бе лейди Селест, племенницата на краля на Мексиния. Две маски скриваха едно лице. Асасин и благородница. Убийца и лейди. Безчувствена и отзивчива. Сел...
